пост греховете ми не са малко и може би жена ми е имала право да се отрече от мене. К. Калчев, ДНГ, 7. — Не, приятели,.. — вие можете и да ми се смеете, можете дори и да ме напуснете, да се отречете като свети Петровци от мене, но аз, братленца, си признавам. Д. Калфов, КР, 88. Без съмнение, той [Паисий] е скърбял като е виждал съотечествениците си да признават предимствата на други народности и да се отричат от своя забравен и презрян род. Б. Пенев, НБВ, 47.
4. Диал. Отказвам се, не желая да извърша нещо. Надеждата, че между толкова книги ще намерят, което търсят, беше толкова силна у тях, щото от самото начало се отрекох да ги разуверявам. К. Величков, ПССъч. I, 23. — Ела и да те разпитам, как си поминуваш? Дядо Тодор дойде и седна до него. — Как ще си поминувам, Мустафа ага, ей тъй — със старините.. Дето ме повикат, дърт съм, ама все не се отричам — мъча се да помагам. Ц. Гинчев, ГК, 275. Отрекъл бях се да я любя, / но птиченцата този час / запяха песен и в гърди си / любов да блика сетих аз. Ц. Церковски, Съч. I, 94. Минувай, лудо, не отричай се, / ни слушай мама, ни слушай mama. Нар. пес., СбНУ XIV, 22.
ОТРИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отричам и от отричам се; отказване, отказ. Под всенародния натиск новото Временно правителство получи съгласието на императора Николай II за отричане от престола. Ист. IX-X кл, 81. Слухът за случилото се на шлаката, въпреки отричанията на учителя, порасна, видоизмени се, украси се. Учителят щял да поиска Огняна, но чакал да получи писмо от дома си. Ив. Карановс-ки, Разк. I, 158.
ОТРИЯ СЕ. Вж. отривам се.
ОТРОБВАМ, -аш, несв.; отробя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Освобождавам някого от робство. И аз, генерал и пълномощник на бога и на царя, върховен разпоредител в поверената ми крепост, опрощавам го на свой ред и го отроб-вам без откуп, без съд. И. Вълчев, РЗ, 105. „Маре Малине, Малине, /я си отроби робе-то“. /Малин татарче погуби, / та си робе-то отроби. Нар. пес., СбНУ II, 16. Разбуни се Кара-Романия, / .. / Поведе ги Мияил Ви-тазно, / да отробят свои сестри, брайкя, / да отробят Бяла-Бугария. Нар. пес., СбНУ XI, 28.
2. Пущам, освобождавам слуга от задълженията му, поради изтичане на уговорения срок (Н. Геров, РБЯ). отробвам се, отробя се страд.
ОТРОБВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отробвам и от отробвам се.
ОТРОВ м. Диал. Отрова. Родителите му, без да знаят сиромаси, че му сами с ръка отров дават, напояват го още. ЦВ, 1857, бр. 328, 126. „Кога идете у царо на вечеря, нищо да не ядете от манджите, що ке да ви даваа, оти цариците са турили отров у них“. СбНУ X, 164. Къга стане мой по-млади братък, / че да иде черква Равани-ца,/../ А ти готви той сладки ручкове: /.. /Не га соли сола и пипера, / осоли га отров сулимена; / ако можеш брата да отровиш, / сви имоти на нас да останат." Нар. пес., СбНУ ХИУ, 152.
ОТРОВА ж. 1. Вещество с вредно, разрушително действие, което при попадане в организма на човек или на животно може да причини смърт или тежко заболяване. Когато Добра покани за втори път бея да му направи още едно кафе, тя бе решила вече да сложи смъртоносна отрова в кафето. Д. Талев, И, 431. Без да продума, Хаджи Димитър откачи от колана си павурчето, в което имаше ракия с отрова — .. — извади запушалката, прихвана Паню и поднесе отровата към устата му. Ст. Дичев, ЗСII, 33. Бедната Снежанка не подозирала нищо и оставила старата да я среши, ала щом забола гребена в косите й, отровата почнала да действува и момичето паднало в безсъзнание на земята. А. Разцветников, Сн. (превод), 15. Змийска отрова. Отрова за мишки. Отрова за вълци. Отрова за хлебарки. И Прен. Нещо (обикн. алкохол, цигари и др.), което има вредно въздействие върху здравето на човека. И като го гледаше [Кръстевица], че свива цигара, прихващаше го за рамото и го молеше галено: — Остави тая отрова, Кръстю! Нали видиш, че ти вреди! Г. Караславов, ОХ I, 388. Той погледна наляво и надясно, и лицето му още повече се набръчка. Но махна с ръка и извади от джоба си плоско шишенце, напълнено до половина с ракия. .. — Ти да не носиш повече тая отрова на работа, че врата ще ти извия! — изръмжа Кабзата в ухото му.
А. Гуляшки, СВ, 322.
2. Прен. В съчет. с предл. най същ. означаващи чувство, психическо състояние и под. Душевно страдание, мъка, огорчение причинени от това, което означава съществителното. Лицето на Добра се изкриви от зла усмивка и тя едвам спря надигналия се в гърдите й вик. Отровата на гнева и ревността в сърцето й се размъти и кипна в грозна, нечовешка радост. Д. Талев, И, 328. Аз ще успея само да раздразня болното му авторско самолюбие и да хвърля в душата му отровата на съмнението. Ив. Вазов, Оьч. IX, 67. Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложи-телната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ,
13. Аз бях ободрен от говеждата чорба и освободен от отровата на ревността. К. Калчев, ДНГ, 43.
ОТРОБЯ. Вж. отробвам.
