кът,.., може да ни донесе повече вреда, отколкото полза: не желая да минавам за от-ровител в един свят на отровители. В. Мутафчиева, СД, 179.
ОТРОВЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който действа като отрова, който може да отрови; отровен1. И сам че-ловекът представлява от себе си цяла фабрика от отровителни микроби, особено развити в дебелите черва. Пряп., 1903, бр. 13, 4. Длъжността член на училищното настоятелство е свята. Неговите по-глав-ни длъжности са следующите: .. Да услови слуга, който да пази чистотата в училището, а не да се предоставя на слабите ви дечица, да лапат по цели часове отрови-телния прах, при метението на стаите. Н, 1895, бр. 11-12, 83.
ОТРОВЙТЕЛКА ж. Жена отровител. Сега си мисля за Лукреция Борджия .. — тая върховна грешница, прелюбодейка, кръвосмесителка, отровителка, е във всички енциклопедии. Б. Болгар, ПД, 82. Това беше тайнственият замък на магьосника Мерлен, зад чиито дебели завеси се крият феи, вещици, принцеси и зли царици-отро-вителки. В. Цонев, ЕВ, 115.
ОТРОВНО нареч. По начин, който съсипва нравствено, психически, предизвиква тягостно, потискащо усещане. — Обичам го, разбира се. Тия думи ме клъцнаха отро-вно в сърцето. Елин Пелин, Съч. II, 63. Най-напред Вася избухна отровно обиден: „Какво не ми се доверявате?“ В. Андреев, ПР, 85.
ОТРОВНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Яркозелен, наситено зелен. Зара постоя известно време права, за да смае всички с новия си бански костюм. Последният представляваше същински ребус от цветове. Цинобарени пеперуди летяха между отров-нозелени цветя. Д. Димов, Т, 353. Водораслите стояха почти неподвижни; между зе-ленокафявите им ресни плуваха дребни, нашарени като зебра рибки — едни в червено-кафяво, други отровнозелени. А. Мандаджиев, ОШ, 51.
ОТРОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на отровен1. Медта и медните сплави, поради своята отровност, не позволяват да се развиват организми върху тях. Св. Райчева, К, 43.
ОТРОВЯ1. Вж. отравям1 и отров-вам.
ОТРОВЯ2. Вж. отравям2.
ОТРОДВАМ, -аш, несв. (диал.); отродя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отродявам. от-родвам се, отродя се страд.
ОТРОДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отродвам и от отродвам се.
ОТРОДИЕ, мн. -ия, ср. Зоотехн. Разновидност на порода домашни животни, отличаваща се с някои особености, обикн. свързани с различия в климата или с мястото на отглеждане. Към яйценосните породи патици се отнасят индийските бегачи. Птицевъдите са успели да получат едно особено отродие от тази порода, което е загубило най-характерния начин на живот у патицата. То може да живее на сухо. Ст. Дончев, ПНД, 14. В зависимост от специфичността на отделните развъдни райони от местното късорого говедо са създадени отделни отродия, които носят името на местността в която живеят. Познати са тиролско, монтафонско,.. и алгойско говедо. Кр. Генджев и др., Ж, 33. За тези, които ще изнасят за Цариград или за другаде овце, трябва да вземем порода, каквато е Сутдунската и нейните отродия, които виреят на сухо място. Бълг., 1902, бр. 529,2.
ОТРОДЯ. Вж. отродявам и отродвам.
ОТРОДЯВАМ, -аш, несв.’, отродя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някой да се откъсне от близките си, от рода или народността си, да загуби духовна връзка с тях; отчуждавам. Приеха гръцки звания, навлякоха тоги (господарствени дрехи) и станаха гърци. Отродени, изгубиха и оня нагон, който казва на детето да тръчи, когато майка му е в опасност. Б. Димитров, Я I (превод), 7. — Бяхме ний от рода си отродени. Изгорени бяхме ний от своя плам. В. Марковски, ПЗ, 314. отродявам се, отродя се страд.
ОТРОДЯВАМ СЕ несв. ; отродя се св., неп-рех. 1. Откъсвам се, отдалечавам се от роднините си, от рода си или народността си, прекъсвам връзките си с тях; отчуждавам се. Отродил съм се от него и не искам вече да го знам за нищо. Т. Влайков, Съч. III, 61. Все едно, че колата я няма. Няма лели, няма стринки,.. — Бре, заради тоя москвич сега ще се отродиме ние! Ст. Даскалов, ЕС, 194-195. „И аз съм българин — казвал той на еснафите. — Не забравяйте, че съм внук на Софрония Врачански...“ Само че три четвърти от словата му били турски — отродил се. Хр. Бръзицов, НЦ, 73.
2. Диал. За жена — излизам от възрастта, когато мога да раждам деца, преставам да раждам. Она ся отродила. Н. Геров, РБЯ III, 422.
ОТРОДЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отродявам и от отродявам се.
ОТРОК1, мн. -ци, м. 1. Новородено дете, бебе, което още не може да говори; отроче, младенец. На четвъртия ден Християния се яви за малко.. И пак я вкараха в одайче-то на родилката. Бащата пуснаха само да надзърне да види отрока си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 84. Едва влязла в горницата си [княгиня София] припадна, стискайки в лявата си ръка малка сребърна икона на отрока
