П. Предл. За означаване на място, което е зад нещо, означено от съществително, на срещуположната страна, където се намира или се извършва нещо. Противоп. отсам. Веригово, село оттатък Средна гора, беше също познато Огнянову. Ив. Вазов, Съч. XXII, 160. Обикновено отивахме оттатък моста на реката. Кр. Григоров, Р, 152. Пред нас, оттсртщк високия хълм, бучеше и ехтеше боят. И. Йовков, Разк. II, 131. Други [иманяри] ходеха да копаят оттатък гробищата, зад старото изоставено Хорй-ще, дето се намираше една изоставена колиба. К. Калчев, ПИЖ, 44. Влакът мина през Велес и сега гърмеше е теснините между голите хълмища оттатък града, край самия бряг на Вардара. Д. Талев, ПК, 866. Всичко, което не можело да понася хомота на робството, бяга оттатък Дунава. Ив. Унджиев, ВЛ, 67.
О Отсам-оттатък. Разг. От различни места или от различни страни; оттук-оттам. Късайки отсам-оттатък роената трева, ов-ете се спреварят нагоре. П. Тодоров, И I,
. Сам Йордан хареса работата ри, огледа желязото отсам-оттатък. Й. Йовков, Ж 1945, 82. Ако дип няма вакантни длъжности, можем да поизпъдим отсам-оттатък по някое инженерче от българите и да настаним поданиците на Негово Величество. Ал. Константинов, Съч. I, 61. Оттатък минавам / мина. Разг. За категорично потвърждаване на нещо, за подчертаване, че нещо със сигурност ще се извърши. Попитах Арифа дали тая песен ще върви за гайда. — О-оф! И оттатък минава!... Нашите песни са половината в гайда родени. Н. Хайтов, ШГ, 44. — Пък туй цветя по катедрата, бонбони, тебешир с червена панделка, .. Та латински ли няма да научиш в този рай? ... Оттатък минаваш и пак го научаваш. Ст. Л. Костов, М, 68.
ОТТАТЪШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се намира оттатък; отвъден. Противоп. отсамен. — Другите минаха ли отвъд, Добрине? — попита пак момъкът, като приседна до задния край и посочи от-татъшния бряг. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Докато чакаше нетърпеливо поканените да се съберат в отатъшната стая, Левски прелистваше натрупаните на етажерката вестници. Ст. Дичев, ЗС II, 332. Една лъка-тушна пътека се изкачваше до върха и водеше към оттатъшната урва. — Зли дол. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 114.
ОТТЕГЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); оттегля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оттеглям. „Вчера ни прие Робилант много ласкаво.. Каза, че всички му са признателни за думите, които произнесе в полза на България в камарата, и че днес не оттеглюва нито една дума от казаното тогава.“ С. Радев, ССБ II, 530. Тя оттеглюва ръката си от ръката на мъжа си. (превод) Ч, 1875, бр. 11, 503. оттеглювам се, оттегля се страд. Паницата се оттеглюва малко на една страна, като в същото време подлагат калъпите, в които ся изсипва медта. ИЗ 1874-1881, 178.
ОТТЕГЛЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); оттегля се св., непрех. Оттеглям се. Той [Христос] не изискува дълги пътувания, нито да ся оттеглюваме от света и да живеем в пустините. КТЕМ, 209. В това време гръцкият цар заболява и си отива назад. Войската му, като вижда да си отива царят им, фанала и тя да се оттеглюва. М 1857, 69. Като ся свършат устните обяснения на страните, съдът ся оттеглюва в особна стая, гдето, като обсъди изслушаното дело, постановява му решение. ВП,
43.
ОТГЕГЛЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттеглювам и от оттеглювам се; оттегляне.
ОТТЕГЛЮВАНИЕ ср. Остар. Оттегляне, оттеглюване. Г. Данев трябваше да отговори веднага след извършената подлост на оглупелия г. Цанков, като поиска от-теглюванието на последния от председателското място в Камарата. Пряп., 1903, бр. 82, 1. Оттеглюванието на княза Бис-марка привременно от работите направи да мислим доколко приятелството на Германия е било искрено спрямо Россия. НБ, 1877, бр. 73, 282.
ОТТЕГЛЯ. Вж. оттеглям и оттеглювам.
ОТТЕГЛЯМ, -яш, несв.; оттегля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Като тегля, дърпам някого или нещо, премествам го назад; отдръпвам. В тясното дворче, пред стълбиците шумяха смесени гласове. Глъчката растеше всяка минута.. Скоро дойде и Рач-ковият баща, разтласка тълпата, взе да дъне вратата, за да извади сина си.. Но няколко силни ръце го оттеглиха назад. Ив. Вазов, Съч. XXII, 137. — Веднага оттегли колата назад! Караш като слепец из улиците. К. Петкаков, ЗлЗ, 56. — Заклеваш ли са в Света Богородица? — Заклевам са — отговори гостинникът, като си оттегли ръката и освободи пленника. Н. Михайловски, ПА (превод), 14. Той ся приближи до нея да целуне сина си, когото тя държеше все в обятията си, и едвам може да оттегли жу-ните си от челото на малкийт Петка. М. Балабанов, ДБ (превод), 80. Всеки е чакал с безсмислено спокойство и с мъртвешко лице реда си. Като му додел, .., сам е оттеглял обезглавения труп към грамадата други и му е лягал на мястото, под удара на топора. Ив. Вазов, Съч. XVI, 101.
2. Прен. В съчет. със същ. очи, поглед. Отмествам, откъсвам (очи, поглед) от някъде, от нещо, което съм наблюдавал, гледал. Но той ни един път не оттегли погледа си от гледката. Ив. Вазов, Съч. XII, 174. Не
