О Бълвам отрова. Разг. Извънредно силно се гневя, много ме е яд. Бълваше отрова, като се сетеше, как нагло го бяха изиграли. Бяла отрова. Разг. Наркотици, обикн. хероин или кокаин. Търговците на бяла отрова прибират все по-големи печалби от дистрибуцията на дрога. ДТ, 1999, бр. 290, 13. Горчив (горчи) като отрова. Разг. Много, силно горчив (горчи). Имаме и по-хубави [сливи], нали ги знаете, ама още не са узрели и са горчиви като отрова. Д. Талев, ЖС,
207. Живот ли бе — да го разровиш? / Разровиш ли го, — ще мирише / и ще горчи като отрова. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 45. С устата мед и масло лея, в сърцето пелин и отрова. Диал. Не съм искрен, лукав и лицемерен съм.
ОТРОВАЧКА ж. Диал. 1. Отрова. Пратили една баба, за да йе отнесит едно кра-вайче, месено со отровачка, за да къснит от него, та да се отровят. СбНУКШ, 160.
2. Кучешко грозде (Н. Геров, РБЯ).
3. Растение, чиито плодове или листа могат да предизвикват отравяне. Слязохме дълбоко в Хамбар дере, за да ми покаже Боржо-зов някакво рядко дърво.. Отровачка го наричали. Оказа се хилядолетен тис. В. Караманчев, 43, 58.
ОТРОВВАМ, -аш, несв. (остар.); отровя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отравям. Уверен, че сичкото действие произлиза от корена на една вошка, осем недели преди да узрее плодът на една круша, зема та от-ровва пръстта около дървото. Лет., 1876, 74. Зрелището на мъките и теглата на нашите южни братия не е ли за свободните българи и сега още една горчилка, която часто отровва чашата на тяхното щастие! Ив. Гешов, Н, 1881, кн. 1, 78. отроввам се, отровя се страд.
ОТРОВВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отроввам и от отроввам се; отравяне.
ОТРОВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който съдържа в себе си отрова и може да причини озравяне. Никой не беше й казал, че узрелите семена [на татула] са по-отровни от зелените, но тя беше уверена в това. Г. Караславов, Тат., 150. — Тая вода се не пие,.. — Защо? —.. — Отровна е. Елин Пелин, Съч. IV, 107. Тогава Ганка съгледа пред себе си и малко по-нататък няколко скоро откъснати гъби и всичко разбра: Митко беше ял отровни гъби. М. Марчевс-ки, МП, 115. Най-добре познатото като отровно растение от отровните растения изобщо е татулът. А. Бойчинов, ПХ, 53. Нането хвана едно шиле от стадото, погледна го, отвори му устата и го напои с вино. Не след много шилето умря от отров-ното вино. К. Петканов, X, 203. Отровно лекарство. // Който е направен, намазан или пропит с отрова и може да причини отравяне. С магии, каквито тя знаела, направила един отровен гребен. А. Разцветников,
Сн. (превод), 14. „Кълнеме се остър меч да ни съсече, отровна стрела да ни прониже,.., Момчилу верни юнаци да бъдем!“ Ст. За-горчинов, ДП, 329. Пресиян се спря най-напред над Тола. —Дали не е било отровно копието, дето го е ударило? — попита той. — Не мирише ца отрова, светли! — отговори жрецът. И. Вълчев, СКН, 185. Отровен куршум. II Който е силно неприятен и вреден за здравето на човека. За лошото ми настроение спомагаше и отровният пушек, който проникваше през прозореца на купето. А. Гуляшки, ДМС, 131. Той го виждаше надвесен цял ден над суровите кожи, от които идеше отровна миризма, и разбираше, че занаятът, който учи, не е за него. Д. Габе, МГ, 64. Ниско над металните ромбове на плита лазеха отровните изпарения на струпаната сгур. Д. Добревски, БКН, 30-31. После внезапно се погледна в огледалото. Оттам го гледаше собственото му лице... обезцветено от слънцето и отровните пари на варниците. П. Вежинов, ВР, 85-86. Като минах оттам, макар и далече, лъхна ме отровната миризма на вкиснал, застоял с дни въздух. П. Михайлов, МП, 54. Децата ни мрат / в отровната смрад, / без слънце, / в задушни коптори! Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 47.
2. За животно, животински орган — който изработва или отделя отрова. Тогава я хващаше [змията] с ръка, изваждаше отровните й зъби, ако тя се окажеше пепелянка или усойница и спокойно я слагаше в пазвата си. Ем. Станев, ЯГ, 84. В синкавата сум-рачна дупка мъжът и морското животно се дебнеха. Ловецът заобиколи на ребро рибата и изведнъж се намери над главата й, сравнително далеч от отровния шип. А. Мандаджиев, ОШ, 9. Отровен паяк. Отровна риба. Отровна муха. Отровни животни. Отровна жлеза. Отровни змии. Отровно жило.
3. Който представлява отрова, има свойства на отрова. Замаян от отровни окиси, моят мозък беше превърнал в действителност вече невъзвратими неща. А. Гуляшки, ДМС, 134. Страшната картина на войната,.. от която се завръща с дробове, засегнати от отровните газове, заставя младия поет да се отвърне от своите празни естетически заблуждения. ОФ, 1950, бр. 1747, 4. Отровен газ. Отровно вещество. Бойно отровно вещество.
4. Който е свързан с отрова и отравяне. Тлетворните разновидни мухи, на които отровното действие е познато на всички по опит, снасят яйца връз мършите преди да начне гниението. Пч, 1871, кн. 7, 108. Алкалоидът атропин има силно отровно действие. А Отровните свойства на някои растения са познати от древността.
5. Прен. За думи, упреци, обиди и под. — който е много неприятен, тягостен, който въздейства потискащо, убийствено, причи-
