ОТТЪРГУВАНЕ ср. Нов. Отгл. същ. от оттъргувам и от оттъргувам се. По споразумение с Бургаската борса в Пловдив бяха предложени за оттъргуване мазут и дизелово гориво. Д, 1992, бр. 52, 5.
ОТУКА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отучване. Да ся отучи пияница от пияние, това е тяжко и голямо нечто, .., зачтото „наука е една мъка, а отука две“, каже пословицата. Лет., 1896, 118. Ако има наука, има и отука. П. Р. Славейков, БПI, 13.
ОТУПАМ. Вж. отупвам.
ОТУПВАМ, -аш, несв.\ отупам, -аш, св., прех. 1. Като тупам, изчиствам нещо; изтупвам. Ирина стана и започна да отупва роклята си, по която бяха полепнали накъсани тревички. И. Стоянов, ПД, 6. Една привечер, както Иван седеше и отупваше с пръчка един нов калпак, вратата на дюкяна му се отвори и вътре влезе непозната жена. Св. Минков, ПК, 31. Мама го [хляба] изт-ръсваше из подницата, отупваше го от пепелта, очегъртваше го тук-там, .., и ни отчупваше по един комат. Ст. Даскалов, БП, 24. Като ме видя, отупа праха от ръцете си, седна до мен и додето не стана време да си ходя, все за Орешино приказва. П. Константинов, ПИГ, 185. Уж Янка беше излязла да отупа завивките на чардака, а ръцете й лежаха отпуснати върху халищата. В. Мутафчиева, ЛCB I, 528.
2. Прен. Разг. Удрям, хвърлям един бой на някого; напердашвам, набивам, натупвам. — То добре, синко Ивайло, ама да не ме отупат жените, от тях ме е страх. Ст. Загор-чинов, Избр. пр Ш, 152. Крадците бяха цигани. Преди да ги разпита, заповяда да ги отупат в участъка. Ем. Станев, ИК III, 85.
3. Прен. Разг. Изяждам бързо, голямо количество или всичко. Германецът, като заколи свиня, всичкото го прави на салам, две години може, значи, да яде от една свиня, а ние за два месеца отупаме цяла свиня и после даяним на треволяци. И. Радичков, ББ, 35. „Ще отупам сам тая паница гозба, каквото ми е пригладняло.“ Ил. Волен, НС, 50.
4. Прен. Разг. С хитрост или други средства подтиквам клиент да харчи много пари; из-ръсвам. отупвам се, отупам се страд., възвр. и взаим. Един ден, пътьом, Боян се отби при чичо си. Докато се отупваше от снега в коридора, чичото стана да го посрещне. М. Грубешлиева, ПИУ, 213. Северният вятър ги солеше със сух сняг, .. Мъжете с мъка се изправиха на вкочанени нозе, не се и отупаха, поеха по моста към Западната порта. В. Мутафчиева, ЛCB I, 175. Първо трябва да се отупат чергите, да се измете пода и тогава го застиламе.
О Отупвам / отупам пепелта на някого. Разг. 1. Набивам, напердашвам някого. 2. Вземам всички пари на някого, всичко, каквото има. Отупвам / отупам перушината (руното) на някого. Разг. Набивам, напер-дашвам някого. „Ако се е домъкнал с паз-ванти да ме запира, ще му отупам перушината!“ — зарече се в себе си. Г. Караславов, ОХ III, 109. — Не е ли бялата мечка, рече ли да влезе друга мечка, — намекваше заканително старецът — ще отупаме руното й. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 384. Отупвам / отупам праха от гърба (балтона, дрехата) на някого. Разг. Набивам, напредаш-вам някого. Ще му отупат праха от гърба. П. Р. Славейков, БП II, 216. Отишъл дърва-рят най-напред при златаря, .., разклатил дряновиците и рекъл: — Пух-пах! Че като се разиграла оная ми ти тояга по златарската гърбина, хубаво отупала всичкия прах от дрехата му. А. Каралийчев, ТР,
110.
ОТУПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отупвам и от отупвам се. — Когато господ е раздавал келнерските таланти, Йохан трябва да е бил нейде в първия ред. Майстор си е в отупване на клиентите. Б. Рай-нов, ЧЪ, 13.
ОТУЧА. Вж. отучвам.
ОТУЧВАМ, -аш, несв.\ отуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. с предл. от. Правя така, че някой да се откаже, да престане да върши нещо, обикн. отрицателно, вредно, на което се е научил, което е свикнал да прави. Противоп. приучвам. — Твоят тридесетгодишен мир отучи войската от някои нейни добри навици, тя е поизостанала в обучението, пък и в оръжието, особено — в защитното. А. Гуляшки, ЗВ, 419. От морето, както и от цигарите, могат да те отучат само тежка болест или смъртта.
Н. Антонов, ВОМ, 8. Ние ще го отучим да пие, но ще трябва и за него едно писъмце. Ив. Хаджимарчев, ОК, 53. Вместо да разказва по-нататък как отучили този човек от лошия му навик [да изплезва език], ние бихме предпочели да ни беше казал той [Матей Преображенски] нещо повече за себе си. Н. Хайтов, Хд, 137. То [момчето] ходило на четири крака, скакало повече от вълците и толкова било навикнало на този вървеж, щото не било възможно да го отучат. Т. Икономов, ЧПГ, 65.
2. Разг. За ученици и учители — провеждам допълнително обучение за компенсиране на пропуснати занятия, часове от дни, които са определени за празници, в друг ден. Днес ще отучваме понеделника. Нали беше 1 май. отучвам се, отуча се страд.
ОТУЧВАМ СЕ несв.; отуча се св., непрех. Отказвам се от нещо, на което съм привикнал, от някакъв навик; отвиквам. Противоп. приучвам се. Тая ракия той беше се научил да пие още през ергенските си оргии с гевендии из бостаните и кдвацлъците, не можа да се отучи от нея. И. Йовков, ПК, 153. Другите лисици страняха от колибите. Беше ги страх от злите кучета, .. Но като се настървеше някоя на кокошки,
