стойността на новото строителство. Т. Горанов и др., ПА, 116.
ОТЧУЖДЕНО Нарен. от отчужден (във 2 знач.); с отчуждение. Баща му от своя страна му бе внушил своята практич-на и мрачна философия и още от дете Христакиев заживя твърде самотно и отчуждено. Ем. Станев, ИК I и II, 353. Жалеше жена си, съжаляваше, че се държи с нея отчуждено, жалеше, че изобщо беше се оженил за нея. А. Гуляшки, ЗВ, 387. Приятелката й нищо не каза, само отчуждено я погледна и сви устни. А. Наковски, МПП, 52.
ОТЧУЖДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, състояние или поведение на отчужден, липса на общуване или на близост и сърдечност в отношенията към някого или нещо. Това, което най-много поразява, е невъзмутимата им и пълна отчужденост от всичко земно. Й. Йовков, Разк. III, 113. Той мислеше за онези свои преживявания с някаква спокойна отчужденост — като страничен човек, който наблюдава един неприятен, но интересен жизнен случай. Ем. Манов, ДСР, 483. В ония години майка ми наистина се държеше с мен като с доведено дете,.. Освен от наследени качества, от-чуждеността на майка ми е била подхранвана и от прочетени книжки. А. Гуляшки, ДМС, 160-161. Никола мислеше, че за от-чуждеността, която бе настъпила между тях, не бе само Мария виновна. В. Генов-ска, СГ, 498. Призна си открито, че го мъчеше някаква странна отчужденост от селото,.. от връстниците му, с които бе израсъл. Н. Каралиева, Н, 165. За такъв общителен човек като него тази отчужденост, това бягство от хората беше тъй неестествено и странно, че ние почнахме да се безпокоим за него. М. Марчевски, ТС, П7.
ОТЧУЖДЯ. Вж. отчуждавам.
ОТЧУКАМ. Вж. отчуквам.
ОТЧУКВАМ, -аш, несв.; отчукам, -аш, св., прех. Рядко. С чукане отделям, откъсвам, отчупвам нещо. Отчукай ми едно парче от тоя камък, отчуквам се, отчукам се страд.
ОТЧУКВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от отчуквам и от отчуквам се.
ОТЧУПВАМ, -аш, несв.; отчупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. С чупене отделям къс, част от нещо. Боне стана, отчупи комат хляб. Елин Пелин, Съч. I, 153. Старецът., утоли жаждата си и седна до детето. Отчупи малко от хляба ..иго подаде на жената. А. Каралийчев, В, 105. Едно време добрият чифчия от съседа си кочан царевица не отчупваше... Н. Каралиева, СМ, 46. Юрий не си играеше. Отчупваше тук, залепваше и замазваше там, бронзираше, па-тинираше. Д. Калфов, Йзбр. разк., 303. — Попаднах на малка издатина. Опитах се да я отчупя, не успях, разбира се. К, 1963, кн. 9, 5. отчупвам се, отчупя се страд. Цон-човата работа беше да разчиства парчетата камъни, които се отчупваха от скалата посредством мина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 124.
ОТЧУПВАМ СЕ несв.; отчупя се св., непрех. За част, къс от нещо — отделям се от цялото, обикн. при удар или натиск. Удари яко няколко пъти. Отдолу се показа светла кора, отчупи се и тупна на земята. Й. Радичков, СР, 90.
ОТЧУПВАНЕ ср. Отгл. същ. от отчупвам и от отчупвам се.
ОТЧУПЯ. Вж. отчупвам и отчупям.
ОТЧУПЯМ, -яш, несв. (диал.); отчупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отчупвам. Щом купи топъл хляб, веднага отчупя крайщни-ка. отчупям се, отчупя се страд. ОТЧУПЯМ СЕ несв. (диал.); отчупя се св., непрех. Отчупвам се.
ОТЧУПЯНЕ ср. Диал.Отгл. същ. от отчупям и от отчупям се; отчупване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТЧУШКВАМ, -аш, несв.; отчушкам, -аш, св., прех. С чушкане изваждам, отронвам зърна от боб, грах и под.; изчушквам. отчушквам се, отчушкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЧУШКВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от отчушквам и от отчушквам се; изчушк-ване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник.., 1941.
ОТШЕЛНИК, мн. -ци, м. 1. Монах, който, за да постигне нравствено съвършенство и приближаване до Бога, се отрича от земните блага и живее в уединение, в пост и молитва; пустинник, аскет. В тъмно гледах аз тази клисура и моята мисъл се унесе в тъмата на онова време, когато великият отшелник се е скитал тъдез. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 372. Острите черти на лицето му се бяха съвсем изтънили и той приличаше на отшелник от старинна фреска. Д. Кисьов, Щ, 510-511. Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира, но никой до днес не бе сторил толкоз за прослава на светия отшелник, както това бе направил протосеваст Хрельо. П. Константинов, ПИГ, 14. Основан е [Рилският манастир] от отшелника Иван, наречен Рилски, понеже в продължение на 40 години е живял в пещерите и хралупите на тази част на Рила планина. М. Гловня и др., Р, 192. Той беше скиталец и кат дете прост, / и като отшелник живееше в пост. Ив. Вазов, Съч. I, 170.
2. Прен. Човек, който живее сам, усамотен, без да общува с никого. Известни са дълбоките разочарования на поета от срещата
