лов] измъкна изпод палтото парабеля и го насочи към коня.. Оръжието изгърмя. Вранчо отрипна и скочи с предните крака на бунището, скоро обаче последва и втори гърмеж и злочестото животно се повали на земята с дълбока и последна въздишка.
Н. Попфилипов, PЛ, 163-164.
ОТРЙПВАНЕ ср. Отгл. същ. от от-рипвам.
ОТРИПНА. Вж. отрипвам.
ОТРИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отрия се като прил. Диал. За дреха, предмет и др. — който е изхабен, изтънял, продупчен и под. от продължителна употреба; изтрит, износен, протрит. — Hä, гледай, пък после да чуя какво ще речеш! — хвърли Кабакчиоглу отритата си салтамарка. Ризата му., бе налепена с кръпки на плещите и над кръста. В. Мутафчиева, ЛCB I, 135. Той [Янко] погледна ботушите си. Не бяха лъснати както по-рано и дори бяха кални, а върховете им отрити. И брича му нямаше ръб. Ем. Станев, ПЕГ, 13. Аз се облякох с новите си дрехи.. Tue бяха черни отрити потури, синя аба., и кирляв фес без пискюл.
3. Стоянов, ЗБВ I, 316.
ОТРЙТВАМ, -аш, несв.; отрйтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отрйтнат, св., прех. 1. С ритане отстранявам, отблъсквам, отбивам нещо или някого. — Добре сте направили, че и пазач си гледате! — отрйтна Дойчинов лекичко кученцето от пътя си. Ст. Даскалов, CЛ, 138. Изви се, в стареца очи кръвнишки вперил / и по главата го с тефтера бухна; с крак/отрйтна го на бок. П. П. Славейков, КП ч. III, 276. Хе татък пък едно [дете], подхвърлило калпак, / огъва се, ръце подело да го хване — / прибягва друго в миг, през рамо го прехване, / отри-тне го и със смях отбягва настрани. П. П. Славейков, КП ч. III, 88.
2. Прен. Отхвърлям, отблъсквам, изоставям, зарязвам някого или нещо. Господ му изпращаше най-голямо щастие — най-хубавата мома и пашовско богатство, а той го отритваше, та чак и Бога да разгневи. Д. Талев, ЖС, 261. Тя погледна въпросително Мария.. У Кираца накипяха въпроси: „Какво търси Йорданчо у вас? Ти какво приказваш с него? Да не би сега да съжалявай*, че преди седем години го отрйтна?“ Но тя мълчеше. В. Геновска, СГ, 504. Някои си я мислеха за горда; тя отритваше всичките почести, колкото и да са скъпи. У, 1911, бр. 217, 1. Но не се Богдан прежаля, /прежаля Богдан, забравя — / първи се огън не гаси, / първа се севда не тъпче, / ни първо либе отритва. Ц. Церковски, Съч. П, 224. отритвам се, отрйтна се страд. Няма съмнение, че ще бъде добре, ако можеха всичките партии да се съгласят; като се отрит-не Цанков и мухажирите тука да съставляват „предателска партия“, и че трябва да се положат всичките старания за осъ-ществлението на тая цел. С. Радев, ССБ II, 572. Народняците не могат да се поберат в кожата си като виждат как повсеместно се отритват от хората, които те до вчера са считали за свои партизани. Бълг., 1902, бр. 456, 4.
О Отритвам си / отрйтна си късмета. Диал. Сам ставам причина да загубя нещо, което не е в моя полза, не се възползвам от предоставилия ми се благоприятен случай.
ОТРЙТВАНЕ ср. Отгл. същ. от отритвам и от отритвам се. Мартирологията на Друмев и Стоянов в Браила идва да потвърди укора за бездушно отритване на наивниците, които са взимали лицемерните патриотични насърчения за чиста монета. М. Арнаудов, БКД, 142.
ОТРЙТНА. Вж. отритвам.
ОТРИЦАВАМ, -аш, несв.; отрицая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Остар.Книж. Отричам. Вечер се смята още млад.. Една първобитна натура е, която живее с инстинктите си, не отрицава, не утвърждава, а само се отзовава и живее по закона божи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 67. „Бягаш от Таворската светлина да не те ослепи, зер и самите ученици Христови не са посмели да гледат възнасящия се Исус. И сина си плашиш с нея, защото си слаб духом, та отрицаваш“. Ем. Станев, А, 49. Той [Цанков] считаше, че в България имало три партии: правителствената, Каравело-вата и неговата... Правителствената той наричаше радикална, а съществуването на едновремешната консервативна партия той чисто и просто отрицаваше. С. Радев, ССБ II, 566. Длъжен съм като изследван на Раковски да забележа само толкова, че опитите на някои наши по-нови публицисти да отрицаят в случая авторството на Раковски са напразни. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 341. отрицавам се, отрицая се страд. Личността [геният] и средата се намират винаги в отношение на взаимодействие и сътрудничество и да се отрицава значението на едната или другата е абсурдно. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 40. Предложенията може и според своето изражение да ся разделят на: 1) Повествователни.., в които просто ся утвърдява или отрицава нещо за подлежащето. Ив. Момчилов, ПСЕ,
105.
ОТРИЦАВАМ СЕ несв.; отрицая се св., не-прех. Остар.Книж. Отричам се, отказвам се. Те не се отрицават, че знаят себе си, своето величие и тъмнота. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 32.
ОТРИЦАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от отрицавам и от отрицавам се; отричане, отказване.
ОТРИЦАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Отричане, отхвърляне, неприемане на нещо. — Това е нихилизъм фактически.. Той иде и от по-
