териали и др. Всеки държеше бележник в ръка и след като отчетеше изпълнението на една задача, веднага му се възлагаше друга. В. Райков, ПВ, 109. Привечер., ще запалим прощалния огън. Тогава ще отчетем резултатите от съревнованието през цялата смяна. Цв. Ангелов, ЧД, 227. Натискам газта. — По-леко! Ще спукаш гума, после как ще я отчитам? В. Пламенов, СА, 9. — Зная какво е трансформатор — .. — нали миналия месец направихте два, а отчетохте три... Д. Кисьов, Щ, 326.
2. За апарат, уред — измервам, отбелязвам величина, размер на нещо (налягане, температура и под.). По Василев висяха най-различни уреди, които отчитаха кръвното налягане. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51. Когато епруветката с течния нафталин започне да се изстудява, отчитаме пак през половин минута температурата, която постепенно се понижава. Физ. X кл, 1951, 76.
3. Установявам, преценявам нещо. В светлината на фаровете той прелиства тефтерчето си, занича в записаните с молив бележки и отчита, че е успял да уреди през деня само половината от набелязаните въпроси. А. Гуляшки, СВ, 150. Подир неуспешната война на Турция с Русия., започнаха едни особени движения, които късно подир туй нашата история отчита като ускоряващи народното ни възземане. Д. Яръ-мов, БП, 93. Решихме да запалим плевнята с бензинови бутилки. Така ще е по-безшум-но и по... Нали? Правилно сме отчели! X. Русев, ПС, 5.
4. Остар. Издължавам, предавам някъде или някому определени продукти, стоки, материали и под. в съответствие с поетото или наложено ми задължение. — Ти има да отчиташ 380 килограма жито, 80 килограма ечемик. Ст. Марков, ДБ, 370. До 1 май отчетохме по 20 литра мляко на овца и изпълнихме доставките към държавата. РД, 1950, бр. 171, 2. отчитам се, отчета се страд. Когато се използуват различни препарати за борба срещу вредителите, се отчита и тяхното влияние върху културните растения. Биол. IX кл, 1981, 18. Наесен, когато дойде време да се отчитат държавните доставки, никой няма да го пита дали земята му е била засята, или е оставена празна! Ст. Мраков, ДБ, 89. отчита се, отчете се безл. —Дали барем сте чули в Овеч за премеждията ни? Или ще кажеш: далеч сте.. — .. Ще ви се отчете, дето трябва. Ст. Загорчинов, Избр. пр 1П, 307-308.
ОТЧИТАМ СЕ несв.; отчета се св., непрех.
1. Давам отчет, правя устно или писмено изложение, обяснение за извършена работа, изпълнена задача или за изразходвани, употребени парични средства, материали и др. Устабашията водел еснафските сметки в еснафския тефтер и държал еснафския сандък (кутия) и печат, като се отчитал на редовното годишно събрание. Ив. Хаджийски, БДНН I, 48. Гледаше да не остане назад от другите бригадири, да се отчита редовно пред ръководството. И. Петров, НЛ, 153. Младата касиерка се отчете до стотинка и с пари, и с документи. Ст. Даскалов, СЛ, 451. —Дайте ми разписка, колкото да се отчета пред чорбаджията. Сл. Трънски, Н, 656.
2. Издължавам се, изпълнявам задълженията си, които сам съм поел или са ми наложени от друг. А през това време председателят на селсъвета викаше: „Мляко! Стопанството не се е отчело с млякото!“ Ил. Волен, МДС, 181. Ами ти мъж нямаш ли си, викам, или е нещо нередовен? А, имам си, вика, виждаш го — нито е гърбав, ни сакат и се отчита редовно.. Е, защо си тръгнала, викам, да задиряш на чуждите булки мъжете? Б. Геронтиев, Б, 29.
О Отчитам дейност. Разг. Ирон. Давам вид, създавам впечатление, че работя, че върша или че съм свършил нещо. Хй де, морални ценности! Че специален отдел, че отделни Декларации... Някой пак отчита дейност. И. Попов, ИЖП, 52-53. — Пък и на някои от тия съвещания... Седнат та//., опушат се като катранджии, приказват като из-оглавени, решават уж, отчитат дейност един вид. Ал. Томов, П, 26.
ОТЧИТАМ2, -аш, несв.; отчета, -йш,-мин. св. отчетох, прич. мин. св. деят. отчел, св., прех. Остар. и диал. Отброявам, наброявам. — На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Той ги [четниците] наредил в строй, преброил ги и ги прегледал и им назначил десетници на бърза ръка. Отчете десет души настрана и с поглед избере някого изпомежду им, когото определя за десетник. 3. Стоянов, ХБ, 317. отчитам се, отчета се страд.
ОТЧИТАМ<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a>, -аш, несв.; отчета, -еш, мин. св. отчетох, прич. мин. св. деят. отчел, св., прех. Остар. и диал. 1. Изчитам, прочитам (молитва и др.); отпявам. Като отчете предходните молитви и тропари, ако желаят орисниците, чете 4-те стълпове от евангелието и псалтиря. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 169. Колю се събуди, стана от леглото си,.., отчете си утренната молба и отиде та събуди брата си. У, 1870, бр. 1, 59. — „Когато съм аз пораснал, / че аз съм писмо научил, / мамино писмо отчетох.“ Нар. пес., СбВСтТ, 768.
2. С молитва благославям някого или нещо; отпявам. Попът отчете софрата, па току се курдисахме, да прощаваш, па си се наядохме, за княжево здраве, и без него. М. Георгиев, Избр. разк., 182. Ето го след малко и дядо поп.. Додето той отчита, в собата са сложени вече и наредени трапезите. Т. Влайков, Пр. I, 234. — Нека седнем, Найдо, да си починем. Пази питата да не се счупи
<a name="bookmark0"><a href="#footnote1">1</a></a>
