решения и отхвърляше молби в качеството си на помощник-комендант? Л. Станев, ПХ, 73.
5. Дрен. Пренебрегвам, не приемам приятелство, чувства и под. от страна на някого или прекъсвам досегашните си близки отношения с някого; отблъсквам. Ти ме любеше. Аз не оцених това. Аз те отхвърлих жестоко. Аз предпочетох тоя лукав прелъстител. Ив. Вазов, Съч. XXI, 177. Майстора му дава преднина, дружината ме остави — главатар него зе! Отхвърлиха ме и тези, с които съм другарувал. П. Тодоров, Събр. пр II, 63. За ужас на своите родители тя [сестрата на Тъкачев] се влюби в един теле-графист и му пристана. Всички в семейството я осъдиха и отхвърлиха. Г. Карас-лавов, ОХ 1,186.
6. Прен. Разг. Свършвам успешно, с добър резултат някаква работа, дейност, обикн. бързо или в голямо количество. Земята беше рохкава, имаше още влага, ореше се леко. До обяд отхвърли половината. Н. Нинов, ЕШО, 32. Жеката пресмяташе колко работа ще отхвърлят за днеска и колко ще остане за утре. Ст. Поптонев, НСС, 254. "Не всекиму, .., е съдено да бъде маг, .. Много трябва да отхвърлиш, за да добиеш тези сили."Н. Райнов, БЛ, 156. отхвърлям се, отхвърля се страд. — Колкото и да изглежда смешно предложението на Сивушка [мишката], то трябва да се обмисли преди да се отхвърли, — заяви Орехчето. О. Василев, ДГ, 65.
ОТХВЪРЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отхвърлям и от отхвърлям се. Кукуша-ни стоят между първите от ония, които почнаха работа за отхвърляне фанариот-ското иго. П. К. Яворов, Съч. II, 173. Може би му е станало лошо от слабост. Тази мисъл не е за отхвърляне. Л. Стоянов, X, 116.
ОТХВЪРЧА. Вж. отхвърчавам и отхвърчам.
ОТХВЪРЧАВАМ, -аш, несв.; отхвърча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За птици и под. — отлитам, отхвръквам. Орлите кръжат все по-ниско и кацват на две различни дървета.. Единият литва към другия, но оня (..) не го дочаква и отхвърчава на съседната борика. Н. Хайтов, ШГ, 219. Ела, ела, но орелът не беше така дружелюбно настроен. Като дойде над мене и, изглежда, ме забеляза, трепна с крилете и отхвърча нагоре като убоден. ЛР, 1977, кн. 5, 4. След сойката пристигнаха ято врабчета, .. започнаха да се кълват, но в това време нещо шумна в храстите и врабците отхвърчаха.
Н. Хайтов, ПГ, 100.
2. Отскачам с голяма скорост след удар или сблъсък в нещо; отхвръквам, отхвърчам. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, .. Снарядите отхвърчават от него като орехи и най-много да го поод-раскат. П. Вежинов, ВР, 100-101. Костилките тупнаха върху каменните плочи и отхвърчаха като сачми право в лицето на баба. К. Калчев, ПИЖ, 167.
ОТХВЪРЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отхвърчавам; отхвръкване.
ОТХВЪРЧАМ, -аш, несв.; отхвърча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. Отскачам с голяма скорост, обикн. след удар, сблъсък в нещо или при откъсване от нещо; отхвръквам, отхвърчавам. От време навреме ведно с пращенето на главните, които отхвърчаха настрана, някъде отдолу и отдалеч идваше шумно жабешко квакане. Ст. Загор-чинов, ДП, 30. А ламята не спираше да блъска и да размазва храбрите мъже, които продължаваха да развъртат сопите безстрашно и блъскаха здраво, ала тежките криваци отхвърчаха като перца от коравите люспи на ламята и не можеха да й направят нищичко. Н. Хайтов, Л, 26. Тя вмъкна гредата и се залови за една изхабена брадва, .. Сече жената, треските хвърчат на всички страни, удрят по стените, .., а някои отхвърчат чак до прозореца. Ст. Марков, ДБ, 335. Бащата дълго се пазари, преди да се качат на шейната. После звънците запяха и те тръгнаха по мекия сняг, който отхвърчаше под стъпките на конете. Вл. Полянов, ПП, 12. На пъстри ята кънкобежци прелитат за миг, / отхвърчат искри от леда на огряната писта. Е. Багряна, ПЗ, 88.
ОТХВЪРЧАНЕ ср. Отгл. същ. от отхвърчам; отхвърчаване, отхвръкване.
ОТХЛАБВАМ, -аш, несв.; отхлабя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разхлабвам. Отхлаби вратовръзката, много си я стегнал, от-хлабвам се, отхлабя се страд. След завършване на работата централният транспортьор трябва да се отхлаби. М. Дуковски и др., СМ, 398.
ОТХЛАБВАНЕ ср. Отгл. същ. от от-хлабвам и от отхлабвам се; разхлабване.
ОТХЛАБЯ. Вж. отхлабвам.
ОТХЛУПВАМ, -аш, несв.; отхлупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Махам, снемам похлупака от нещо захлупено. Противоп. захлупвам. Пущаше биволите да пасат край реката, отхлупваше големите габровски захлупци и изваждаше бучка сирене. А. Каралийчев, В, 80-81. Сетне сядаше [Софроний], прекръстваше се и отхлупваше ди-вита, докато Добри още остреше перцата или гладеше хартията с хладка ютия. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 355. Докато Стоил се отдалечаваше, старият си отчупи къшей хляб, отхлупи дървената гаванка с изварата, поопипа да разбере колко има от нея и затвори похлупака, без да си вземе. М. Сми-лова, ДСВ, 39. Влезе полека в кухнята, отхлупи една тенджера, грабна парче месо и бързо го загриза. Д. Кисьов, Щ, 4з7. отхлуп-вам се, отхлупя се страд.
— Друга (диал.) форма: отхлюпвам.
