ОТРУПВАМ СЕ несв.; отрупам се се., непрех. С предл. с. Покривам се обил но по цялата си повърхност с нещо. Дойде пролетта. Клоните на бадема се отрупаха с цветове и къщичката се губеше сред тях като в розово облаче. П. Славински, МСК,
83. Тук има ябълки и круши, / .. / До пояс в снега се гушат. / За студ не са и чули. / Защото аз за тях се трудя — /на топличко да спят, / та като дойде пролет чудна, / да се отрупат с цвят. М. Лъкатник, ВП, 84. Когато завали през зимата и къщи, и дървета, и коли, се отрупват със сняг.
ОТРУПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отрупвам и от отрупвам се.
ОТРУПУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отрупам, -аш, св., прех. Отрупвам, отрупу-вам се, отрупам се страд., възвр. и взаим. ОТРУПУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отрупам се св., непрех. Отрупвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТРУПУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отрупувам и от отрупувам се.
ОТРЪВА. Вж. отръвавам.
ОТРЪВАВАМ, -аш, несв.; отръва, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. От-ръфвам, отхапвам. Земи, та си отръви и ти малко. Н. Геров, РВЯ III, 423. отръвавам се, отръва се страд.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка.., 1887.
ОТРЪВАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отръвавам и от отръвавам се.
ОТРЪВВАМ, -аш, несв.; отръвна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, -ат, св., прех. Остар. и диал. Отхапвам, отръфвам веднъж или няколко пъти. Дай ми да си отръвна барем веднъж от твоята ябълка. Ал. Дювернуа, РБЯ, 1554. отръввам се, отръвна се страд.
ОТРЪВВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отръввам и от отръввам се.
ОТРЪВНА. Вж. отръввам.
ОТРЪГВАМ, -аш, несв.; отръгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отръгнат, св., прех. Остар. и диал. Изтръгвам, изскубвам. Аз измислях нови и все нови причини — да ида да си отръгна лук. Н. Каралиева, ЯЧ, 144. Савфет паша в един разговор със Салисбери за решението на конференцията, казал: „Ако ни отръгнете от главата няколко косми — нищо.“ НБ, 1876, бр. 57, 224. Изникнала й тънка ела/.. / Мина кой мина клонче откърши. / Иван си мина, с корен я отръгна. Нар. пес., СбВСт, 221. отръгвам се, отръгна се страд.
ОТРЪГВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отръгвам и от отръгвам се.
ОТРЪКА нареч. Остар. и диал. Само в съчет с гл. идвам, дохождам и крат. форма на лич. местоим. в дат.: Идва ми/иде ми отръка; дохожда ми/дойде ми отръка. Остар. и диал. Мога, умея да върша нещо, успявам да се справя с нещо; удава ми се, сръчен съм. Зрелият человек може да направи онова, което не иде отръка на младия. Ч, 1870, бр. 1, 21. Трябва да си малко практичен, да ти иде отръка, а това не е лесно. Н. Бончев, Р (превод), 45-46. „Само и само пари да спечалам, пари, пари яз сакам да спе-чалам, да що ке ми дойде отръка, тоа ке сторам.“ СбНУХУ, 86.
ОТРЪКИ нареч. Само в съчет. с гл. идвам, дохождам и крат. форма на лич. местоим. в дат.: Идва ми/иде ми отръки; дохожда ми/дойде ми отръки. Разг. Мога, умея да върша нещо, успявам да се справя с нещо; удава ми се, сръчен съм. А той беше сръчен и пъргав, всичко му идеше отръки, всичко вършеше хубаво и чисто. И. Йовков, ВАХ, 20. Животни всякакви също рисувал, но най-отръки му идвало да изписва лица на човеци. Хр. Пелитев, СбХС, 297. Тя не умее да бодне една игла, не знае да си запреде, а да основе и да изтъче досуш не й дохожда отръки! У, 1870, бр. 1,45.
ОТРЪНЕЯ. Вж. отрънявам.
ОТРЪНЯВАМ, -аш, несв.; отрънея, -ееш, мин. св. -ях, св., непрех. Диал. Изтръпвам, схващам се; отръпвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТРЪНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отрънявам.
ОТРЪПВАМ, -аш, несв.; отръпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изтръпвам, схващам се; отрънявам. Вся нощ си ми на ръка лежало, / та ми ръка, моме, отръпна-ла, / та не мога на кон да ся кача, / сестри са мя на коня качили. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 424.
ОТРЪПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отръпвам.
ОТРЪПНА. Вж. отръпвам.
ОТРЪСКАМ. Вж. отръсквам.
ОТРЪСКВАМ, -аш, несв.; отръскам, -аш, св., прех. 1. Тръскам нещо, обикн. дреха, покривка и др., за да опада, каквото има по него; изтръсквам, отърсвам. На входа .. жената сваля шала, отръсква го от снега. В. Ченков, ЗХ, 106. По невнимание стъпи в една локвичка и опръска обувката и маншета на панталоните си. Той се ядоса, наведе се и отръска маншета. Д. Ангелов, ЖС, 176. Тя стана, отръска полата си и се наведе с уж строго лице към близнаците, които я гледаха. А. Дончев, СВС, 86. Баба Еминица стана и отръска престилката си. Л. Александрова, ИЕЩ, 80.
2. С тръскане отстранявам нещо, обикн. прах, трохи и др., което се е събрало или полепило върху нещо; изтръсквам, отърсвам.
ОТРЪГНА. Вж. отръгвам.
