то ме наблюдава.. Какво богатство от бои, от светлини и от от сенки върху перушината на тази достойна спътница на селското стопанство. 3. Сребров, Избр. разк., 246. А гората, колкото повече [князът] навлизаше в дебрите й, толкова по-всеотдайно му показваше хубостта си — един безкраен свят от гъсто сплетени тантели, оцветени с всичките възможни отсенки на жълтия цвят със зеления, ба-къ^ения и каленочервения. А. Гуляшки, ЗВ,
2. Прен. Леко видоизменение или различие в проявлението или съществуването на нещо; нюанс, оттенък, отсенка. Строгият към езика и чувствителният към отсенките на словото Яворов непременно е видял поставената тук не на място дума. М. Кремен, РЯ, 135. В посоката, е която .. предвиждаше [Дринов] постепенното подобрение и окончателното фиксиране на правописа, трябваше да се дойде до по-голямо надмощие на живата реч в книжнината, без с това да се заличават важни отсенки във фо-нетиката. М. Арнаудов, БКД, 216. Преводачът трябва да се стреми да дава и идейното съдържание на оригинала в цялото богатство на неговите отсенки, .., „без да отстъпва нито на йота от него“. Н. Лили-ев, Съч. III, 102.
3. Прен. Лек отпечатък, следа, отражение от нещо (чувство, настроение и др.), което придава своеобразие на някакво действие или явление; нюанс, отсенка. — Виждаш ли? — попита той [Хилвуд] с отсянка на тържество. Тя изведнъж разбра: „Пожар! Какво извърши ти!“ Нейният [на княгинята] глас се загуби. Ст. Загорчинов, ЛСС,
164. Свикнал вече да разгадава всеки трепет на душата й по отсенките на лицето и по блясъка на очите й, той я дочака учуден. Г. Караславов, ОХ IV, 45. Живо, с отсенки на хумор, е написан споменът за Г. П. Стаматов. ВН, 1953, бр. 292,4.
ОТТАКАМ, -аш, несв. (диал.); отточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отточвам. Оттикахме вино от голямата бъчва. Л. Ан-дрейчин и др., БТР, 525. оттакам се, отточа се страд. Бистрата част от течния пектин се оттака и се предлага като първо качество. М. Киров, ТК, 174.
ОТГАКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оттакам и от оттакам се; отточване.
ОТТАМ нареч. 1. От определено или назовано място, където не се намира някое лице в момента на говоренето или в друг, отминал момент. Противоп. оттук, отсам. — Я заведи госпожата до главната улица, оттам сама ще се оправи с бележката ми. Ив. Вазов, Съч. ХП, 29. На борда на парахода се показаха и развиха бели кълба дим, блеснаха и краргкр червени пламъци. Стреляха оттам. И. Йовков, Разк. II, 26. Хиляди кубици топливо, което досега гниеше по планините, трябваше да бъде превозено в града, а оттам щяха да го натоварят на вагони и разпратят из страната. Ем. Станев, ПЕГ, 119. Щом удари училищното звънче и децата тръгнаха на училище, ние [врабчетата] се преместихме на едно дърво в училищния двор, за даиможе да гледаме оттам в класната стая. Й. Радичков, НВ, 28. Котаракът отскача уплашено, качва се на оградата и мърка сърдито оттам. П. Незна-комов, БЧ, о. // От вътрешността на определено или назовано място. — Пъстръо, Пъс-тръо! — завика той ласкаво на птицата, па като бръкна в една кожена торбичка, която висеше на пояса му, извади оттам късче почерняло месо и го поднесе на сокола върху шепата си. Ст. Загорчинов, ДП, 299. По-големият брат посегна към касата
— един обкован с желязо сандък, и извади оттам цяла шепа жълтици. Д. Талев, ПК,
33. А той отиде в килерчето, дето спеха Панчо и невястата и дето беха дрехите им и зафана да изфърга оттам що зърне — черги, възглавници, сукмане. Т. Влайков, Съч. II, 98.
2. При гл. минавам, преминавам и под.
— през място, където не се намира някое лице в момента на говоренето или в друг, отминал момент. Кметът го разпита за това, за онова .. и го затвори в общинското мазе.. Зуза, .., минаваше оттам, спря се да послуша и надникна през железните пръчки на прозорчето. Елин Пелин, Съч. I, 221. Сечеше [св. Спиридон] пръчки, седеше на припек, плетеше кошове и ги даваше за парче хляб на селяните, които минаваха оттам [през гората] за града. Елин Пелин, Съч. IV, 24-25. Оттам [през полето] минаваха три шопи, / караха кола със снопи. Елин Пелин, ПБ, 72.
3. Откъм обратната, отдалечената страна, откъм страната, която е срещу някое лице; оттатък. Противоп. оттук, отсам. Мъжът влязъл вкъщи,., и се заловил за работа. Най-напред рекъл да накладе огъня. Палил го оттук, мушил го оттам, задавял се от дима и все не могъл да го разпали хубаво. Ран Босилек, Р, 82. Оттук креват, оттам печка, Вишо се постъкми и се настани е стаичката на хамбара. Ил. Волен, МДС,
226. Те не го оставят, един отсам, други оттам, прегърнали му нозите. Ал. Константинов, БГ, 84. Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам те тупнат, оплези се, опули се. Елин Пелин, Съч. II, 74. Тръгнали си. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата.. Двете момчета взели брадвата и теслата. Навели се и — клъц оттук, клъц оттам — поправили колата. Ран Босилек, ВП, 53.
4. Като съюз. Въвежда подчинено изречение за причина; вследствие на това, поради това (обстоятелство); оттук. Преломът в неговия дух не се бе извършил напълно; оттам колебанията, оттам противоречия
