път .. Шапката му отхвръква встрани. 3. Сребров, Избр. разк., 98. Той тичаше тъй силно, че единият му чехъл отхвръкна и се удари о стената до желязната решетка. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Сприхчивият кон, .., силно ритва Митра, който отхвръква три разкрача надалеч ни жив, ни умрял. Ил. Блъсков, КУ, 5.
3. Прен. Израствам, пораствам бързо на височина. Цонка! Сега си я спомни. Беше наистина мъничко, дребничко, с овално лице, черничко, с живи очи момиче. Сигурно е отхвръкнала, може да е станала хубава девойка, щом привлича очите на сина й. А. Михайлов, ДП, 42. — А това Димовото ли е?... Я, какъв ми е отхвръкнал... Та накъде, дядо Марко? 3. Сребров, МСП, 75. Къщата позна отдалеко, все тази си беше. Само дърветата бяха отхвръкнали, вдигаха се високо над окъртения зид. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,25.
ОТХВРЪКВАНЕ ср. Отгл. същ. от от-хвръквам.
ОТХВРЪКНА. Вж. отхвръквам, от-хвърквам и отхвръкнувам.
ОТХВРЪКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отхвръкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отхвръквам. Завил се йе сив бял сокол/над царюви равни двори, / .. / Дето се йе сокол завил: / ни на небо отхвръкнува, / ни на земе той кацнува. Нар. пес., СбАИ, 66-67.
ОТХВРЪКНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отхвръкнувам.
ОТХВЪРГАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Отхвърлям. Мария отхвърга моята пламенна любов, предпочита честолюбивия Иванка. В. Друмев, И, 31. Богомилите са отхвъргали кръщението с вода, като материално, а вместо него приемали кръщението „с дух и огън“. ПСп, 1873, кн. 7-8, 95. отхвъргам се страд.
ОТХВЪРГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отхвъргам и от отхвъргам се; отхвърляне. Изненада го сега това студено отхвъргане на Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 83.
ОТХВЪРКВАМ. Вж. отхвръквам.
ОТХВЪРЛЯ. Вж. отхвърлям.
ОТХВЪРЛЯМ, -яш, несв.; отхвърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Като хвърлям, мятам някого или нещо, го отдалечавам, отстранявам от мястото, където се намира. Преди да си отдъхне от страшното напрежение, мината избухна. Взривът го отхвърли назад, в тунела, натисна го в каменната стена. П. Бобев, ОН, 186. Поручикът скочи,.., сграбчи я отново, отхвърли я към канапето и се опита да й запуши устата. Г. Караславов, ОХ I, 453. До него се приближи котката и галено се тръкна о дрехите му. — Кога ли ще ти откъсна опашката, крадло, — изръмжа Вуте и я бутна с крака, та я отхвърли чак до вратата. Елин Пелин, Съч. IV, 242. Той се мъчеше да отхвърли от гърба си неприятеля, но силата у ма-нафа като да извираше. Ст. Дичев, ЗС I, 175. // Премествам, отстранявам нещо, обикн. рязко, със замах. Наведен пред отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил, .., пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255. Тяистрна и отхвърли дългите си коси назад. И. Йовков, Разк. П, 205. Стана пристегна престилката си, отбради чумбера, отхвърли краищата му назад, взе лозова пръчка и подкара овцете към стъргата. К. Петканов, СВ, 40. Сетне Ния се изправи в леглото, посегна да отхвърли покривката, за да стане. Д. Талев, ПК, 218.
2. Принуждавам противник да отстъпи назад от заеманите позиции; отблъсквам. Господа, от нас зависи дали ще им позволим да завземат тия височини, или с един внезапен удар да ги отхвърлим назад и ги изгоним зад реката! Ив. Мартинов, ДТ, 155-156. Отхвърлим ли германците, овладеем ли тази позиция, пътят ще им бъде прекъснат. Д. Кисьов, Щ, 283. С грамадни сили турците нападат тоя малък оргряд, отхвърлят го и го преследват. Й. Йовков, Разк. II, 132. Нашето разположение е командващо, затова е тоя напън да ни изтикат и отхвърлят назад. Л. Стоянов, X, 25.
3. Прен. В съчет. със същ. робство, иго, окови и под. Постигам национална или со-циална свобода; освобождавам се. Той [Бенковски] оплака тая клета земя, напоена с потоци невинна кръв, но която вече е решила да отхвърли омразния хомот, да стане рай-земя, земя на свободен народ. Л. Стоянов, Б, 91. А ази все из моя път вървях, / отхвърлях чуждите окови. Ив. Вазов, Съч. V, 45.
4. Прен. Отказвам да приема нещо, не се съгласявам с нещо, като обикн. отричам или опровергавам правилността, основателността му и под. Колкото за принципите на социализма, .., българският здрав разум ги отхвърля. Ив. Вазов, Съч. XXII, 86. Можех ли да вляза вътре [в църквата]? Отхвърлях тая мисъл като лудост, но два-три пъти сърцето ми почваше да бие силно и краката ми тръгваха към дървената врата, обкована с едри гвоздеи. А. Дончев, ВР,
112. Много години вече чинно се молеше богу, .., а душата му все стоеше някак настрана —.. — нито приемаше молитвите, нито ги отхвърляше. А. Гуляшки, ЗВ, 48. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република“ .., то и таквизи ще са считат за неприятели на отечеството ни. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. Директорът отхвърляше инициативите му [на Борис], но после ги провеждаше, за да ги припише на себе си. Д. Димов, Т, 32. Къде потъна твърдата непреклонност, с която вземаше
