Отсърба той от кафето и заклати тънкия си врат. Н. Хайтов, ДР, 127.
ОТСЪРБВАНЕ ср. Отгл. същ. от от-сърбвам; отсръбване.
ОТСЪРДВАМ СЕ, -аш се, несв. ; отсър-дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Преставам, спирам да се сърдя, минава ми сръднята. Но ето, тази вечер тича да я види и дай разкаже всичко. Дотогава тя пак може да му се сърди, но нека се сърди. Ще се сърди и като иде при нея, ще се отсърди. Г. Караславов, С, 53. — Трябва да ви се извиня. Бях невъзможна. Нали ще ми простите?.. Хайде, отсърдете ми се и да изпушим по една цигара в „Паметника“. А. Мандаджиев, БЦР, /8. Ако са е разсърдил, той ще са и отсърди. П. Р. Славейков, БПI, 23.
ОТСЪРДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсърдвам се.
ОТСЪРДЯ СЕ. Вж. отсърдвам се и отсърдям се.
ОТСЪРДЯМ СЕ, -яш се, несв.{ остар.); отсърдя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Отсърдвам се.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ОТСЪРДЯНЕ ср. Остар.Отгл. същ. от отсърдям се.
ОТСЪСТВАМ и ОТСЪСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Не съм налице, не се установявам, не съществувам някъде; липсвам. Противоп. присъствам. Фейлетоните му са оойки, саркастически, .., но и в едните, и другите стилът отсъствува. Ив. Вазов, Съч. XIII, 74. В подалпийския пояс .. съвсем отсъствува всякаква дървениста растителност. П. Делирадев, В, 64. Горе по могилата отсъствуват скали. Н. Поп-филипов, РЛ, 108.
2. Не се намирам на някое място, не присъствам някъде в даден момент или за определен период. Като прибавим още и игумена, който отсъствуваше и няколко още ратаи, имаме всичкото население на манастира. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. К. Величков отсъствуваше от България. Каравелов бе арестуван. Цанков не бе се мръднал от къщи. С. Радев, ССБ II, 12. —Лошото е, че всички често отсъствуваме от града — обади се Михаил. А. Христофоров, П, 6. Отсъствам по болест. А Отсъствам от училище. А Отсъствам от работа.
ОТСЪСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсъствам; отсъствуване.
ОТСЪСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с отсъствие, който се отнася до отсъствие. Корабът са счита готов за отплуване, когато корабленачалникът има вече в ръцете си потребните отсъствени книги (паиигорти).. за плуването си. ДЗОИ I (превод), 269. Отсъствена графа в присъствената книга.
ОТСЪСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Положение, когато нещо не е налице или не съществува; липса, нямане. Недостатъкът на Каравелова бе .. неговата неопитност и отсъствието у него на всякакъв такт. С. Радев, ССБ I, 192. Истинската публицистика няма нищо общо с унилата деклара-тивност и скучното илюстраторство, зад които се крие лицеа на страст и отсъствие на мисъл. В. Йосифов, Избр. тв I, 170. Аз бях дете, което растеше без дядовци и баби, но започнах да осъзнавам това отсъствие късно. Н. Инджов, ПП, 132. Отсъствие на търпимост.
2. Положение, когато някой не се намира на някое място, не присъства някъде в даден момент или за определен период. Противоп. присъствие. „Веднага тръгвай, до съмване трябва да си бъдеш в града. Да предупредиш другите. Никой не трябва да усети твоето отсъствие.“ Л. Петков, ПЛ, 50. Есенната сесия бе открита от Цанкова по пълномощие на княза, който бе в провинцията. Отсъствието на държавния глава при такава една церемония порази неприятно либералите. С. Радев, ССБ I, 230. Веднъж купеното месо тя [хазяйката] забравила открито на масата и в нейно отсъствие котката го унищожава. Р, 1925, бр. 198, 2. Той, разбира се, ще се зарадва като чуе колко много са натъжени всички у тях от неговото отсъствие. Св. Минков, СЦ (превод), 53. // Стесн. Неявяване, обикн. на ученик, студент и под. на учебно занятие. Приятелят на баща ми му съобщи за моите отсъствия и той ме спря от училището в работилницата, за да му помагам. Др. Асенов, ТКНП, 266-267. — Вчера директорката изпъди един ученик заради отсъствия. Г. Караславов, ОХ I, 374. Ние си спомнихме как преди време учителката го предупреди, че при едно отсъствие или закъснение за срока и годината ще му пише двойката. Цв. Чалъков, ЗИК, 6. Неизвинено отсъствие. Пиша отсъствие.
ОТСЪСТВУВАМ. Вж. отсъствам.
ОТСЪСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от отсъствувам; отсъстване.
ОТСЪХВАМ, -аш, несв.; отсъхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изсъхвам. — Разбери едно — не съм ги взел, лев ако съм взел, ръката да ми отсъхне! Ст. Даскалов, СД, 366. — Кмете! Пий си там ракията, па си мълчи — кресна уж ядосано Стоил, .. — Аман бе, тия хора нищо не разбират! Да ми отсъхнат ръцете, ако дам вече някому счупена пара. Хр. Максимов, СбЗР, 26. Но акушерката се развика: — Господ да те убие. Да отсъхне тая ръка, дето удря. Т. Хар-манджиев, КЕД, 150.
ОТСЪХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отсъхвам.
ОТСЪХНА. Вж. отсъхвам.
