ОТСАМЕН 1120 ОТСВЙРЯ
тивоп. отвъд, оттатък. Въз прелестната смарагдова полянка, отсам разкошната елова княжевска гора, дружината ни — продължаваше да се наслаждава от възхитителната гледка въз Княжево. Ив. Вазов, Съч. XIII, 27. Преминахме ние отсам Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 102. В онази ранна утрин Нона беше спряла отсам плета, държеше се с две ръце за прътите, разтърсвана от спазми в стомаха. Г. Райчев, ЗК, 106. Ударите при портата бяха заменени с изстрели .. някой се търкулна с вик по керемидите на яхъра; тупна тежко, неподвижно отсам стряхата. Г. Стоев, Зав., 70. Ве-ликовото село беше на щри-четири километра отсам чифлика. И. Йовков, АМГ, 56. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли,.. Или на оня чуден мост с покрив. К. Константинов, ППГ, 301. Чуваше се и как подрусква кабри-олетът отсам завоя, където коловозът е най-разровен. Т. Харманджиев, КЕД, 187.
О Отсам-оттам; отсам-оттатък. Разг. От различни места или от различни страни; от-тук-оттам. Сам Йордан хареса работатд си, огледа желязото отсам-оттатък. Й. Йовков, Ж 1945, 82. И дядо Либен имал пълно право да го погледа отсам-оттатък и да си помисли: „Я гледай ти какъв е тоя мях“. Л. Каравелов, Съч. II, 55. Късайки отсам-оттатък роената трева, овиете се спрева-рят нагоре. П. Тодоров, Й I, о.
— Друга (остар.) форма: о т с с м.
ОТСАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е отсам, от страната, на която се намирам. Противоп. оттатъшен, отвъден. Една сурова каменна крепост стърчеше на отсамния бряг. Ив. Вазов, Съч. XIII, 128. Отсамната страна на дола беше по-полегд-та и в тая посока растеше и селото. Й. Йовков, ПГ, 27. Пътеката водеше към отсамната част на къщата. Д. Талев, ЖС, 35. На отсамния край, но по-далеко от реката пасяха десетина вола, а до тях на земята седяха селяните — планинци, воловари и овчари. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 209. — Когато се върнах в Букурещ, дадоха ми от изготвения от комитета устав, за да го разпространявам между другите отсамни комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 340.
ОТСАМШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Отсамен. Букурещ, гдето имаше уж централен революционен комитет, към който бяха обърнати очите на всеки отсамшен българин, почти не съществуваше. 3. Стоянов, ХБ, 217. Нейната бяла рокля се развяваше, скривана мигновено от дънерите отсамшни. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 2о. Тия островчета са били пусти;.. Русите бяха се наместили на тях и гласът на руский солдатин се разнасяше надалеч покрай Дунав и наумяваше на отсамшната страна, че съседството не е до там прият-но. Т. Икономов, ЧПГ, 73-74.
ОТСВЕН предл. Остар. Освен. От синките станали изпитвания, нищо друго не можаха да ся научат отевен, че синът им отишел по море. П. Р. Славейков, СК, 36. От начало еще гръцкое духовенство откак довърши блъгарская йерархия, и съсредоточи в своя ръце всичка духовна власт и над България отевен злини друго некое добро не е показало към подръчное себе стадо! СбПер. п II, 33.
ОТСВЕТ м. Остар., сега поет. Отражение, отблясък. Мъдрината е печат и отс-вет на чистите чувствувания. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 47. Отсветът на за-ника гасне по седефената вода на канала. К. Константинов, ПЗ, 224. Тя [Димана] жерт-воготовно се бе отдръпнала. Нежното й лице, изработената походка, атлазеният глас придобиваха още един благороден отс-вет от тоя себеотказ. Бл. Димитрова, ПКС, 423. Как много багри криели тревите, / как много тонове — зората бледа, / как много топли отевети скалите, / как много имало в света да гледа! Бл. Димитрова, Л, 125.
ОТСВЙРВАМ, -аш, отевйря, -ищ, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Свиря, повтарям вече изсвирена мелодия, обикн. при изпълнение на народна музика. И ето, започва сватбата .. Гайдата отевирва тъжно, тъжно, сякаш говори за раздялата на леля с нашия дом. И. Петров, ЛСГ, 22-23. Засвири с мен-ни [медни] кавали. / Чуди се Станьо, мая са, / дали му кавал отевирва, / дали му мома отпява, / от тези силни седянки, / или му ягне отблява / от голямата сюрия. Нар. пес., СбНУ XLVI, 55.
2. Прех. Свиря, обикн. на тържество, док-ай, колкото е необходимо. — Гайдуницата а писука, да пее и нарежда като мома в хорото. Да свириш на моми и момци и колкото косми по главата ти, толкова сватби да отевириш! Н. Попфилипов, БД, 59. Брата му стега виолка / сватбата да му отс-вири, / сестра му кити три китки / дома й [на Ненка] да ги запратат. Нар. пес., СбВСтТ, 552. Бонка си Шанко повика / Бон-кина сватба да отевири. / Шанко се бело премени, / запаса пояс до гърди. Нар. пес., СбВСтТ, 704.
3. Непрех. Преставам, свършвам да свиря. Забравяме времето — фабричните свирки свиреха и отевирваха, обедният влак про-фуча, без да му обърнем внимание. Г. Кара-славов, Избр. съч. VIII, 90. отевирвам се, от-свиря се. Страд. от отевирвам във 2 знач.
ОТСВЙРВАМ СИ, -аш си, несв.; отевйря си, -иш си, мин. св. -их си, св., непрех. Разг. Свиря до насита, колкото имам желание.
ОТСВЙРВАНЕ ср. Отгл. същ. от отевирвам и от отевирвам се.
ОТСВЙРЯ. Вж. отевирвам.
