ците започват да се изтеглят към балкана, преди кавалеристите да им отрежат пътя. Ем. Станев, ИК III, 228. А той се надяваше, че те ще ме очакват, защото след моето залавяне комендантът на селото отрязал всички пътища за към балкана, за да не научат другарите ми какво се е случило. Н. Хайтов, ДР, 190. 2. Прен. Попреч-вам на някого да работи някъде, да действа на някакво поприще. Наказанието му от-ряза пътя към директорския пост. Отрязвам си / ще си отрежа главата. Разг. Със следв. изр. със съюз че, ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо, съвсем съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в подчиненото изречение). — Аз главата си отрязвам, че докторът е невинен! Ив. Вазов, Съч. XXII, 41. Отрязвам си / ще си отрежа езика. Разг. Напълно съм уверен, сигурен за това, което казвам. Иван Недялковият ще я грабне, отрязвам си езика. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. Отрязвам / ще отрежа главата скато на врабче (като на <петровско> пи-ле)> някому; отрязвам / ще отрежа ушите някому. Разг. 1Це накажа някого жестоко, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). — Дядо Иван като е с вази — вярувам! Но много .. ще стане зян... — Ще стане, зер, без кръв свобода не става! Чу ли! И да мълчиш, че главата ти отрязвам. М. Кънчев, В, 318. — Хей, Трохане, — завика той [Райко] гърлено, обърнат към своите хора — къде се дянаха Едрей и Хрельо с оня калугер?... Ако изпуснат отчето, ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя. Ст. Загорчинов, ДП, 43.
ОТРЯЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отрязвам и от отрязвам се. Отрязване на пръчка. Отрязване на лента.
ОТРЯЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); отрежа, -еш, мин. св. отрязах, св., прех. Отрязвам. За това, ако са много червеите [бубите] .., ако един реже черниците, тургат още един резач и като са донесе с пръчките, определят са деца, да отчеснуват или отрязуват от пръчките само филизите. 3. Княжески, ПРШ (превод), 73. отрязувам се, отрежа се страд.
ОТРЯЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от отрязувам и от отрязувам се.
ОТРЯЗЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Отрязано парче, част от нещо. Върху отрязък хляб бе сложена по една бучка сирене. К. Ламбрев, СП, 251. Наведен пред няколко отрязъка от плътна хартия, той се гневеше, задето съвсем простите неща някога са непроницаеми за хората. Ал. Гетман и др., СБ, 265. Много растения се размножават с отрязъци от стъблото — стъблени резници. Бтн V и VI кл (превод), 65.
2. Част от продоволствена карта, акция, облигация и др., предназначена да бъде отря-зана, отделена и продадена като документ, срещу който се получава нещо. Купонен отрязък. Контролен отрязък. Облигационни отрязъци.
3. Ограничена от някакви точки или линии част от нещо цялостно, единно и непрекъснато. Целият пъстър свят за него сега се заключваше в рамките на четирите изцапани стени и в ромбоидния отрязък от небето. Сл. Трънски, Н, 11. Когато стои [Медаров] пред прозореца във влажния есенен ден,., гледа света,., и то не само малкия отрязък, който му разкриваше замъгленото стъкло. Д. Фучеджиев, Р, 166. Отрязък земя. Отрязък от път. Отрязък от права линия.
4. Времето, изтекло между един по-ранен и един по-късен момент. Ние сме същества от плът, кръв и страсти, живеем в определен отрязък от времето. Ем. Манов, ПС, 32-33. Осем месеца, прекарани в затворническо уединение, не са малък отрязък от един човешки живот. Ц. Драгойчева, ПД, 85,
ОТСАМ нареч. и предл. I. Нареч. 1. На тази страна, където се намир^ говорещото лице, която е по-близо до него. Противоп. отвъд, оттатък, оттам. Трябваше да се прехвърли някой през зида, за да вземе отвътре стълбата и да я подаде отсам за другите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 26. Отсам, право над главата ми, стърчеха грамадните жълтеникави скали. Ив. Вазов, Съч. XVII, 21. Реши [Стоян] да повика майстори -.., да иззидат отсам стена. Д. Талев, ЖС, 95. По-отсам някой притваря врати и бърза да се прибере вкъщи. П. Тодоров, И I, 115. Пред очите му се откри целият Исъоренски чифлик. Той и по-рано беше го виждал, но от другата страна, откъм границата. Отсам, както го гледаш$ сега, чифликът имаше съвсем друг вид. И. Йовков, ЧКГ, 52. Отсам и оттатък наредени дами с букети. Ал. Константинов, ВГ, 33. Отсам беше селото, бейските чифлици, нивите, полето и — господарят, човекът. А отвъд лежеше зелената гора. Г. Райчев, В, 4.
2. Откъм страната, която е по-близо до говорещия, откъм предната страна на нещо. Противоп. оттатък. Стрина Радовица се върна, зе пак писмото,., гледа го отсам, гледа го оттатък, като че иска да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 150. А майката на Янко ту плачеше, ту се смееше, въртеше го в ръцете си, обръщаше го ту отсам, ту оттам, сякаш не можеше да повярва, че синът й се е върнал цял-целеничък, че нищо не му липсва. Ем. Коралов, ДП, 170. Пала-зов не виждаше огледалото, но виждаше как жената се понавежда, занича ту отсам, ту оттатък, за да се види по-добре. Й. Йовков, В АХ, 41.
И. Предл. За означаване на място, което е пред нещо, означено от съществително, и откъм страната на говорещото лице. Про-
