стоянното отрицание на всичко чуждо, на всичко, което ни е притеснявало, защото българинът има угнетена, потисната душа. Ив. Сарандев, ЕС, 56. Ако по произхода си., думата „критика“ и „критикувам“ значат отделяне, различаване, търсене истината, ясно е, че тук си има място не хулата.., а честното издирване на достойното за показ или осъждане, като се приведат и съображенията за признание или отрицание. М. Арнаудов, БКД, 221. „Но ако беше видял Таворската [светлина], както я видях аз, не би ли те превзел духът на отрицанието, съмнението и търсенето? Нямаше ли да се разкайваш, че изрече присъда срещу мене? Ем. Станев, А, 185. В обществените отношения богомилите не са признавали господствующата ерархия.., а с нейното отрицание са е съединяло и отрицанието на сичките господствующи обществени отношения. СбС, 68-69.
2. Грам. Дума или представка, която придава отрицателен смисъл на речта. Частицата «не» е отрицание.
О Отрицание на отрицанието. Филос. Един от основните закони на диалектиката, който е израз на спираловидния процес на развитието, като всеки кръг от спиралата е своеобразно връщане към предишния, но на по-висока основа.
ОТРИЦАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Лице, което отрича нещо, което има отрицателно отношение към нещо. — Възможна ли е любов от пръв поглед? .. — Да! Защо не? .. — Глупости! Не! Изобщо отрицателите на страстите бяха no-страстни. Само ние трите седяхме мълчаливи и отчуждени. Бл. Димитрова, Откл., 23. Великият писател се намираше вече зад цветния хълм на своите дни, а в третия период на своите душевни настроения — един отдавнашен разкаяник, отрицател на действителността и всичко, в което дотогава бе сам живял. П. П. Славейков, Събр. съч. VII,
65. Те били деца на прочут отрицател на всички традиции и моден педагог, който искал само реалното и полезното. Ал. Ба-лабанов, Р, 1927, бр. 237, 2. // Лице, което има отрицателно отношение към нещата, света и под.; скептик. Страшимиров бе един недоволник, един отрицател, един бунтар и през целия си живот развяваше бойни знамена. М. Кремен, РЯ, 501.
ОТРИЦАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява несъгласие с нещо, който отхвърля молба, предложение или отрича някакво предположение. Противоп. положителен. На неговото [на пашата] предложение до въстаниците да се предадат и да допуснат войската му в запазената част на селото, за да ги варди, те дадоха отрицателен отговор. Г. Караиванов, П,45. Чувам го да ми шепне: «Да ги разгромим?» Правя му отрицателен знак, но той разбира обратното и бързо хвърля гранатата си. Т. Генов, Избр. пр, 309-зЮ.
2. Който изразява неодобрение, неблагоприятно отношение към някого или нещо. Противоп. положителен. Нито една от отрицателните критики върху «В полите на Витоша» не подействува на Яворов тъй съкрушително, както Боян Пеневата. М. Кремен, РЯ, 127. Моите възгледи за българската поезия са били всякога резки и отрицателни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 5. На хвалбите не отговаряше — може би ги смяташе в реда на нещата, заслужени, — но на възраженията, особено на въздържаните или отрицателни рецензии за драмите му, реагираше понякога остро.., дори злъчно. Г. Константинов, СбАСЕП, 458. — Господин Кондарев, какво мислите за тия сказки? — Райна отново се обърна към Ивана. — Вие, разбира се, имате отрицателно отношение, но все пак заслужава да се чуят, нали? Ем. Станев, ИК I и II, 86.
3. Който има лоши, вредни, неблагоприятни качества, свойства, който не може да бъде одобрен. Противоп. положителен. Но Бай Ганьо“ не е само отрицателен тип. У него има много положителни качества. Б. Ши-вачев, Съч. I, 75. От цялата й фигура идва вълна на очарование, което качество засяда в подсъзнанието на зрителя и определено му говори, че такава жена в никой случай не ще бъде отрицателна героиня. Ст. Грудев, АБ, 131-132. Кирков имаше слабостта да се отнася критично към всяка отрицателна страна на живота и често в одумките си достигаше до жестокост. Д. Немиров, Д №9, 51. Ботев не е от ония, който да не знае, че българското духовенство изнесе на плещите си много борби за издигане на народното съзнание, но той не може да затвори очите си пред отрицателните черти на това духовенство. БР, 1931, кн. 4-5, 157. — Викове, заплахи — бащата ги обясняваше най-общо с лабилната нервна система, а в частност — със струпването върху й в последно време накуп вза-имно свързани отрицателни фактори, между които аз лично поставям за водещ влизането на майка й в затвора. А. Мандаджиев, ЧЛП, 38.
4. Който води до лоши резултати, който има лоши последствия; вреден, неблагоприятен. Противоп. положителен. Влиянието му [на бащата] върху Константина бе отрицателно, но понякога отрицателните влияния са по-плодоносни и от положителните. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 617. На всекиго е ясно, че тези неуредици оказват отрицателно въздействие върху културния живот в окръжния град. Ст, 1970, бр. 1252,
1. — Гледай, що пише пресата... пресата .., за която аз., нямам много добро мнение и за която мисля, че играе отрицателна и развращаваща роля. Елин Пелин, Съч. IV,
