Баба, докато отръсква огризките из престилката си, няма да пропусне да ни каже: „Като порастете, трябва да идете там. То си е роден край“. Б. Геронтиев, Б, 79. Малка кола изсипа пред общината двама офицери. Те припряно изтропаха да отръс-кат прахта от ботушите си и някак отдалеч погледнаха селяните. М. Яворски, ХСП, 166. Ханко скочи от седлото, отръска снега, който беше се полепил по ръкавите на кожухчето му и по раменете. А. Гуляшки, ЗВ, 559. Дядо Слави се ококори, потърка очи, ухили се виновно, отръска треските от широките си потури. Чудомир, Избр. пр, 45. отръсквам се, отръскам се страд. ОТРЪСКВАМ СЕ несв.\ отръскам се св., непрех. 1. С тръскане се очиствам от нещо, което е полепнало по мен; изтръсквам се, отърсвам се. Тук-там са подадоха зелените листенца на посевите, които се отръсква-ха пъргаво от снега. П. Бобев, ЗП, в7. Ван-гел се отръска от водата, седна и дълго гледа корабника. Д. Добревски, БИ, 233.
2. Диал. Възстановявам предишното си физическо, психическо или имотно състояние; съвземам се, оправям се. Една дума трябваше на хората, трябваше им един между тях да излезе напред и те вече се отръска-ха, забравиха глада и страха си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 288. Селяните от Извор са разорени до краен предел, та Портата да им опрости данъците на новата хазна .. За две години — не повече — ще се отръскате. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450.
О Отръсквам / отръскам пепелта на камбаната (камбаните). Разг. Умирам. Беше по нова време, когато грипът масово тръска-ше старците по миндерите и синовният спор кой да ги гледа скоро се решаваше от само себе си. Повечето отци и праотци отръскваха пепелта на камбаната и всеки по своя орбита поемаше пътя към космоса. Хр. Пелитев, ХО, 113. Те изучаваха оная болест, от която някой ден или някоя нощ старият свят ще отръска пепелта на камбаните. ВН, 1961, бр. 3169,4.
ОТРЪСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от отръсквам и от отръсквам се.
ОТРЪСЛЯК м. Диал. Валмо вълна, изс-кубано от руното.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТРЪФАМ. Вж. отръфвам.
ОТРЪФВАМ, -аш, несв. \ отръфам, -аш, св., прех. С ръфане откъсвам, отделям част от нещо. Отръфах голямо парче от ябълката. отръфвам се, отръфам се страд.
ОТРЪФВАНЕ ср. Отгл. същ. от отръфвам и от отръфвам се.
ОТРЪЦЕ нареч. Остар. Само в съчет. с гл. идвам, дохождам и крат. лич. место-им. в дат.: Идва ми / иде ми отръце; дохожда ми / дойде ми отръце. Остар. Мога, умея да върша нещо, успявам да се справя с нещо; удава ми се, сръчен съм. Нищо не са вредни да изработат. Иде им отръце само да харчат оез ред. Т. Влайков, Съч. П, 96. Нъ колкото многобройни и да били, слове-ните еще от старина били поцепени на много племена, затова им не дошло отръце да турят здрави основи за бъдещето си развитие и живот. Й. Груев, Лет., 1872, 213. О, народе български!.. Бъди патриот: жертвувай великодушно това, което ти иде отръце за твойто развитие, за твой-то успевание. СбПер п II, 126.
ОТРЪШКАМ. Вж. отръшквам.
ОТРЪШКВАМ, -аш, несв.; отръшкам, -аш, св., прех. Разг. Тръшкам, повалям някого или нещо изцяло. — Гледай си работата прокурорче! .. Щели да рекат, че дядо игумен ни е подкупил ли? Вятър! Ние можем и да ядем, и да пием, и пак да го от-ръшкаме, ако е виновен! К. Константинов, Избр. разк., 99. отръшквам се, отръшкам се страд.
ОТРЪШКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отръшквам и от отръшквам се.
ОТРЯД м. Отред. При Банката един отряд кавалеристи изтопурква и заповядва на тълпата да очисти улицата. Ив. Вазов, Съч. X, 67. Когато отрядът на генерал Гурко се втурва самонадеяно отвъд Балкана и, без победа, победоносно завзе Стара Загора, Славейков за няколко дни се чувствува като замаян. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 98. Рано тая сутрин, по пътя за Одрин, е била изпратена една дружина и една батарея от нащауга бригада в рекогносцировъчен отряд. Й. Йовков, Разк. II, 132. Българите били на десния бряг на Искъра,.. След това българите се отдръпват на левия бряг и тук цар Шишман със своя отряд се втурнал към лагера на турците. В. Миков, БР, 1930-1931, кн. 7, 237. Германските войски, които команду вали херцози, състояли из отделни отряди или дружини. Г. Йошев, КВИ (превод), 141. Пионерски отряд. Доброволен отряд. Партизански отряд.
О Доброволен отряд <на трудещите се>.
Остар. По време на социализма — обществена организация, съществувала от 1960 до 1991 г., която е действала съвместно с държавните органи за осигуряване на обществения ред, безопасността на движението по пътищата и за борба с противообществени-те прояви. Молеров беше началникът на кварталните доброволни отряди. Ч. Ши-нов, Ст, 1968, бр. 1175, 2.
— От рус. отряд.
ОТРЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който се отнася до отряд. Отряден съвет. Отрядна ръководителка. Отрядно събрание.
2. Като същ. отряден м., отрядна ж. Остар. По времето на социализма — ръководител на пионерски отряд; отряден ръководител.
