ОТСРОЧВАНЕ 1134 ОТСТОЯВАМ1
лъг, за да отсроча неприятното бръмчене на електрическата машина. О. Бояджиев, П, 26. А този хлапак само му пречи, отсрочва мечтания миг. Ж. Шемтов, ФП, 43. отсрочвам се, отсроча се страд. Встъплението му в длъжността беше се отсрочило поради избухналата размирица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195.
ОТСРОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсрочвам и от отсрочвам се. Отсрочване на среща. Отсрочване на плащания.
ОТСРОЧКА ж. Отлагане на нещо за време, по-късно от определения срок. В банката .. казаха, че са в затруднение, затова и дума не може да става за отсрочки. X. Русев, ПЗ, 199-200. Не минаваше ден да не пристигнат в Пловдив селяни и селски кметове, за да се жалят,.. Ходеха по разните канцеларии, да молят за отсрочки и намаления. В. Геновска, СГ, 292. Те смятаха, че ханът нарочно ги оставя да чакат, както самите теи поискаха отсрочка на неговата покана. И. Вълчев, СКН, 276. Той ще бъде принуден да излезе, за да провери сведението, а това ще ми даде няколко минути отсрочка и една-две нови възможности за измъкване. Б. Райнов, ГН, 194. И преди още да е започнал истински, дъждът спря.. Скрити до тоя миг под стрехите и във входовете, хората бързаха да използуват кратката отсрочка, която им даваше природата. А. Наковски, БС, 13.
ОТСРЪБВАМ, -аш, несв.; отсръбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. С предл. от. Сръбвам от нещо; отпивам, отсърбвам. — Хайде, бабичко, да се чукнем! — подаде й той пълната чашка и наведе глава, .. Жена му отсръбра малко от ракията и се намръщи. Т. Харманджиев, КВ, 83. — Капитан, не крути пажалуста параход — пошегува се Марк Аврелия, отсръбна от чашата и ни разказа следующето. Ал. Константинов, БГ, 87.
ОТСРЪБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсръбвам; отсърбване.
ОТСРЪБНА. Вж. отсръбвам.
ОТСТИВАМ, -аш, несв.\ отстйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. от. Ставам равнодушен, безразличен, преставам да се интересувам от някого или от нещо; охладнявам, изстивам. Тинка не беше усетила как през това време отстиваше постепенно от Герасим, докато най-после съвсем го забрави. Ст. Даскалов, СД, 290. Но в село се замълви — Станкул отстинал от Галунка. А. Страшимиров, А, 25. „Какво ще я карам да си мърси ръцете и тя! —.. — Като отида в София, аз сам ще я свърша!“ А после се увлече в работа и отстйна от тая история. Ст. Даскалов, СЛ, 281.
2. В съчет. с крат. лич. местоим. в дат. Ставам безразличен, нелюбим за някого, който престава да се интересува или да изпитва чувства към мене. — Знам аз — разплака се тя този път наистина, сълзите обилно падаха по бузите й, — на четири гледаш да се отървеш от мен. Ако съм ти толкова отстинала, кажи ми — тръгна тя ридаеща към къщи. В. Нешков, Н, 272. — Работата ли ти е много, или... — не довърши тя. — Или? — Или съм ти отстинала? — тъжно прошепна момата. Д. Спространов, ОП, 283. Цялата челяд заскача весело около дошлия от фронта баща, поседнал мирно върху подаденото от стопанката му три-ножче.. Майката, жегната от страшно предчувствие, измени лик. Да не е нещо болен... да не е... А защо не помилва поне децата, поне малкото... — Пенко, от големите тегла да не ти са отстинали децата! Ст. Чилингиров, СБД, 74-76. Най-после почна да се убоява от себе си старата жена: чувствуваше, че досущ й отстива .. той — Монко. А. Страшимиров, А, 51.
ОТСТЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от отсти-вам и от отстива ми.
ОТСТЙНА. Вж. отстивам.
ОТСТОЯ1. Вж. отстоявам1.
ОТСТОЯ2. Вж. отстоявам2.
ОТСТОЯ3, -ойш, мин. св. -оях, несв., непрех. С предл. най обет. поясн. Намирам се, разположен съм на известно разстояние от нещо. Тия две противоположни гористи урви, .., имаха всяка своята особена растителност, като че отстояха на кой знае какво разстояние една от друга. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Раковски посочи с ръка побития в пясъка кол за връзване на лодки, който отстоеше на четири-петстотин метра. — При даден знак бягайте до ей оня кол, избиколете го и се върнете тук. Ст. Дичев, ЗС I, 214-215. Кокаленският, .., манастир се намира на левия бряг на Искъра .. и отстои на 21 километра от София. П. Делирадев, В, 297. Селото отстоеше на пе-тнадесетина километра от града. К. Константинов, Избр. разк., 69. Около обяд ние тръгнахме за към фабриката —.. — която отстои на 3-4 километра от града. БД, 1909, бр. 30, 1. — Колко далеч отстои от нас [луната]? —.., не може никой да знае, нъ говорят да отстои около 60 хиледи левги. Г. Икономов, КЗ, 3. Екватор или Равноден-ник е един голям кръг, който отстои рав-но и от двата полюса, та дели земното кълбо на две равни полукълба — северно и южно. Ив. Момчилов, МПЗ, 7.
ОТСТОЯВАМ1, -аш, несв.', отстоя1, -ойш, мин. св. -оях, св. 1. Прех. Боря се в защита на нещо от областта на обществения живот (права, идеи, интереси) и не допускам то да бъде отнето, премахнато, накърнено, отхвърлено и под.; защищавам, браня. Ти недей се чуди, ако някога сме били русофо-би, а днес русофили, православни или католици.., за нас беше важно да просъществу
