ОТСВЙРЯ си 1121 ОТСЕК
ОТСВЙРЯ СИ. Вж. отсвирвам си.
ОТСЕБВАМ, -аш, несв.\ отсебя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. 1. Отделям, отдръпвам, раздалечавам нещо от някъде, от нещо, от някакво място. Да отсебим кревата от стената, че е влажна. А Отсебих сандъка от преградата да минава котката. И За врата и под. — отварям, открехвам малко. Вратата беше отсебена и, въпреки усилията на председателя, остана два-три пръста непритворена и, следователно, невъзможно да бъде заключена. Елин Пелин, Съч. IV, 143.
2. Избавям се, отървавам се, откачам се от някого (Н. Геров, РБЯ). отсебвам се, отсебя се страд.
ОТСЕБВАМ СЕ несв.\ отсебя се св., неп-рех. Диал. Отделям се, отдръпвам се, раздалечавам се от нещо. Колите със зажаднелия впрегнат добитък изскърцваха,.., ритлите се отсебваха и удряха една в друга. Ал. Гетман и др., СБ, 228. Долната челюст на чудесния екземпляр се отсеби и увисна още повече. Елин Пелин, Съч. IV, 114. В оловно-цинковите забои има редица неудобства. Първо,.., вземе някоя бучка (..) та се отсеби от свода и мери, мери, че улучи някоя глава. Ст, 1964, бр. 938, 2.
ОТСЕБВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отсебвам и от отсебвам се.
ОТСЕБЯ. Вж. отсебвам.
ОТСЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. За машина и под. — който отсява, пресява нещо. Отсевни машини. Отсевно сито.
ОТСЕВКИ мн., ед. (рядко) отсявка ж.
Отпадък, съдържащ дребни, счупени и пле-велни семена, получен при пресяване на зърнени храни, който се използва като фураж за домашни животни. Това беше войнишки хляб.. В него имаше и трици, и царевица, мляна с кочаните, и просо, и някакви непознати отсевки. Г. Караславов, Избр. съч VI, 120. — Охраненият кон — това е пълното, здравото зърно, а пък пустелият — това е хилавото зърно, отсявката. Б. Обретенов, С, 39. Пшенични отсевки. Оризови отсевки. Бобови отсевки. Слънчогледови отсевки.
ОТСЕГА нареч. От момента, в който се говори, в посока към бъдещето; занапред. Тя се е много натеглила и натърпяла досега. Дано види барем отсега и тя с чедото си рахат и разслаб! Т. Влайков, Съч. II, 21. Старата я помилва по лицето просълзена: — Сбогом, Гуне. Пък да слушаш госпожата. Отсега тя ти е като майка. Г. Райчев, ЗК, 139. — Облечи антерията отсега, защото по-късно ще стане студено, а тогава не бива да мърдаш. Ем. Станев, ЯГ, 17. • Отсега нататък. Милкана: — Живко, разбери... съжали... не ме убивай... За умрял те мислех... за умряла ти мисли мене отсега нататък... Иди си. Р. Стоянов, М, 66.
Галчев взе да крои в ума си как ще се нареди и какви книги ще прочете, докато живее в уединението, ко<етд отсега нататък щеше да си наложи. И. Йовков, ЧКГ, 37. Стана ясно, че каквото ще бъде, занапред ще бъде, че всъщност усилното ще е отсега нататък. Л. Стоянов, Б, 103.
ОТСЕДЛАВАМ, -аш, несв.\ отседлая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Свалям седло от кон и под.; разседлавам. — След обяд Дойчин излезе на двора, отседла кобилата и я върза на ясла в обора. К. Петканов, ЗлЗ, 226. Като стигнах дома и отседлах магарето, от вълнение нямах сили да вляза вкъщи. Елин Пелин, Съч. II, 124. Къде е зачул млад Стоян, / ситни си слъзи порони, / и на майка си думаше: / „Я ми кончето отседли, / и ми саолята окачи.“ Нар. пес., СбБрМ,
156. отседлавам се, отседлая се страд.
ОТСЕДЛАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отседлавам и от отседлавам се.
ОТСЕДЛАЯ. Вж. отседлавам.
ОТСЕДНА. Вж. отсядам.
ОТСЕДЯ. Вж. отседявам.
ОТСЕДЯ СИ. Вж. отседявамси.
ОТСЕДЯВАМ, -аш, несв.\ отседя, -йш, мин. св. -ях, св., прех. Рядко. Седя някъде, обикн. като наказание, за определен срок; излежавам, отлежавам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТСЕДЯВАМ СИ, -аш си, несв.\ отседя си, -йш си, мин. св. -ях си, прич. мин. св. де-ят. отседял си, -а си, -о си, мн. отседели си, св., непрех. Седя до насита, седя, колкото ми се седи. — У тоя палешникар не давам моя щерка, та що сака да е. Нека си отседи мома. Кр. Григоров, ПЧ, 19.
ОТСЕЙВАМ, -аш, несв.; отсея, -ееш, мин. св. отсях и (разг.) отсеях, прич. мин. св. деят. отсял, -а, -о, мн. отсели и (разг.) отсеял, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. отсят, -а, -о, мн. отсети и (разг.) отсеян, -а, -о, мн. -и, св., прех. Отсявам, отсейвам се, отсея се страд. От 200 кг кокс се отсейва класа с едрина над 500 мм и от нея се отбират 5 проби по 25 кг. Ц. Цветков, М, 207-208.
ОТСЕЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсейвам и от отсейвам се.
ОТСЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Част от космически кораб, самолет, подводница и др., отделена, изолирана по някакъв начин от другите части и помещения. Те [космонавтите] отделиха основния отсек и започнаха да го съединяват към лунния. АК, 1971, бр. 1, 23. За поддържане на стабилни температурни условия в отсеците на кораба „Восток“ бе създадена система за терморегулиране. Вселена 69, 129. Команден отсек. Машинен отсек.
2. Ограничена от някакви точки част от нещо цялостно, непрекъснато; отрязък, сегмент. Всеки от защитниците се биеше пред
