ОТСТОЯВАМ2 1135 ОТСТРАНА
ваме и отстоим своите интереси. Т. Жечев, БВ, 116. Ето три години вече ние отстояваме клетвата си вътре в стените на Солун и Одрин. Ст. Загорчинов, ДП, 407. Аз също си имам свои идеи и уверявам те, ще ги отстоявам. Ст. Дичев, ЗС II, 361. [Стара планина] помогна на българите да отстоят държавността си, да надвият пресилни врагове. В. Мутафчиева, ИКМ, 27. Напоследък споровете около броя на комплексите се бяха разгорели с нова сила. Но Томов държеше и ще отстоява да бъдат два. Ст. Поптонев, НСС, 223. А горкийт народ, влачен насам, тласкан нататък, не знае какво да прави, за да отстои правата си. П. Р. Славейков, ПХС, 50.
2. Прех. Защищавам, браня от вражеско нападение нещо, обикн. крепост, град, селище, територия и под., като не позволявам нападателят да го завземе. Отношенията между двамата самозванци [Пазвантоглу и Тръс-тениклиоглу] се нагорещявали с такава скорост, та на Цариград било известно, че Тръстениклиоглу набирал войска от няколко хиляди кърджалии, за да отстои Русе против евентуално нападение на Пазвантоглу. В. Мутафчиева, КВ, 196.
3. Непрех. Не се поддавам, не отстъпвам на физическо въздействие, нападение, натиск и под.; устоявам, удържам, издържам. — Ня-
жога галите, за да отстоят на римските легиони, връзвали първите редици на войските си с железни вериги и така прикрепвали живите с убитите. Д. Кисьов, Щ, 219. Защитниците със сетни сили отстояваха на бесните пристъпи. Д. Динков, ЗБ, 60. Хвала на брациговчани, че и при mue обстоятелства, пак са можале да отстоят срещу башибозушките орди цели 16 дена. 3. Стоянов, ЗБВ П1, 299.
4. Непрех. Прен. Не се поддавам на психическо или нравствено въздействие като запазвам и не допускам да променя нещо, обикн. убеждения, принципи, решение, обещание и др.; устоявам, удържам, издържам. През тези единадесет години той [Паисий] героически отстоявал на не едно изкушение да се върне в топлото официално лоно на църквата. Т. Жечев, БВ, 179. Твърд като камък, той отстояваше срещу изкушенията. Елин Пелин, Съч. IV, 28. И то сами знаеме с какви мъки и неволи можахме да отстояваме досега и да удържаме листа си до 74 броя. НБ, 1877, бр. 74, 288. отстоявам се, отстоя се страд. Дядо Добри, .., баба Вачовица съдържат в характеристиката си най-изпъкващите черти от характера на българския селянин: здрав морал,.., благост — ..и над всичко — твърда преданост .. на надеждите на народа, готовност да се отстояват теис риск за живота. Г. Константинов, ПР, 119-120.
ОТСТОЯВАМ2, -аш, несв.; отстоя, -ойш, мин. св. -оях, св., непрех. Остар. и диал. Изпълнявам църковна служба, панихида в храм или на гроб на покойник; отслужвам, обстоявам. Домъкне се в съботен ден, .., на гробищата, .., спре се да отстоява на някой гроб. Чудомир, Избр. пр, 191. Поп Богдан дойдяше, та святяше врда, отстояше и благословяше вечерята. И. Груев, КН 4 (превод), 62. Но дядо поп, който цяла година му [на селянина] е служил и му са е намирал и за живо, и за умряло, който сякоя неделя си е отстоявал в черква, като са е молил богу за здравие и за душевното му спасение, за него, като доде ред да го награди с една кринка жито, ще се намерят хиляди причини и извинения, само и само да го не даде. Ил. Блъсков, ПБ III, 63. отстоявам се, отстоя се страд.
ОТСТОЯВАМ СЕ несв.; отстоя се св., непрех. Остар. и диал. Извършвам нещо, някакво действие, ритуал, оказвам на някого внимание и под., обикн. по силата на утвърдена в народния бит традиция. Жените бяха прибулили булката и доведоха младоженците на софрата. И се обърнаха всички към тях. Те застанаха прави да се отстояват на кръстника. ЖД, 1967, кн. 12, 1. — Пак честит, че е в къщата си, при децата си .., има и кой да му затвори очите, и да му се отстои. Ил. Блъсков, ДБ, 55. Знаеш, ти ще си идеш, нъ детенцето ти, ако ти тук не му се отстоиш, ако не идеш две сълзи, две желни прощални думи да кажеш на гробчето му, то ще по тебе да доде. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14,47.
ОТСТОЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отстоявам1 и от отстоявам се. Влагайки не толкова темперамент, колкото здрав смисъл в мненията си, той [Т. Икономов] е стоял твърде далеч от емигрантския фанатизъм при отстояване на скъпи идеи. М. Арнаудов, БКД, 180. Авторът воюва за отстояване на високото ни човешко призвание в обществото. Ив. Спасов, БС, 99.
ОТСТОЯВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отстоявам2 и от отстоявам се.
ОТСТОЯНИЕ, мн. -ия, ср. Разстояние. Всъщност планът на „Пиаца обликва“ не е точна елипса, а е описан с помощта на две полукръгли дъги, раздалечени една от друга. Отстоянията между краищата на дъгите създават връзка между трите площада. М. Бичев, АНВ, 78. Земний екватор е един голям кръг, прекаран на равно отсто-яние от земните полюси. Ив. Богоров, ВГД (превод), 371.
ОТСТРАНА нареч. 1. На място, което се намира вляво или вдясно от някого или нещо, от даден център; настрана, встрани, отстрани. Отстрана на вратата беше леглото на стареца. Вл. Полянов, ПП, 86. Еньо, подпрян отстрана до огнището, гледаше в жаравата замислено. Елин Пелин, Съч. III, 100. Няколко дъбови врати, небоя-
