Райчев, Избр. съч. I, 48. Женски писък прониза нощта и веднага утихна. Джалил ага тутакси разбра с какви хора има работа и се показа много отстъпчив. Без да се моли отиде, донесе пълна кесия с жълтици и я подаде на Богдана. К. Петканов, X, 202. Иван беше и така добър и отстъпчив, но Енъовото смирение учуди всички. Елин Пелин, Съч. III, 98.
1143
ОТСЪДА
отстъпчиво
ОТСТЪПЧИВО. Нареч. от отстъпчив. Аз открих, че моят сериозен и строг баща, .., спрямо майка ми се държеше толкова кротко и отстъпчиво, че понякога даже на мен ми ставаше неудобно. А. Гуляшки, ДМС, 163. — Ако обичате да оставите паспорта си... — Отивам да тегля пари — .. — Щом се върна, ще ви го оставя. Човекът кима отстъпчиво. Б. Райнов, НН, 281.
ОТСТЪПЧИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отстъпчив. Те си разпределиха леглата много тактично, без сръдни и оправдания, с мека взаимна отстъпчивост, която сама по себе си обещаваше разбирателство през всичките предстоящи дни. Л. Михайлова, Г, 167. И старата Глау-шица не искаше да се примири, макар да се опита да покаже отстъпчивост: — Е хайде... днеска е света неделя. Нека бъде днеска на твоето, снахо. Д. Талев, ПК, 93. Радостта идеше от бляскавите дарования на младия княз, .., от желязната твърдост на характера му, която не познаваше примирението и беше чужда на отстъпчивостта. А. Гуляшки, ЗВ, 54.
ОТСТЪПЯ1. Вж. отстъпвам1 и отстъпим1.
ОТСТЪПЯ2. Вж. отстъпвам2 и отстъпим2.
^ ОТСТЪПЯМ1, -яш, несв. (остар.); отстъпя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Отстъпвам1. Когато Младен отстъпяше с кравата, дядо Милко, както стоеше и го гледаше, се сепна и извика по него: — Я виж, ние пък забравихме! Ами името й бе, Младене, как й беше името? Ил. Волен, ДД, 101. Французите отстъпяха. Всички в село бяха се спотаили зад затворените прозорци и врати. И. Йовков, Разк. I, 212-213. Днес сичкият свят цени само оние преводи, които са изпълнени добросовестно, т.е. които не отстъпят от оригинала. Знан., 1875, бр. 19, 304.
ОТСТЪПЯМ2, -яш, несв. (остар.); отстъпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отстъпвам2. — Искам кучето от началника. — Прекрасно. А господин началникът дава ли го? —Дава го. Може би не му е тъй прият-но това... — Не, напротив, — възрази началникът. — Аз... с удоволствие го отстъ-пям. Н. Попфилипов, РЛ, 150-151. Речта му бликаше от непосредствен хумор, .. Сякаш затвореният, нелюдимият Йовков се отделяше и отстъпяше място на впечатлителния, на разговорливия Йовков. Н. Лили-ев, Съч. III, 26. Още веднъж той [Караве-лов] става министър-председател, но скоро отстъпя своя пост на своя министър на вътрешните дела Данева, който продължава посочената от него политика. Пряп., 1903, бр. 89, 3. Да ви не е грижа за тях [парите], те са на здраво място, аз отговарям за това. Изберете само: или ми отстъпяте Марийка, или губите касата. М. Балабанов, С (побълг.), 164. отстъпям се, отстъпя се страд.
ОТСТЪПЯНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от отстъпям1; отстъпване1.
ОТСТЪПЯНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от отстъпям2 и от отстъпям се; отстъпване2.
ОТСУКВАМ, -аш, несв.; отсуча, -еш, мин. св. отсуках, св., прех. 1. Развивам, раз-суквам нещо насукано или осукано; отмота-вам, отвивам. Отсуквам конци.
2. Диал. Отговарям, отвръщам на някаква неприятна реплика (Н. Геров, РБЯ). Добре му отсука. Н. Геров, РБЯ III, 427. отсуквам се, отсуча се страд.
ОТСУКВАМ СЕ несв.; отсуча се св., непрех. Развивам се, разсуквам се, след като съм бил осукан. Змията бързо се отсука от тялото му и побегна по железния пясък. Елин Пелин, ЯБ, 114.
ОТС>Ч£ВАНЕ ср. Отгл. същ. от отсуквам и от отсуквам се.
ОТСУТРА нареч. Остар. и диал. Тази сутрин; сутринта, отзарана. На разход ли е отишла [графинята] ? — Не, господине, но отсутра, като прие едно писмо твърде ва-жно, тръгна тутакси с железницата. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 60. Отсутра тате стана рано и рано, та ни сабуди и ни каза, че днес ще идем да берем грозде. Д. Манчев, БЕ II, 114. „Баща ми.., той умре отсутра... тоз гаджал / там, онзи — хвърли го тъй както бе умрял / на одъра... да — там го хвърли през прозора. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 268. — Маргица й снощи юм-рала, / снощи юмрала, отсутра сме я погребали. Нар. пес., СбНУ XLIII, 542.
ОТСУТРЕ нареч. Диал. Тази сутрин, сутринта; отсутра. Кога дойде царо на углава, /.. /постели ми, мамо, на широко, / .. /запали тия жъти свещи, / па ми изви тия тан-ки гласе: / Снощи Мара жива замръкнала, / отсутре е мрътва осъмнала!“ Нар. пес., СбНУ XLV, 359.
ОТСУЧА. Вж. отсуквам.
ОТСЪДА ж. Остар. 1. Решение, преценка. И защо мразят поета, който всички е обичал? Защото, по божия отсъда, той се е родил еврей. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 42. „Всяка взаимност между поета и младежта — .. — е немислима, тъй като поетът не разбира тая младеж.“ Тази отсъда е строга, но тогава е било необходимо
