ОТХЛУПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. сыц. от отхлупвам и от отхлупвам се.
ОТХЛУПЯ. Вж. отхлупвам и отхлу-пям.
ОТХЛУПЯМ, -яш, несв. (диал.); отхлу-пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отхлупвам. Они се саде карая кой да земе кюпето, а ни-койе не го отхлупя да види, що имало у него. СбНУ X, 144. отхлупям се, отхлупя се страд.
ОТХЛУПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отхлупям и от отхлупям се; отхлупване.
ОТХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Обикн. в съчет.: Отходно място. Клозет, нужник. Усещах мириса на пот и нечистотия, на отходни места и на вечната отвратителна чорба. Б. Райнов, ЧЪ,
156. Вие сте принудени да слагате по шосейните табели, по хотелските врати, дори по отходните места надписи на латиница. Б. Болгар, ПД, 130.
ОТХОДЯ. Вж. отхождам и отходям.
ОТХОДЯ СИ. Вж. отхождам си.
ОТХОДЯМ, -яш и отходя, -иш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Отивам, заминавам; отхождам. Едно детенце тичаше и викаше сос радост кам майка си. — Вижд, мале, що имам е шапката си. — То е врабец птица, .. и що ще сториш тая птица? — Ще я положим в кафез и ще го закача в жилището си. — А молите окаяни? — Ще земна и них и ще ги отхраня, абйе сега отходям. А. Никопит, УД (превод), 274. Не от-руждавай себе с разговор. Сега аз отходя за лекаря, за да ти глава излечи. С. Радулов, ГМП (превод), 70. Кога спите много, с неудоволствие отходите на работа. С. Радулов, НД (превод), 14. И весма би било желателно, да имат [хората] такъв страх да не закъснеят от църква, как кога отходят на сбор или на пазар. БК (превод), 25. Пиянството и все що му прилича са неща, които человек сам отходи да търси, (превод), Ч, 1875, бр. 3, 113. Едън петел ровил на буни-щето, па изровил една пара (парища), па иде на кръчмище да пие винище. Срещнал го заека, казва: „Петльо, къое отодиш?“
СбНУ XLI, 441. „Я мор, момиче Брояно! / Видел та й видел мой мастор, / като на баня отодяш, / покър дюгена помина.“ Нар. пес., СбГЯ, 180.
2. Употребявам се, изразходвам се за някаква цел; отивам, отхождам. В една къща отходи на ден по 5 оки хляб. Колко оки хляб им са потребни за три месяци? Хр. Данов, ТПЧ, 59. За колко дни могат да ся изхранят 12 души с 369 оки и 300 драма хляб, кога на всякого отходи на ден по 1 ока и 25 драма? Хр. Данов, ТПЧ, 221.
ОТХОДЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отходям; отхождане.
ОТХОЖДАМ, -аш, несв.; отходя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Остар. Отивам, тръгвам, заминавам; отходям. При дюкяните и сергиите, където продаваха цветни панделки и други дребни украшенийца, непрекъснато прииждаха и отхождаха върволици от жени. А. Гуляшки, ЗВ, 633. Аз отхождам след два дни в Москва, а след две недели ща ся върна тука. АНГI, 411. Остани сбогом, брате, казах му аз, отхождам на война, що да чина тука? Е. Мутева, РБЦ (превод), 158. И казувам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда. КТЕМ, 127. Жеравите лете дохождат да летуват по немската земля, а зиме отхож-дат по топлите страни. П. Берон, БРП,
111.
2. Воен. Оттеглям се, отдалечавам се отнякъде със строева стъпка. Войниците се събуваха, показваха потниците си, марширу-ваха, подхождаха към началника с рапорт и отхождаха. Кр. Кръстев, К, 27. Спас наложи безкозирката, козирува и отходи мар-ширувайки. Д. Добревски, БКН, 149.
3. Остар. Употребявам се, изразходвам се за някаква цел; отивам. На 320 ученици от-хождат 43200 листове хартия за писане в 9 месяци. Хр. Данов, ТПЧ, 77. В едно училище за 144 ученици отхождат на месяц по 6336 гроша за храна. Хр. Данов, ТПЧ, 262. Като ся востанови поредката, тогава веке от сичката сума ся получават проценти, от които половината част, .., отхожда за оние, что ся учат в Россия. ЗВЕ, 13.
ОТХОЖДАМ СИ, -аш си, несв.; отходя си, -иш си, мин. св. -их си, св., непрех. Разг. Ходя до насита, докато ми се иска. Не мо-жай да си отходя, / не можай да си относя / на бели ризи платнени / със копринени ръкави. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 74. Тая зима си отходих по седенки.
ОТХОЖДАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отхождам. Не щеш ли, обирачи влизат след моето отхождане и го обират до пушка — да, до пушка... Ив. Вазов, Съч. VI, 53. Лодката се отдалечава на безопасно разстояние. Нищо, че лейтенантът забрави да даде отново команда за отхождане. НА, 1959, бр. 3437,4. Само три месеца изминали от Николовото отхождане, а тие господа вече са отказале да му дават обещаната помощ и го повикали да се върне назад. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 255.
ОТХРАНА, мн. няма, ж. Остар. Отглеждане, възпитание. Тоя момък, .., с дух и отхрана чорбаджийски, беше син на един чорбаджия от калъпа на Юрдан Диаманди-ев. Ив. Вазов, Съч. XXII, 51. Я тази сган, тази утайка от тинята на един див, .., лишен от всяко образование и отхрана граждански слой, .., има своите представители в Народното събрание. Ал. Константинов, БГ, 123. При всичките си други старания
