царов, Избр. ст 1951, 157. Отруден работник. Отрудени селяни. Отрудени хора. //Изморен, изтощен. Не спал цяла нощ, уморен и отруден от път, искаше му ся да дремне, нъ сънят не дохождаше. Ц. Гинчев, ДТ, 10-11. Честито, свидно детство, — цъфтяща, рай долина, / останала далеко зад пътника отруден. П. К. Яворов, Съч. I, 18. И знае пътникът отруден, че в пряз-нощ / тръпните листа / с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта. Д. Дебелянов, С 1936, 76.
2. За ръце, лице и под. — който е загрубял, който е захабен от продължителна тежка физическа работа. Всред чаршията се носи шумът на всекидневния труд и залисията е погълнала отрудените лица на мало и голямо. Д. Немиров, Б, 5. Дай ги двете си ръце отрудени, / тази вечер / бурите са някъде загубени. Д. Габе, ЗП, 62. От прозорците гледат учудени / — изумени, сломени, отрудени — / полинелите в нужди лица. Н. Лилиев, С 1932, 140. Отрудени десници.
3. Като същ. отрудени<те> мн., ед. (рядко) отруден<ият>, отрудена<та> обикн. членувано. Човек, който е принуден да се препитава с тежък физически труд. „Няма по-со-циална професия от медицината. Ако искаш да помагаш на отрудените, с медицината можеш да свършиш повече работа, отколкото да ти претрошат кокалите по участъците.“ М. Грубешлиева, ПП, 164. И светът за отрудения / става / страшен и пуст —/свети изходния, /сетния пункт на борбата. Н. Хрелков, ДД, 90.
ОТРУДЯ. Вж. отрудвам.
ОТРУПАМ. Вж. отрупвам и отрупу-вам.
ОТРУПВАМ, -аш, несв.; отрупам, -аш, св., прех. 1. За сняг, цвят и под — покривам изцяло нещо или някого, като се трупам, наслагвам върху него; обсипвам, засипвам. На сутринта осъмнахме в педя тежък сняг. Отрупа цъфналите дръвчета, преви към земята разлистените вече клони. В. Кара-манчев, 43, 234. Беше красиво както винаги, когато млад сняг отрупа дърветата. В. Андреев, ПР, 175. Обилен цвят отрупа дървесата. Ив. Карановски, Разк. I, 159. През влагата на очите си виждат нещо необикновено: няма я черната пръст — върху нея се извисява хълм от венци и цветя .. Венци отрупват гроба и на другия ден — цели седмици поред. Н. Христозов, ПД, 29.
2. В съчет. с предл. с и същ. име (в мн.). Покривам изцяло нещо или някого, като го посипвам, затрупвам с това, което означава съществителното; обсипвам, засипвам. Лена си замина на третия ден след погребението. Поля каменливото гробче, отрупа го с есенни цветя, плака, скуба си косите. X. Русев, ПЗ, 256. Мама го отрупа с черги и кожи, но все му беше студено. Тресеше го. Г. Белев, ПЕМ, 134. Няколко пъти правиха водосвет,.., посребриха иконата на Божията Майка, отрупаха с дарове Св. Иван Из-целителя, но нищо не помогна. Елин Пелин, Съч. I, 71.
3. Прен. С предл. с и същ. име (в мн.). Предлагам, давам на някого голямо количество от нещо; обсипвам. Когато [камиларят] си тръгна, селяните го отрупаха с подаръци. Г. Алексиев, ДЦ, 79. Царят ме благослови, отрупа ме с невиждани дарове и ми пожела добър път. Св. Минков, ПШ, 128. Мнозина от сътрудниците на нашите периодически списания в едно и също време отрупват, даже с едни и същи произведения, и сп. „Ново време“ и списанието „Българска сбирка“. Д. Благоев, ЛКС, 74. Навсякъде ни посрещаха с думите: „Панкините деца идат!“, и ни отрупваха с орехи, ябълки, пари и бонбони. А. Михайлов, ДШ, 24. Не, тя не искаше този мил Орфей, този вълшебен музикант, този красив и кротък младеж да ги остави. Тя ще го отрупа с подаръци, каквито още никой не е получавал, но ще го задържи в столицата. Г. Караславов, Избр. съч V, 284.
4. В съчет. с предл. с и същ. (в мн.) въпроси, предложения, шеги, идеи и под. Отправям към някого това, което означава съществителното; обсипвам, засипвам. — Къде по това време? Защо си идвала? У кого си ходила? — Марина я отрупа с въпроси. Г. Караславов, ОХ II, 613. Иванка вървеше с майка си, която триеше сълзите си с едната ръка, а с другата притискаше Но-рето до гърдите си, като не преставаше да отрупва дъщеря си със съвети и заръки. П. Здравков, НД, 112. Славов е прав: да, той е чиновник и завижда на тоя здрав, жизнен старец, който самодоволно се усмихва в сивата си брадичка и непрестанно го отрупва с шеги и закачки. X. Русев, ПЗ, 118-119. Никой от певците на любовта —.. — досега не е имал щастие да бъде отрупан с такива комплименти. П. П. Славейков, Събр. съч VII, 117.
5. Прен. В съчет. с предл. с и същ. внимание, грижи и под. Проявявам към някого някакво отношение, изразено чрез съществителното; обграждам. Отрупаха го с внимание и грижи. То [момчето] беше на върха на щастието си. К. Калчев, ЖП, 367. При Гурковото появяване в долината на Тунджа и в старозагорската равнина, селата се дигаха цели да посрещат с триумф гостите, гощаваха ги, отрупваха ги с нежности. Ив. Вазов, Съч. XVII, 157. отрупвам се, отрупам се страд., възвр. и взаим. Софрата бързо се отрупва с мек бял пшеничен хляб, печен в кооперативната фурна, със свински луканки. Г. Караславов, Избр. съч III, 233. Спокойни най-напреж, а после разярени, / едни се други те отрупваха с укор — /и почнатия тих изпървом разговор / от миг на миг след туй по-лих и буен става. П. П. Славейков, КП ч. III, 31.
