5. Грам. Който изразява отрицание, чрез който нещо се отрича. Противоп. утвърдителен. Отрицателни частици. Отрицателно изречение. Отрицателни местоимения.
6. Физ. Който се отнася до вида електричество, чиято материална форма е електронът. Английският учен Томсон опитно установил, че в свободно състояние съществуват частици вещества, които имат отрицателен електрически товар. Физ. VIII кл, 1965, 16. Атомите на металите губят електрони и следователно се превръщат в положителни йони. Тези на немета-лите получават електрони, минават в отрицателни йони. Хим. VII кл, 1950, 19. При триене, удар или изобщо при допир и бързо
азделяне на две тела електроните могат
а се откъснат от атома. Тогава положителният заряд става по-голям от отрицателния. Физ. VII кл, 1982, 23.
7. Мат. Който е по-малък от нула и се представя със знак минус. Появата на отрицателните числа се дължи също така на практическите потребности на човека. Трябвало е обаче да изтече дълъг период от развитието на човешкото общество, докато се дойде до измерване на величини, които могат да имат две противоположни посоки. Алг. VII кл, 23. Степени с отрицателен показател се използуват и за по-кратко записване на някои числа не само в математиката, но и във физиката, химията и другите науки. Алг. X кл, 45. При отрицателни температури водната пара се превръща в ледени кристалчета.
8. Мед. Който не потвърждава наличието на определено заболяване, състояние на организма. Пробата от изследванията е отрицателна.
О Отрицателно електричество. Физ. Поток от увеличен брой електрони, който се получава изкуствено, напр. като се натрие ебо-нитова пръчка с вълнен плат. Електроните са носители на отрицателно електричество. В. Андреев, AÉ, 5. Ние знаем само, че в атмосферата се намира положително електричество, а в земята — отрицателно. Знан., 1875, бр. 7, 111-112.
> За отрицателно време. Разг. Много бързо, за съвсем кратко време. С плодова диета свалих излишните кила за отрицателно време. 24 часа, 20001 бр. 22, 24.
ОТРИЦАТЕЛКА ж. Рядко. Жена, която отрича нещо, която има отрицателно отношение към нещо. // Скептичка. Но както от много други, така и от нея Ралчовци и Костадиновци направиха недоволничка, отрицателка, опозиционерка на всичко, що предложеха те. Ст. Даскалов, СЛ, 128.
ОТРИЦАТЕЛНО нареч. 1. С отричане, с отказ, с несъгласие. Противоп. положително. Поручикът въпросително загледа младия подпоручик и той отрицателно поклати глава, с което искаше да каже: „Не съм им казал“. X. Русев, ПС, 77. Дежурният чиновник ни изгледа полустрого, полусниз-ходително, но все пак попита имаме ли пари за билети. Ние цъкнахме отрицателно с уста. Г. Белев, ПЕМ, 115. — А за жена ми нещо чува ли се? Игуменът и калугерът климнали с глава отрицателно. Ст. Ботьов, К (превод), 87. Доведоха и всичките еретици — както истинните, тъй и подозревае-мите — и секи го питаха отделно: богоми-лец ли е той или не е? На този въпрос едни отговаряха отрицателно, а други — утвърдително. Р. Каролев, УБЧИ, 104.
2. С неодобрение, отричане, неприемане на нещо; неодобрително. Противоп. положително. А и онзи идеал., не е свободният идеал на младите.., а тъй да река идеалът за запазване благолепието на това, което е било и се разрушава, и към което младите се отнасят отрицателно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 42. Трезвен, умозрителен, прозаичен.., Христо се държи към Яворов не само скептично, но и напълно отрицателно. М. Кремен, РЯ, 104. „Трябва да знаеш, че Тошков никога в живота не е давал ни пукната пара някому частно, а още по-малко за нещо общополезно“. Така напълно отрицателно се произнася Стоянов за характера на човека, когото три години по-рано е величал., като рядък меценат. М. Арнаудов, БКД, 240-241. — И аз съм положителен, че всички те — дори и най-отри-цателно настроените към властта.. — са дълбоко нещастни, наистина буквално боледуват от мъка по България. Л. Станев, ПХ, 153.
3. С неблагоприятни последици, с вреда; неблагоприятно. Противоп. положително. — А какво представлява жена му? Дано не му повлияе отрицателно — заключи Кери-мов и спря, за да почака своите другари. Г. Караславов, ОХ IV, 469. При запържването обаче мазнините губят част от качествата си и търпят промени, влияещи отрицателно върху организма на човека. Л. Петров и др., БНК, 54.
4. Физ. С отрицателен електрически заряд. Установихме, че при триене на две разнородни тела, те се наелектризират. Едното тяло се наелектризира положително, а другото — отрицателно. Физ. VIII кл, 17. Според съвременните представи атомът се състои от положително натоварено ядро, разположено в центъра му и от обикалящи около ядрото отрицателно натоварени частици — електрони. Хим. XI кл, 1965, 18.
ОТРИЦАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от отрицателен. Марга-ритов ми загатна даже, че при всичката отрицателност на философските си въз-рения, той [Шопенхауер] е обичал парите. Ив. Вазов, Съч. IX, 137. Възбуденият участък става електроцентрален в сравнение с този в покой. Най-често това увеличение на отрицателността може да се наблюда
