ОТСТРАНЕН 1136 ОТСТРАНИ
дисани и красиво обковани с гвоздеи, се редяха отстрана на салона. Ем. Станев, ИК I и П, 243. Цял орляк дребни момичета стое-ха отстрана и зяпаха захласнати в хубавицата като в някоя хубаво изписана картина. Н. Попфилипов, PЛ, 147. По него [моста] минаваше железница, шосе, по което се движеха автомобили и каруци, а отстрана имаше заграден широк тротоар за пешеходци. Ив. Остриков, ОП, 35. // На известно, неголямо разстояние от лявата или дяс-ната страна на някого, нещо. — Ех, ако не ще още да се фане на хорото, че нали е и малка още, нека се стегне и да поизлезе, па макар отстрана да погледа и тя хорото и света. Т. Влайков, Съч. II, 242. Те вървяха в такт, като войници, под командата на де-сетници, които вървяха отстрана. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 84.
2. От място, което се намира вляво или вдясно от някого, нещо, не отпред, нито отзад; отстрани. Не се опитвайте да видите върховете на скалите, между които тече реката, — ..; напразно гледате, — можете да ги видите само отстрана. Ал. Константинов, Съч. I, 102. Съгледа ли, .., че ръва хляба, а не си чупя залък по залък, я пък, че не топя от гозбата пред себе си, ами преся-гам отстрана, ще ме смъмре с две думи. Т. Влайков, Пр I, 71. Устните й се усмихваха против волята й, но тя направи усилие и като си даде спокоен, равнодушно зает вид, следеше с крайчеца на окото си как той се приближава не направо, а отстрана, за да дойде насреща й. Ем. Станев, ИК I и II, 166. Когато погледна коритото отстрана, остана доволна от себе си: никой не можеше да подозре, че под прането лежи човек. М. Грубешлиева, ПП, 174.
3. Откъм страничния край на нещо, по стра-ничната част. Двама-трима от момчетата бяха се цачуми отстрана на каруцата, един отзад. И. Йовков, ЖС, 190. Ще познаеш, до ще време, / живота прелош, / смело стъпи щеш на стремен / с гол във ръка нож... / Аз седло ще ти обшия / с свила отстрана, / спи ми, синко, млад гидия, / нани, нани, на. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 245.
4. Остар. От друго, странично място, отдру-гаде; отстрани. Останах с три дечица и Панка, която имах отстрана взето сираче за моя храненица. М. Кънчев, В, 251. Повече от тези 20 000 не ще ни трябва да харчим за това обстоятелство, защото Пав-лаки ефенди поема върху си другите, отстрана, разноски. Св. Миларов, СПТ, 67. „Гру-еолу не речи да изпроводи нашия даскал Йосифа да го запопим, ама, видиш ли, отстрана запопюва и иска тук да ги оставя.“ М. Кънчев, В, 169.
— Друга (остар.) форма: о т с т ъ р н а.
ОТСТРАНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отстраня като прил. Който се намира по-далече, встрани, настрана от нещо (някакъв център, място и под.); отдалечен, уединен, изолиран. По тия отстранени места, по които не ходеха нито %орд, нито добитък, имаше хубава трева. Й. Йовков, В АХ, 172. Тая вечер Милка се разхожда с Христа из отстранените алеи на княз Бо-рисовата градина. Ив. Вазов, Съч. XXVII,
11. — Каква неприятност, — каза тя като на себе си и отведе другарите си на една отстранена маса в ъгъла. Елин Пелин, Съч. II, 182. Спомних си страшните слухове за изнасилвания, за подлъгвания, за отвличания на момичета по отстранените планински шосета. Бл. Димитрова, ПКС, 324. С една учтива покана учителят ме въведе в една друга отстранена стая. Ил. Блъсков, КУ, zz.
ОТСТРАНЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Отстраняване. Каравелов не можеше да не желае бързото отстранение на един княз, когото не бе можал да защити и който можеше да го обвини в измяна. С. Радев, ССБ II, 18. Животът в Париж и после в българската столица не бе повлиял много за отстранението на тоя му недостатък. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 32. В началото на възпитанието родителите трябва да са ограничават само с отстранението на оние вънкашни влияния, които би могле да бъдат вредителни на детето. Знан., 1875, бр. 9, 139.
2. Отклонение. Да направим само една малко отстранение и завчас върна щем ся при него [Коломб]. П. Кисимов, ОА I (превод),
116. Злодеянията на богатите ся сматрят като незначителни отстранения. П. Р. Славейков, ПП П (превод), 183.
3. Отдалеченост. Владеющата годишна планета е Марс, .. Отстранението му от Слънцето достига е перихелия 29, е слънчевата далечина 34 милиона мили. Лет., 1876, IV.
ОТСТРАНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отстранен; отдалеченост, изолираност. За жалост, тая светиня [манастира], .., е малко посещавана от поклонници, .. Игумен Йосиф, .., обясняваше, че това се дължи на ранното още време, на отстранеността на манастира и ... на кризата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 104.
ОТСТРАНИ нареч. 1. На място, което се намира вляво или вдясно от някого, нещо, от даден център; настрана, встрани, отстрана. Отстрани на пътя, като някакви странни животни са налягали един през друг големи, мокри камънаци и спят като всичко наоколо. Елин Пелин, Съч. I, 216. Наца предпазливо спря до една врата, открехна я, ..и бързо съблече палтото си. Постла го отстрани на стълбището и положи върху него бавно и внимателно пакета. М. Грубешлиева, ПП, 105. После сядаха в пещника четиримата Гаравали около масата до огнището, а ратаите около синията отстрани и вечеряха. С. Северняк, ИРЕ, 26. // На
