ва само на мястото на дразнене. Г. Дечев, Б, 20.
ОТРИЦАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Отрицание, отричане. Няма съмнение, в период на възмогване сред един народ душите са окрилени и не може творческите натури да не замахват нашироко. При това, периодът на борби е период на отрицателство към завареното и естествено, мисълта надхвърля строителските грижи. А. Стра-шимиров, ЕД, 4. Той [Божан Ангелов] гледа на Вазов като представител на рутината, но без да изпада в онова крайно отрицателство, в което бяха изпаднали по отношение на народния поет П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев. Ив. Богданов, СП, 57. Тия хубостници смятат разпасаността за грация, гаврата за хумор.., покрай всички тия отрицателства, дава се място и на една мъничка положителност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 198-199.
ОТРИЦАЯ. Вж. отрицавам.
ОТРИЧАМ, -аш, несв.; отрека, отречеш, мин. св. отрекох, прич. мин. св. деят. отрекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. отречен, св., прех. 1. Отхвърлям това, което се твърди; отказвам. Обмисляше какво да каже, ако го повикат в общината .. „Ще отричам!“ — заканваше се Юртала-на. „Каквото и да стане, ще отричам. Не съм бил, не съм видял, нищо не съм чул!“ Г. Караславов, С, 60-61. — Наистина, Вълчан зле се е смразил с Добревия син, не е прав, но никой не може да отрече, че в много други случаи той показва милозливо сърце. И. Йовков, Ж 1945, 133. С дълбоки прорези е разорана цялата местност. Селяните отричат тук да е добивано желязо. П. Дели-радев, В, 199. Аз не мога да отрека, че смъртта е много страшна за онези, които гледат само да ся веселят. К. Пишурка (по-бълг.), 278.
2. Не одобрявам, отхвърлям нещо или някого, ставам противник на нещо или някого. Трябва да добавя, че обикновено младите художници.., когато се срещат с някоя нашумяла европейска школа и когато са много амбициозни, с революционна радикал-ност и категоричност започват да отричат всичко, що е създадено до тях. Всичко непременно е остаряло и ненужно. Е. Ка-ранфилов, Б III, 194-195. Ужасно е да бъдеш грозен — а аз бях и беден. Първото жената прощава — второто — никога.. Где да ида? Жената ме отрече — не можах да й простя, а образът й никъде не ми даваше покой. Г. Стаматов, Разк II, 136. Нека ни отрича историята, века, / нека е трагично името ни; нека / Беласица стара, новий Батак / в миналото наше фърлят своя мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 202. Богомилската ерес е съществувала в българската черкова от самото й начало до последне време. Бого-милството е една своеобразна религия съвсем враждебна на християнството, която съвсем отричаше това последното. Р. Ка-ролев, УЧБИ, 89.
3. Остар. Не давам съгласието си за нещо; отказвам. Стоянова канят да остане и занапред [като учител], той отрича, като казва, че са го викали и викат го и сега както с писма, тъй и с телеграфи от София. АНГI, 697. — По хора, по извор — коя е посмяла менци да отрече или не е чакала китка да й дръпне. П. Тодоров, Събр. пр II, 196. Никой не може да отрече помощта си на таквизи учреждения, като читалищата. Ч, 1870, бр. 5, 146.
4. Диал. Отговарям, давам отговор. Той я позна по гласа. И тоз час се обърна, та сво-бодно.. й отрече: „Дал Бог дооро, Донке“. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 24. То им рече — добър вечер, / добър вечер малки моми. / Я момите отрекоха: / — Добро дошло, младо момче". Нар. пес., СбВСтТ, 340. Аз й рекох мамо: „Добро вечер!“/Тя ми нищо, мамо, не отрече. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 27. отричам се, отрека се страд. и взаим. Тия доводи бяха основателни и не можеха да се отрекат. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Една от обикновените маниери да се отричат идеите или делата на необикновените хора е — няма нищо ново в тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 30. Невенка беше с широки понятия по задачата на жената в обществото, и за това първото й стълкновение тука беше с баща й.. Вечната история на два противоположни мира, които не се разбират, които се отричат. Ив. Вазов, Съч. XXV, 29.
ОТРИЧАМ СЕ несв.; отрека се св., непрех.
1. Отхвърлям, отказвам се от нещо. В отговора си до синода Толстой пише: „Аз наистина се отрекох от църквата, престанах да изпълнявам нейните обреди“. А. Каралийчев, С, 134. От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е. Багряна, ВС, ГО. Жената никога не заборавя своето гнездо и своите женски наклонности. Никога любовта не може да я застави да се отрече съвършенно от света и от своите наклонности. Л. Караве-лов, Съч. IV, 152-153.
2. Преставам да признавам нещо за свое. Той не знаеше, че големите хора понякога приказват нещо, а после се отричат от думите си. Щом като го пъдят, Райчо повярва, че трябва да се махне. Д. Габе, МГ, 11. И защо ли си спомня майчините думи: отречеш ли се от името си, значи от живота си се срамуваш... Н. Никифоров, ПВ, 13. Отричам се от показанията си. А Отричам се от подписа си.
3. Отказвам се от близостта, роднинството, приятелството и под. с някого. Знае той, че Александър Петрович е син на пропаднал., касапин.., знае как сам баща му се е отрекъл от него, поради лекомислието му. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 126. Всъщ-
