та. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 75. — Неговата бабичка [на щъркела] сигурно е .. заминала за топлите страни. Там си е залюбила друг щъркел, та нашето „началство“ ще остане на голите бани. Оттам му е мъката. Ем. Станев, ЯГ, 96. „Па даде господ зла зима, / зла зима, гланна година: / на сиромаси ариз-вах, / на чорбаджийе продавах / окица по за жлтица — / насипах, царю, / амбаре, / амба-ре жлти жлтици — / оттам сам, царю, бо-лерин!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 152-153.
5. Като предл. Диал. За означаване на отношение по място — на другата, противополо-жната страна; оттатък, отвъд. Оттам дола е лоената хижа. А Оттам планината е моето село.
О Отсам-оттам. Разг. От една страна и от друга страна, от различни страни; оттук-от-там. Колите особено му харесаха.. Той обикаляше отсам-оттам, надничаше отдолу, дърпаше стърчишката и тупаше похвално ритлите. Елин Пелин, Съч. II, 156. Оттам-нататък. 1. От определено, посочено място нататък. Нашето землище е до реката, оттам нататък почват нивите на съседното село. 2. От определен, посочен момент насетне; оттогава нататък, занапред. Заселили се в Созопол, двама овчари сред двеста рибари, и оттам нататък започва друга история, в която блести един златен пръстен. Н. Инджов, ПП, 37. Оттук влиза / влезе, оттам излиза / излезе. Разг. Употребява се, когато някой проявява небрежно отношение към съветите, думите на някого, не обръща никакво внимание на съветите, които му се дават от страна на някого или слуша разсеяно това, което му се говори. От-тук-оттам. Разг. 1. От различни страни. По-късно в сандъка влезе черният котарак на съседите, подуши оттук-оттам яйцето и понеже не беше много придирчив, излапа го набързо. Св. Минков, ПК, 21. И сега- това криво сметало! Натисна оттук-оттам да го оправи, но, за беля, теловете се нагънаха още повече. П. Бобев, ГЕ, 119. 2. От различни места. А ти, момче, се погрижи да донесеш оттук-оттам каквото ти трябва: завивки, храна, туй-онуй. Ем. Станев, ПЕГ, 9.
— Имаш ли пак някои нови работи в албума? — А, се същите са. Имам само някои скици оттук-оттам. Д. Калфов, ПЮН,
111. Ти дето отиваш, аз оттам ида (връщам се). Разг. По-възрастен и по-опитен съм от тебе и вече съм изпитал това, което на тебе ти предстои или те блазни.
— Други (остар. и диал.) форми: оттам с, оттамо.
ОТТАМЕ пареч. Остар. и диал. Оттам; оттамо. — Миленко, гост ти е дошъл. От-таме, зад оня връх, думаше, книга ти до-нел. Л. Александрова, ИЕЩ, 297.
ОТТАМО нареч. Остар. и диал. Оттам; оттаме. Требова непременно да пратите писмото ви в Беч, та оттамо да го дадат на пощата. АНГ I, 79. Отдека не се надееш, оттамо те огрева. П. Р. Славейков, БП II, 21. Отвън черковната ограда, цяла гмеж / врази натрупана, подзела бе гърмеж / оттамо изотзад върху борците в двора. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 257.
ОТТАТЪК нареч. и предл. I. Нареч.
1. На място, което се намира през нещо, на противоположната страна по отношение на тази, където е говорещето лице в момента на говоренето или в друг, отминал момент; отвъд. Противоп. отсам. Оттатък, през реката, се издигаха високите бели сипеи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82. — А да знаете тука някъде къщата на Стева Петрович? .. — Ей я оттатък, зад джамията. Ст. Дичев, ЗС I, 558. Откъм съдебната палата мърдаха в полусянката безформени, увити в черги фигури.. Оттатък, на ъгъла стоеше облегнат стражар в кожух, с възпалени от безсъние очи. К. Константинов, ПНП, 34-35. — Луди-млади, боже, луди-млади!.. Какво да им кажеш, как да ги възпреш! Вода: заприщи я отсам — тя оттатък ще избие. Ц. Церковски, ТЗ, 16. След като Сашо си отиде, той се свърза със Спасов. Макар да беше още началото на деня, оттатък се обади слаб, уморен недружелюбен глас — кой е? — На телефона е Урумов. П. Вежи-нов, НБК, 286.
2. В помещение, което се намира от другата страна, през нещо по отношение на това, където е говорещото лице в момента на говоренето. Надникнал бях и в кухнята — и там разтребено.., Калин се досеща, какво мисля. — И тук тя разтреби, — говори той, — и оттатък. Много добро момиче. Й. Йовков, Разк. II, 43. Седнаха и четиримата, а в малката стаичка, като че ли нямаше вече място за други люде.. Сърчарот тихо рече: — Само не викай, моля ти се. Оттатък има други люде, а и улицата е близо. Д. Талев, И, 63. — Защо бягаш? Защо бягаш?.. — крещеше тя. Но господарят беше влязъл вече оттатък и затръшна вратата. Г. Райчев, ЗК, 204. Найден: — Къде е Милкана? Гена: — Тук е, синко, оттатък е. Р. Стоянов, М, 48. — Насреща ще имате хубава гледка, / ще гледате Витоша тук постоянно, / оттатък пък имате млада съседка, / ще слушате всяка нощ вие пиано. Хр. Смирненски, Съч. II, 34.
3. Откъм обратната страна на нещо, откъм страната, която не е обърната към лицето, което говори; оттам. Противоп. отсам, оттук. Палазов не виждаше огледалото, но виждаше как жената се понавежда, занича ту отсрм^ ту оттатък, за да се види по-добре. Й. Йовков, В АХ, 41. Стрина Радови-ца се върна, зе пак писмото, .., гледа го отсам, гледа го оттатък, като че иска да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 150. И сипва Щъркелчо млечице в едно тясно гърненце. Обикаля Лиска отсам, обикаля оттатък, опитва тъй, опитва инак — муцунката й не влиза. Ран Босилек, ВП, 43.
