Исус, ухаеща на смирна и лаван. Ст. Загор-чинов, ЛСС, 5. Те [орисниците] беряха китки тази вечер, татък въз тилилейско горе, кога една посочи с костелив пръст: на край небото трепна нова Звездица — родил се е отрок. П. Тодоров, ИI, 1.
2. Остар. Вече отраснало дете, но още не-навършило пълнолетие; отроче. Когато са родих, най-напред ми думали отроче или кушле,..; сега съм отрок. Т. Шишков, ПХ (превод), 8. Человек ся казува младенец до-де стане на седем години; .. и отрок до 21. П. Р. Славейков, ПЧ, 61. Когато онай ст-рашний греком болгарский цар Крум, в лето господне 811, завоева Адриянопол, между другите пленници беше и той Василий, още отрок. Хр. Павлович, Ц, 75.
ОТРОК2, мн. -ци, м. Истор. Зависим от феодал селянин, който няма право да напуска земята, която обработва; крепостен селянин. Ех, Момчиле, отрок си ти, избягал отрок и всички сме такива! .. А защо? От добро, от хубаво ли?... Сам знаеш. Ст. За-горчинов, ДП, 148. Във вътрешния град от зори се надпреварваха клепалата с чуковете на занаятчиите, кожарите стържеха по аргасите, на тържищата отроци возеха зеленчук или риба, караха угоен добитък за клане. Ем. Станев, А, 37. Подарявам ти във вечно владение славната крепост Бояна и пет села до Витоша с горите, пасбищата и отроците. Ив. Вазов, Съч. XX, 22. Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние. Но то не беше робство: отроците владееха собствената земя, но само се лишаваха от правото да се местят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89.
ОТРОКОВИЦА ж. Остар. Мома. По случаю момата ся научила преди три дни за положението ви, и според както мя уведомиха, добрата отроковица,.., готова е да ви дойде на помощ. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 23.
ОТРОМОНЯ. Вж. отромоням.
ОТРОМОНЯМ, -яш, несв/, отромоня, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Нар.-поет. Казвам или отговарям на някого нещо. Та й отромони гърче шегърче: / — Ой, Марге, Марге, Марге невясто! / Излези вънка на рамни дори, /яз ка у стреля от небо звязда: / яз ще я стрелям, ти да я гледаш. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43. Заспал юнак в гора зелена/.. /Отде гракна черноно гарванче, / то юнаку тихо отромоня:/-„Стани, юнак, стани харамийо.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 117-118. Че ми видя да ми иде / от отдоло лудо младо / конче язди ощ по-лудо, / та си Ради отромоня: / — Мари Радо, бяла Радо, / слези, Радо, от чардакан. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 29.
ОТРОНВАМ, -аш, несв.’, отроня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Откъсвам, отчупвам или отделям нещо, което е част от някаква цялост. Кирките пак уморено блъскат по пласта и едва отронват с лъскавите си клюнове дребни бучици. Л. Михайлова, Ж, 107. За всеки къшей хляб отронваше сирене — колкото една муха и подлагаше шъпа под устата си — да не изтърве драгоценното ядене. А. Каралийчев, В, 81. Братята бяха изяли своите сладки хлебчета. Гледаха ме в ръцете с тъжни, молещи очи. Но аз не им отроних ни троха [от симида]. Сл. Македонски, ЕЗС, 17. Потри двете си [Жоро] ръце, за да отрони полепналите песъчинки и приклекна съвсем близо до бай Ев-логи. Цв. Чалъков, ЗИК, 47. Па си влезла [мома] във лозето / та е брала, та набрала /две-три пашки бело грозде, / .. / Па я фана пъдар юнак. / -„Отрони ми две-три зърна, / .., / да разкваса кипра уста.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 251. // Поет. За вятър — откъсвам нещо (обикн. листо или цвят) от дърво, храст, растение. Сядаме под крушата на сянка. /Лъха топъл, земен аромат / и в паницата ветрец отронва / няколко лис-тенца крушов цвят. Ив. Бурин, ПТ, 20. Ветрец отрони цвят от дърветата. К. Пет-канов, СВ, 50. Безбройни гълъби в простора / към слънцето политват в миг. / Сребристо грейнали, крилата / в простора яс-носин блестят — / като че ли отронва вятър/през пролетта черешов цвят. Ас. Бо-сев, ВМД, 110.
2. Поет. Обикн. за дърво, растение — пускам, отделям нещо (цвят, листо), като го оставям да падне. Лек вятър подухна през отворения прозорец. Завесата се разклати и натопената в чаша роза отрони бузшумно един бял листец върху масата. М. Грубеш-лиева, ПП, 144. Вълните на Струма носят хладината на снеговете от Витоша, влекат шума, кояргои са отронили горите на Рила и Пирин. И. Йовков, Разк. П1, 137. Сестрици, кълвачът почука / и листе отрони кръстатата бука. К. Христов, ПП II, 41. п Разш. Пускам, отделям нещо, обикн. сълза или под., като го оставям да падне. Те вървяха мълчаливо,.., отронваха по някоя сълза и продължаваха да вървят със стиснати устни по прашния път. Д. Кисьов, Щ, 106. Нямата поклати глава, отрони топли сълзи. К. Петканов, ОБ, 226. Драган спря писането. Ръката му затрепера. Пачето перо отрони капка чернило върху затворената бяла книга. А. Каралийчев, ПГ, 114. • Обр. Кон изправя се, изцвили, и, отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин повален. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. Ха наздраве! Добро да ни чака! — / и отрониха чашките звън. Н. Зидаров, НС,
36.
3. Прен. Поет. Казвам, произнасям някаква дума, израз или издавам звук, стон, въздишка. Климент се бе отпуснал на стол и като чу последните думи на княза, наведе глава и тъжно отрони: — Ти, братко, намери на
