Стамболков не с користни цел пръскаше стихотворението, а от силно желание да разпали патриотическия жар в сърцата или да оттуши яда на своето [сърце]. Ив. Вазов, Съч. XIII, 13. Дядо Колю имаше един чуден навик. Кога тръгне някъде или остане сам, или стои в черква, устата му по-стоянно шаваха. Все като че шъпне или мърмори нещо, .. Аз му прощавам тоя навик, стига само да можеше с това да оттуши своите тъги! М. Георгиев, Избр. разк.,
157.
2. Непрех. Намирам облекчение, отдушник за чувствата си; облекчавам се, разтушавам се, разпускам, оттушавам се, оттушам, от-тушвам. Разговори ся един на един с двай-сят души, ще найдеш от них девятнайсят, които ще оттушат, като ти прикажат за свойт великодушен гняв връз того или оного. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 131. оттушавам се, оттуша се страд.
ОТТУШАВАМ СЕ несв.\ оттуша се св., непрех. Остар. и диал. Намирам облекчение, отдушник за чувствата си; разтушавам се, облекчавам се, оттушвам се, оттушам се. ОТТУШАВАМ СИ несв.; оттуша си се., непрех. Остар. и диал. Оттушавам (във 2 знач.); разтушавам се, облекчавам се, оттушам си, оттушвам си. Щом свършихме обеда, дъждът престана и небето се разясни. Войводата в яд, за да си оттуши, изпразни пушката си в Рила. Ив. Вазов, Съч. XV,
158. Всички очакваха материала и брояха дните на пръсти. Тези, които не записаха [дървен материал], се чувствуваха нещастни. За да си оттушат, измисляха разни слухове. Г. Краев, СК, 49. И въздъхна облекчително като човек, решил да си оттуши с пиене за много насъбрана мъка. Т. Харманджиев, КЕД, 199.
ОТТУШАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттушавам, оттушавам се и от оттушавам си; оттушане, оттушване.
ОТТУШАМ, -аш, несв.; оттуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Оттушавам, оттушвам.
ОТТУШАМ СЕ несв.; оттуша се св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам се, оттушвам се, . От жалои от дома побегнаф, / за да орам и да се оттушам. Нар. пес., СбНУ XXIX, 98.
ОТТУШАМ СИ несв.; оттуша си св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам си, оттушвам си. Често като са карат [кметовете] за първенство.. залавят навръх учебните заведения да си отмъстяват, и най-подир струва им са, че .. си оттушат на противната страна, ако сполучат да изпъдят учителите. Г, 1863, бр. 7, 55. Един го намуша, на другиго си оттуша. Погов. П. Р. Славейков, БП1,163.
ОТТУШАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттушам, оттушам се и от оттушам си; оттушаване, оттушване.
ОТТУШВАМ, -аш, несв.; оттуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Оттушавам, оттушам.
ОТТУШВАМ СЕ несв.; оттуша се св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам се, оттушам се. Оскърбений селенин наместо да иде в черква, да си припали свещици и да остави десят пари на пангаря, .., той си отива право на механата, изпива си рупчето и са оттушва. Ил. Блъсков, ЗК, 56. ОТТУШВАМ СИ несв.; оттуша си св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам си, оттушам си. Оттуших си най-после на него. Л. Андрейчин и др., БТР, 587.
ОТТУШВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттушвам, оттушвам се и от оттушвам си; оттушаване, оттушане.
OITЬДЯВА нареч. Диал. Оттук, отту-ка. Помълча, почуди се и пак: „Газени лампи да ви се намират?“ Закъснял си, — викам, — копелето на Кара Халила от Три-град мина оттъдява още като ни дойде електриката и събра сичките газени лампи за по два-три лева. Н. Хайтов, ПП, 95.
ОТТЪКВАМ, -аш, несв.; оттъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оттъкнат, св., прех. 1. Освобождавам нещо запушено, за-тъкнато; отпушвам, оттиквам2. Противоп. затъквам. — Въ-ън! -успял най-после да от-тъкне навътре гърлото си Гено и пипнал пълната половница. О. Василев, ЖБ, 407.
2. Изваждам, издърпвам нещо, което е втъ-кнато някъде. — "Просто да ти е Стоене, / Стоене, та па говене, / бъркни ми в пазва отлево, / оттъкни пешкир от рана. " / Ери-на се от душа отдели. Нар. пес., СбВСтТ, 733. Та отиде, дето пека: / дето пека пече-ници, /та оттъкна паюн перо, /та го фър-ли во фурнета, / та гръмнало, та тресна-ло, / та изгорял змеях горянин. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 39. оттъквам се, оттъкна се страд.
ОТТЪКВАМ СЕ несв.\ оттъкна се св., непрех. Освобождавам се от нещо, което ме запушва, затъква; отпушвам се. И най-после отвътре леко се пукваше застоялата капка, ухото се оттъкваше. Т. Харманджиев, КЕД, 81. Пуснах силно водата и каналът се оттъкна сам.
ОТТЪКВАНЕ ср. Отгл. същ. от оттъквам и от оттъквам се.
ОТТЪКНА. Вж. оттъквам.
ОТТЪРГУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Успявам да продам нещо на купувач, да сключа сделка за продажба на нещо. На Пловдивската стокова борса бяха оттър-гувани голямо количество зърнени храни. оттъргувам се страд. Всички акции и облигации трябва да се оттъргуват.
