да се кажат „решителни думи“ за народния поет. Ив. Богданов, СП, 155. И не бързайте, като пословичното теле пред майка си, да давате отсъди за литературните отношения в Немско. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 310.
2. Присъда. От някое време в Москва са разглеждаше една прочута съдба на един от великите биржеви харсъзи в Русия, немеца Струсберг.. Отсъдата станала на последно време в Москва. СПл, 1876, бр. 27,
107.
ОТСЪДЕ нареч. Остар. Отвсякъде, от всички страни. Езеро ся нарича вода обиколена отсъде със суха земя. Г. Икономов, КЗ, 8. Отсъде се разносяше конско тупане, пушкане за изпитване на оружието. Н. Бончев, ТБ (превод), 37. Сега отсъде от-хождат мнозина за Москва за коронация-та, та мя е страх, че не щеш найдеш място в почтовата карета. АНГI, 419.
ОТСЪДЯ. Вж. отсъждам.
ОТСЪЖДАМ, -аш, несв.; отсъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За съд, съдия и под. — издавам присъда или решение за разгледано съдебно дело, спор. И най-страшното престъпление не е в сила да разтресе съдията, защото неговата длъжност е да дири и отсъжда в рамките на отговорността. Д. Немиров, Д №9, 15. А когато възникнало недоразумение между майстори — от една страна и калфи, чираци или техните родители — от друга, устбашията сам отсъждал и провеждал чрез чаушина решението си. Ив. Хаджийски, БДНН I, 48. — А когато се появи, не дай Боже, някакво не-споразумение между майсторите, общо събрание отсъжда де е правото. Р. Стоянов, М, 37. Де се е чуло, видело / син баща на съд да кара, / като ми Стоян баща си; / отсъди и го закара, / фърли го в темна темница. Нар. пес., СбВСтТ, 962. // Присъждам, давам нещо на някого въз основа на съдебно решение. Съдът ми отсъди нивата, ама аз я не ща. Нека остане за двама ни. А. Кара-лийчев, СР, 98.
2. Спорт. За арбитър, спортен съдия — вземам решение в съответствие с правилата при спортен двубой. За нарушението съдията отсъди наказателен удар. А Съдиите отсъдиха победата за русенския боксьор.
3. Прен. За бог, съдба и под. — предопределям, решавам нещо да се случи по точно определен начин; отреждам. — Наздраве, юнаци! — извика бащата. / Да бъде, каквото е Господ отсъдил! Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 21. Спираме се на тая дама .. затуй, че на нея именно провидението е отсъдило да играе ролята на героиня в разказаната по-долу история. Св. Минков, Избр. пр, 126. Записваше върху пергамент живота и делата на своя баща в една книга, за която съдбата отсъди безсмъртие: „Алексиадата“. А. Каралийчев, С, 36-31. Не всекиму Бог е отсъдил, / щото с имот и живот да почне от първо начало. А. Раз-цветников, Избр. пр III (превод), 97. — Небето е отсъдило да стигна / до крайния предел на дните земни, /за да умра с надеждите си всички! Д. Стоевски, ВТ (превод),
140.
4. Разш. Определям, решавам нещо въз основа на анализ, преценка. — Искам да оставя короната си на един от моите синове, ала не зная кому.. Преди да отсъдя кой ще седне на моя трон, аз ще ги попитам нещо. А. Каралийчев, ПС III, 67. Прочетох твоите молитвословия и светски словоизлияния и се убедих в дарбата ти. Ала много си млад, за да отсъдя накъде ще я насочиш — дали към дявола или към бога. Ем. Станев, А, 63-64. Замълчах. И неволно отсъдих, че и в държанието, и в тона на Найден има нещо сдържано, студено, като да ми се сърдеше. Др. Асенов, СВ, 142. Принуден съм да изложа по-долу всичко в цялата му последователност, та да може читателят сам да отсъди. И. Радичков, СР, 177.
5. Изразявам категорично и убедено някакво становище; заключавам. — Какво ще ги [пленниците] правим? — Ще ги избесим! — накъсо отсъди Райко. О. Василев, 33, 75. На другия ден дойде хирургът от поликлиниката. Само хвърли око и отсъди: — Ще ви предпиша „Палентан“. Ст. Даскалов, ЕС, 296. — Дядо поп има едно буренце стар първак. Той гори като спирт, .. — каза Ко-цо. — Ще свърши работа! — отсъди моментално Пачо. Т. Харманджиев, КЕД, 90.
6. Остар. Осъждам. Несчастний крал стоял в темницата няколко месяци, а после го пак повикали в народрото събрание и отсъдили на смърт. Г. Иошев, КВИ (превод), 324. Съдът на народа ги [изменниците] отсъди на смърт. Ст. Ботьов, К (превод), 171. И набърже бърже отсъди ги на смърт. Но за чест нямаше сърце и да извърши смърт-ното им наказание, което сам си той бе отсъдил. П. Кисимов, ОА I (превод), 124. отсъждам се, отсъдя се страд. Чорбаджиите и някои по-стари люде съветваха, молеха се, караха се: — Недейте така, ще ни затворят църквата. Съдим се, да чакаме какво ще ни се отсъди. Д. Талев, ЖС, 417.
ОТСЪЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсъждам и от отсъждам се. Правеха лошо впечатление опитите за пристраст-но отсъждане на резултати както от страна на нашите, така и от страна на някои румънски [спортни] съдии. ОФ, 1950, бр. 1813, 4. Тук се ловят отлични хора, просто невинни,..; от тях някои си са вече посечени скришно, без отсъждане. НБ, 1976, бр. 5, 19.
ОТСЪРБАМ. Вж. отсърбвам.
ОТСЪРБВАМ, -аш, несв.', отсърбам, -аш, св., непрех. Сръбвам малка част от нещо; отпивам, отсръбвам. Заръчах му кафе.
