ОТСТЪПЛЕНИЕ 1142 ОТСТЪПЧИВ
зът се принуди да направи една голяма отстъпка: съгласи се, щото пешите жандарми да се извадят от драгунския корпус. С. Радев, ССБ I, 359. Аз се ядосвах на своята мекушавост, бунтувах се след всяка отстъпка, която й правех. К. Калчев, ДНГ, 153. Направих им голяма отстъпка: разреших на директора да отид§ дд града и там да уреди, .., работата си. И. Йовков, В АХ,
44. Когато Рикарди му съобщава, не промяната на заглавието е пожелал папата, Га-лилей няма какво да прави и го променя.. Но лично Галилей счита, че е направил много голяма отстъпка и по-късно съжалява за нея. М. Калинков, ГГ, 76.
2. Обикн. ед. Сума, с която се намалява про-дажната цена на стока; намаление. Бай Георги, .., беше щастлив от клиентите си. Всеки от тях имаше тефтерче, в което на обед и вечер сам записваше консумацията си и плащаше на месец или... когато можеше, но винаги с 10% отстъпка. К. Константинов, ППГ, 125. Издателските фирми се нагърбват да продават своите книги с известна отстъпка на членовете на сдружението. Б. Шивачев, Съч. I, 121. Те [зрителите] състояха преимуществено от средна ръка хора, от дребни чиновници, .., от ученици на галерията, пуснати с обичната отстъпка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 89. Търговска отстъпка.
3. Остар. Отстъпване1. За отстъпката на Мали Зворник и за бъдъщата сърбска скупщина .. пишат следующето: „Научаваме са из твърде верен източник, че Портата няма намерение да отстъпя на Сърбия Мали Зворник“. С, 1872, бр. 45, 356.
ОТСТЪПЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Оттегляне на войски от заети позиции или територии, обикн. поради невъзможност за спиране настъпването на противник; отстъпване1. Притивоп. настъпление. — Четири часа се бихме в самия град.. Даде се команда за отстъпление. Д. Талев, ПК, 687. Тази височина, която прикриваше пътищата за отстъпление на бягащите германски колони, беше важна. Д. Кисьов, Щ, 181. Бяхме на позиция при завоя на река Черна.. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под непрекъснатия, разрушителен, нагорещен дъжд от гранати и куршуми. П. Михайлов, ПЗ, 154. Беше настъпило това, което най-много плашеше поручик Дончев. Отстъплението се бе превърнало в паническо бягство. Ив. Мартинов, ДТ, 99. Наполеон ся решил да отстъпи от Русия. Но колко ужасно било това отстъпление за французите. В окуюмврия навалял твърде голям сняг. Г. Йошев, КВИ (превод), 335.
2. Отклонение от нещо, обикн. от основната тема на изложение, текст. Как и где са убили Каблешков, кой уби даскал Найдена — нека читателите прочетат по-надолу, а сега ми позволят две думи отстъпление да ги запозная със знаменития самоубиец. 3. Стоянов, ЗБВ III, 101. Каравелов не описва само в своите повести, а поучава.. Оттам у него тия постоянни отстъпления от описуемия предмет, тия дълги и много пъти тривиални разсъждения. К. Величков, ПССъч. VIII, 54. В лирически отстъпления, по примера на своя учител Гогол, Каравелов изповядва своята гореща любов към отечеството си. С, 1954, кн. 3, 124. И други отстъпления от програмата забелязах: щяхме да приказваме повече за литература, но за нея само минутно се спряхме. Ив. Вазов, Съч. IX, 175.
ОТСТЪПЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Отстъпчив. Главната и първата цел на нашите владици е да бъдат към народа ни по-отстъпливи, да го водят и съ-ветуват по-умно. Лет., 1876, 9-10.
ОТСТЪПНИК, мн. -ци, м. Неодобр. Мъж, който е изменил на своята вяра, идеи, убеждения и под., който се е отрекъл от тях. Разпъващата, разкъсващата драма на отстъпника превръщаше всичките му сили в неукротима, свирепа злоба към своите еднокръвни братя, на които бе изменил. Д. Талев, ГЧ, 443. Вие сте българи, да ви убие господ, българи отстъпници от прадядо-вата си вяра — потурнаци. Ц. Гинчев, ГК, 386. -„Няма ли, казва той [хусарът], тогава ще ви изгоря душицата, селяни-мечкодав-ци, богомили такива, отстъпници, дето на кръста се смеете и иконите да целувате се гнусите“. Ст. Загорчинов, ДП, 76. Забележителен е и тоя факт, че колкото други лица от нашето черно духовенство са заслужили на народа, синките са биле отстъпници и донякъде безбожници даже. 3. Стоянов, ЗБВ I, 109.
ОТСТЪПНИЦА ж. Неодобр. Жена отстъпник.
ОТСТЪПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от отстъпник. Когато повечето членове на някоя църква не са чеда божии, или когато тя е отстъпила от главните учения на Светото писание, то такава църква ся нарича отстъпническа. КТЕМ, 329-130.
ОТСТЬПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Отстъпване, отричане от вяра, идеи, убеждения и под. Борбата против идеологическото отстъпничество на Каравелов, Ботев я водеше от самото начало енергично и упорито. Г. Бакалов, Избр. пр, 229. И той бърза да се отрече от миналото, .. Ясен и открит израз на това отстъпничество поп Кръстьо дава в своята „Дописка“. Ив. Унджиев, ВЛ, 321.
ОТСТЪПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен да прави отстъпки (в 1 знач.), да приема това, което смятат или за което настояват други. Ти си вече такъв добър, такъв отстъпчив, Симо, — ти си съгласен с всичко, каквото аз кажа или пожелая. Г.
