нява страдание на някого. "В миговете на своята върховна почит — и в дните на своето горчиво презрение — мъжът е изказвал най-отровни хули за жената. Н. Райнов, БЛ, 172. Издала беззъбата си челюст напред, майката на бакалина процеди отровни думи: — Нали ти казах, буля-а... Още като си отряза косите Бойка, не ми я хванаха очи. М. Грубешлиева, ПП, 34. Старата стана нервна, неспокойна, трескава. Все се сяпаше... Колчем й се мернеше Тошка, очите ù се разгаряха, устните й се свиваха в тежки и отровни думи. Г. Караславов, Тат., 240. Тия критически статии,.., бяха напоени със злъчен хумор и с отровен сарказъм против нещастните автори. Ив. Вазов, Съч. XII, 162.
6. Прен. За мисли, чувства, преживявания и под. — който е вреден, който оказва пагуб-но влияние върху психиката или нравствеността. Огнището беше загаснало, [Велика] зашепи въглени, сложи ги в кандилницата, но забрави да прекади, тръгна след тежки и отровни мисли. К. Петканов, МЗК, 145. За негово нещастие към всички други остри и горчиви чувства през последните дни трябваше да прибави и ревността — от-ровна и раздираща сърцето ревност. П. Ве-жинов, ВР, 83. Нашата политика е престанала да ме интересува и тревожи .. Тук [в чужбина] съм напълно застрахован от от-ровната ù атмосфера. Ив. Вазов, ПЕМ, 87. И ярост отровна кипи му в гърдите, /.. / За толкова жъртви, и вяра, и труд, / отишли на вятър под натиска лют! Ив. Вазов, Съч. I, 175. Отровна мнителност.
О Отровна стрела. Книж. Неприятни думи, намеци или обвинения, отправени към някого. — Кой? Тертеровият син? Аз го знаех бял, сега има татарски цвят. — .. Светослав усети остра болка от тая отровна стрела. Ив. Вазов, Съч. XIV, 150. — Не, не съм! .. Да не ми е чавка изпила ума? Аз никога не давам тютюна си на кооперацията... Той погледна кръчмаря, но последният, погълнат от непознатите, не забеляза отровната стрела, отправена към кооперацията. Д. Димов, Т, 162. Отровно биле. Диал. Беладона. Не зная дали ти е известно, но те [доматите] принадлежат към ботаническото семейство картофови, а много от видовете растения, които се числят към него, са силно отровни,.. Спомни си само старото или отровното биле, попадий-ката, кучето грозде. Сл. Петров, РКХО, 89. Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове,.., и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, цлиичервените шапки на чудновати гъби. И. Йовков, СЛ, 23.
ОТРОВЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отровя като прил. 1. Който е поел отрова или е умъртвен чрез отрова. Не е лесно да се свестяват отровени хора. Цв. Минков, M3, 191. След като описа на портиера целия случай, отправиха го към специалното отделение за даване първа помощ на отровените лица. Ал. Бабек, МЕ, 155-156. Вълците, особено ако са сити, мъ-чно се решават да ядат отровено животно, а като се прибавяше необикновената предпазливост на сивия водач, надеждата да изядат стръвта, почти не съществуваше. Ем. Станев, ПЕГ, 51. • В сравн. — Кой ли ще е казал на кмета? — питаше се Тю-лев .. — Кой — надигна се Слав.. — Чичо Киро. Когато другарят Илков говореше, той гледаше като отровен. Г. Караславов, ОХ III, 542. — Да излезе на урок галфон № 23-и! Нещастният номер 23, за когото се отнася комплимента, пребледнее, надигне се, заклати се като отровен и цял разтреперан застане до черната дъска. Чудомир, Избр. пр, 200.
2. Който е пропит с отрова, който е станал вреден за здравето. Там, повече от хиляда мъже, жени и деца,.., са се тласкали, мачкали, тъпчели и задушавали до смърт от отровения с нетърпим смрад въздух. Ив. Вазов, Съч. XVI, 106. Геенски смрад изпущат техните дихания и тровят и без туй отровения въздух в кръчмата, напоена от изпаренията на тази маса мрачни герои. Ал. Константинов, БГ, 115.
3. Прен. Който е измъчен, изтерзан, нещастен. Само една обич и една нежност имаше в неговото вкаменено, отровено сърце: Ния. Д. Талев, ЖС, 347. И когато обсипят [посетителите] с укори манастирските паяжини и бълхи .. забравят да погледнат какво има отвън манастира, да видят природата,.. чиято красота би трябвало да изпълни с възхищение отровените им бледи души. Ив. Вазов, Съч. XVII, 53. Двамата отново замълчаха. Цигарите им гаснеха в мрака, но — с отровени сърца — и двамата не се досещаха да смръкнат. П. Вежинов, НС, 240.
4. Като същ. отровеният м., отровената ж., отровените мн. Човек, който е поел отрова или е умъртвен чрез отрова. Ти казваш, че аз не съм се събудил от упойката, но ти си, който си зашеметен от отровата на войната. Ти, ти си отровеният! К. Петканов, В, 205. След промивката лекарят й постави инжекция и я сложиха в леглото. Мъжът се отпусна на стола и затрепера като разтресен. Беше по-блед и от отровената. М. Грубешлиева, ПП, 89.
ОТРОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Отровен1. Има един вид отровити гъби, наречени на места кучешки, които като яде човек са отравя. Ив. Богоров, СЛ, 94. Има и всякаква риба, отровити змии и буболечки. К. Смирнов, 3, 76. „И щем да ти подостриме / люта стрела, отровита.“ НБ, 1876, бр. 12, 45.
ОТРОВЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който чрез отрова умъртвява някого. Всеки наш опит да бъде отстранен престъпни
