ОТСЯВАМ, -аш, несв.; отсея, -ееш, мин. св. отсях и (разг.) отсеях, прич. мин. св. де-ят. отсял, -а, -о, мн. отсели и (разг.) отсеял, прич. мин. страд. отсят, -а, -о, мн. отсети, се., прех. 1. Прочиствам нещо, обикн. зърно, брашно, пясък и под., от примеси, като го прекарвам през сито; пресявам. Дядо Ми-тор отсяваше жито за воденица. Невена му помагаше, но без желание.. Като разгръщаше торбата, забрави да хване и двата края, та баща й изсипа пълното решето на земята. К. Петканов, ОБ, 148. В продъне-ните долища слизат малки речици: Чи-ташката, Суха река. Техният златоносен пясък чехларци промиват до наши дни със златарски дървени копани. Отсяват златните песъчинки и ги сипват в рогчета. А. Каралийчев, НЗ, 228-229. Тинка си препаса престилка, отся брашното и зе да меси. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. През целия ден тя все поглеждаше към портата.. Така прекара деня и когато слънцето се спусна на запад .. започна да подбърква квас. Отсея брашно, запретна ръкави и донесе кот-ленцето с топла вода. Кл. Цачев, ГЗ, 64.
2. Прен. Избирам, подбирам нещо, обикн. най-доброто, най-подходящото за някаква цел; пресявам. — Какво мога да помогна аз? — Ти, чедо, познаваш людете тук, твои бяха. Думата ми е, че ти по-лесно ще отсееш добрия от загнилия плод, християнина от еретика. М. Смилова, ДСВ, 84-85. И кой иска да говори пръв? Не, още никой не вдига ръка. Всеки събира мислите си, отсява ги, търси най-късия път, за да поприказва откровено с другарите си за изминатия път. ОФ, 1958, бр. 4439, 2. отсявам се, отсея се страд. А караджейките произвеждат брашно, което се отсява в решето, и правят от него един хляб, кли-сав като маджун. Н. Хайтов, ШГ, 55.
О Отсявам / отсея зърното от плявата. Разг. Успявам да преценя кое е важно, ценно и да го разгранича от маловажното или незначителното нещо. На Пенчо Балкански ние му вярваме. Ние вярваме, че той ще съумее да отсее зърното от плявата. НК, 1958, бр. 8, 6. Обичаше повече да слуша и мълчи, сякаш премерваше всяка дума, отсяваше плявата от чистото зърно. Д. Спрос-транов, С, 109. Отсявам/отсея си брашното. Диал. Свършвам си, уреждам си работата.
ОТСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отсявам и от отсявам се. В отсяването на брашното взема участие цялото й тяло. Кр. Григоров, Р, 140.
ОТСЯВКА ж. 1. Отсевки.
2. Само ед. Спец. Натрошени дребни камъчета с големина 2-3 см, които се използват в строителството за приготвяне на асфалт, бетон и др. След подготвянието на пътно-то платно и почистването му от кал и прах върху него .. се насипва каменен сит-неж или отсявка наведнъж или на два пъти. Д. Христов, СПМ, 444. — Отскоро е при нас, на силозите в Челопечене, а много бързо свикна.. — А стане ли нужда да се товари ръчно — отсявка ли било, чакъл ли, не си жали труда, помага ни. ВН, 1962, бр. 3290, 2. Поради малката дебелина на стоманобетонните пластове, бетонът се изготвя от отсявка и чакъл (филц) с размери на зърната не по-големи от 2 см. X. Нисимов и др., С, 239.
ОТСЯДАМ, -аш, несв.', отседна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Оставам на някакво място, обикн. при пътуване, за престой, почивка или нощуване. — Вие сте, изглежда, състоятелен човек и, като обикаляте Германия, отсядате в най-скъпите хотели. Др. Асенов, СВ, 25. Цели петдесет километра извървяхме почти без почивка и на разсъмване отседнахме в кестеновите гори на Берковица. Мл. Исаев, Н, 127. Тук имаше няколко скамейки, където влюбените отсядаха, за да се целуват или да отдъхнат от знойните чувства на деня. Ем. Манов, БГ, 38. В турско време, .., керванджиите са отсядали в Белоградчик, за да се освежат от неговата хладнина и пдчинат от трудния и мъчителен преход. И. Радичков и др., ГСП, 17. Едни [полкове и дружини] се настаняваха в Ляговия хан, други молеха да ги приемат по плевниците, трети отсядаха на полето. Г. Караславов, ОХ П, 432. — Добре ми дошъл, Дан войвода. / Приседни на костено столче / да си изпием кондрос ракийка. / Че отговаря Дан войвода: /— Аз не съм дошъл да отсядам, / да отсядам, да присядам. Нар. пес., СбВСт, 13.
2. Прех. или непрех. с предл. от. Остар. и диал. Слизам от кон или друго животно, което съм яздил. — Щом отседнал коня си ме-ймуринът тази вечер и повикал при себе си Добри Терзият. П. Тодоров, Събр. пр П, 356. И когато Петър Габара стигна на възвисока падина, той отседна коня. Ив. Кирилов, Съч. II, 55. Другарят ми, ученикът, отседна от добичето и се спусна върху тази лакома плячка с голямо остърве-ние. Ив. Вазов, Съч. XVII, 108. И другите конници отседнаха от конете си. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 451. Не отседнал още коня доралия, / и заудря порти непознат делия. П. К. Яворов, Съч. I, 42. Чужд кон да възседнеш, насред път да отседнеш. Погов. отсядам се, отседна се страд.
ОТСЯДАНЕ ср. Отгл. същ. от отсядам и от отсядам се. За отсядане на Левски и Кънчев в дома на Ангел Пандурскиразказва дъщеря му. Н. Ферманджиев, РХ, 246.
ОТСЯНКА, мн. отсенки, ж. 1. Разновидност на цвят в зависимост от силата, интензитета на основния тон; нюанс, оттенък, от-сенка. Домотъканата престилка представлява стилизираната равнина в сезонните й тонове, полутонове и отсенки. Н. Хайтов, ПП, 122. Една кокошка-качулатка упори
