мъчно се отучваше. П. Здравков, НД, 132. Колко пъти го мъмреха, колко пъти го съветваха да се отучи от тоя навик да бърза. Но Мирчо Николов не искаше да разбере. Д. Калфов, СбХ, 77. Ти си научена на много и нашироко, но ще трябва да се оту-чиш. С меко сърце и широки пръсти дом не се събира. К. Петканов, ДЧ, 226. — Ох, Ирмане, как не се отучи да правиш комплименти! Все такъв си остана... — укори го с усмивка старата. П. Славински, ПЗ, 282. Научи се поп на пражен боб; свърши са боб, отучи са поп. П. Р. Славейков, БП I, 296.
ОТУЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от отуч-вам и от отучвам се.
ОТФУЧА. Вж. отфучавам.
ОТФУЧАВАМ, -аш, несв.; отфуча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. За кола, мотор и под. — отдалечавам се много бързо, напускам стремително някакво място с фуче-не. Той се изправи, погледна колата, която отфуча, после — ожулените си длани и докато се опомни, двама души го пипнаха за ръкава и започнаха да викат полиция. М. Грубешлиева, ПП, 113. // Разш. За човек — отдалечавам се много бързо, стремително отнякъде с кола, мотор или като тичам. Нашите герои дават на фотографа сто лева капаро, .. влизат невъзмутимо в автомобила си и отфучават към високия кооперативен дом. Св. Минков, РТК, 139. Тръгнахме нагоре по река Дамяница .. застанал край реката, един бракониер клечеше с въдица в тъмното и чакаше поредната си жертва. Като ни видя, скри въдицата,.., отфуча надолу с прихлупен каскет. Н. Хайтов, П, 40. Свиленка му даде [на Петърчо] да се наобядва, заръча му къде да пасе овцете следобяд, грабна една вила и отфуча накъм сред село. Кр. Григоров, И, 13.
ОТФУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отфучавам.
ОТХАК и отхаки нареч. Диал. Само в съчет.: Дохождам / дойда (идвам / ида) от-хак (отхаки) на някого или на нещо. Успявам да се справя или да преодолея някого или нещо; дохак. Я виж, какво дете имаш! Пише, та чудо. И главният писар от мировото съдилище не може да му дойде отхак. Ст. Чилингиров, ХНН, 166. С какво ще се дигне народът на буна? С голи ръце ли? Че ние ще можем до отхаки на една рота войска бе! А. Страшимиров, К, 55. Вечерта, на извора, моми и момци бяха преплели в закачките си и това нечувано юначество на Воня. Една мома се беше провикнала на един ерген: — Какво ми се периш, бре? Да си като Воня, че да ти се боя, пък то не на бясен вълк, ами ти не можеш дд отхаки ни на едно куче. А. Страшимиров, ЕД, 125.
— От араб, през тур. hak 'право, справедливост'.
ОТХАПВАМ, -аш, несв.; отхапя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. С хапане откъсвам, отделям част от нещо. Машинистът мълчеше, отхапваше едри залъци хляб, дъвчеше бавно и гледаше пред себе си. Цв. Чалъков, ЗИК, 68. Николина едвам преглъщаше зал-ците си. Тя побутна непохватно с вилица гоетбата, отхапа от хляба и — свърши. Г. Райчев, ЗК, 30. На Снежанка очите й останали в хубавата ябълка и като видяла, че селянката яде от нея, .., протегнала ръката си навън и взела отровната половина. Но щом отхапала къс от нея, и паднала мъртва на земята. А. Разцветников, СН (превод), 16-17. Ябълките и морковите предпочитайте да отхапвате — месестата им част чисти зъбите и масажира венците. ЖН, 1967, кн. 12, 20. Фабрикантът Бисеров се изпъна в червеното канапе, отхапа крайчеца на една пура и запуши мързеливо и с наслада. Г. Караславов, Избр. съч. II, 353. отхапвам се, отхапя се страд.
ОТХАПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отхапвам и от отхапвам се. С резците става отхапването, с кучешките зъби разкъсването, а с кътниците — сдъвкването и окончателното раздробяване на храната. Анат. VIII кл, 46.
ОТХАПКА ж. Рядко. Хапка.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник на българския език, 1941.
ОТХАПЯ. Вж. отхапвам.
ОТХВРЪКВАМ, -аш и (рядко) отхвър-квам, -аш, несв.; отхвръкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За насекоми, птици — отлитам; отхвърчавам. Отнякъде шумно долетя едър, черен бръмбар, мушна се дръзко между белите китки, после пак отхвръкна, завъртя се над най-високите клонки на сливата и пак изчезна. Д. Талев, СК, 18. Забелязваше се как се дигнеше пчела, .., след нея политваше друга, трета и отхвръква-ха накъм улицата. Кр. Григоров, Р, 43-44. И летни птички ще отхвръкнат / от нас към друг, незнаен кът. Ив. Вазов, Съч. XXVIII,
139. • Обр. Мислите й отхвръкнаха към Скопие, помилваха Дима. Видя го да лежи в студената стая. К. Петканов, МЗК, 113. Мисълта ми е отхвръкнала далеч в моето детинство. Позната улица с порутени къ-щурки и килнати тараби от гнили, посивя-ли дъски. К. Кюлявков, СПП, 14.
2. С голяма скорост, стремително преминавам във въздуха някакво разстояние, обикн. като резултат от удар, сблъсък с нещо; отс-качам, отхвърчавам, отхвърчам. Бойчо дигна теслата и я заби в трупа. Отхвръкна тресчица и го удари по бузата. К. Петканов, ОБ, 50. Пожарът на двете къщи взимаше ужасен характер: запалени дървета, дъски, гвоздеи нажежени отхвръкваха надалеко с пукоти и трясъци и падаха, като метеори въз другите жилища. Ив. Вазов, Съч. XXV, 109. Внезапно пада и той насред
ОТХАКИ. Вж. отхак.
