няма да я обича. Знан., 1875, бр. 6, 88. Да-доа й метла, /двори йе измела, /лице напра-шила, роса й избило, / с кърпа се отрила, / па она йе по-убава / от кадън Тодора. Нар. пес., СбАИ, 317-318.
ОТРИВАМ СЕ несв.; отрия се св., непрех. Диал. За някаква материя — изтривам се, изтърквам се, износвам се, изхабявам се.
О Отривам / отрия мухата. Разг. Отървавам се от нещо, като го прехвърлям на друг. Отривам / отрия срама на някого. Разг. Възстановявам изгубената чест на някого.
— А бе, махни назе.. Ами Петко, че си остави хубавата служба там и дойде, та ни отри срамо, да ме извините, и него е заял. Току ходи и ръчка: „Петко такъв, Петко онакъв!“ Ст. Даскалов, СД, 292. Отривам / отрия сълзите на някого. Разг. Утешавам, успокоявам някого. Аз ще отрия сълзите на онези, които са подсмиваха, когато аз плачех. Е. Кесаров, ЧНУ, 29.
ОТРЙВАМ2, -аш, несв.; отрйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отринат и отрия, отрйеш, мин. св. отрйх, прич. мин. страд, отрит, св., прех. Отравям, откопавам. Той [Кондо] пропълзе до зарзалата и отри-на с пръсти мястото, отдето извади своето злочесто вързопче. Д. Немиров, Б, 63. Най-после намери лозето на Евстатиев, но не намери там никакви копачи — Ангел Евстатиев беше ги изпратил да отриват лозето му, а те бяха съвсем удължили следобедния си благодатен сън под удължените сенки на дюлите по слога. Т. Харманджиев, КВ, 339. Ако да земем да копаем наглъбоко в някой баир, та отринем отгоре всичката пръст, ние има да стигнем най-сетне до каменните стени. Й. Груев, Лет., 1872, 233. Майно ле, я снощи майно, поминах/.. /Майно ле, край латинските гробища, / два гроба що погребани. /.. / Майно ле, аз си първия отринах, / в първия булка умряла. Нар. пес., СбВСт, 151. отривам се, отрина се, отрия се страд, и възвр. И той я завел в една гора.., заровил я до пояс в земята., и си отишъл.. Жената, като й прогледнали очите, отринала се и излязла. Нар. прик., СбНУ XXVII, 335-336. Семената [на пеперудите] като се снисат биват желти, а на другия или третия ден стават тъмно бо-зави и това показва, че са узрели (втасали) тогава са отриват с платното и са прите-гляват, колкото са драма, че са тургат по башка в кесийки с надпис. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 79.
ОТРЙВАМ3, -аш, несв.; отрия, -йеш, мин. св. отрйх, прич. мин. страд, отрйт, св., прех. Диал. Вземам меда от кошер, отривам се, отрия се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТРЙВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отривам1 и от отривам се.
ОТРЙВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от отривам2 и от отривам се.
ОТРЙВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от отривам3 и от отривам се.
ОТРИВЙСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рязък, отсечен. Човекът имаше бързи и отривисти движения, подглавяше колелетата на машината, за да я направи устойчива за работа. Й. Радичков, СР, 211. Вървеше така, както можеше да върви една единствена жена на този свят. Отривиста, лека, с почти момчешка твърдост, с палаво повдигане на пръсти, тази походка му беше така позната, че можеше и след хиляда години и сред милиони жени с един поглед само да я различи. Л. Дилов, ПБД, 136. Отначало и тя [Доротея] малко говореше — и никога за своето минало, никога за своето бъдеще — само за най-обикновени всекидневни неща. Дори в такива случаи фразата й беше някак отривиста и недовършена, за да не кажа неразбрана. П. Ве-жинов, Б, 37. Този уред [метрономът] има часовников механизъм, чрез който се привежда в движение едно махало, което при всеки мах (полупериод) издава отривист звук. Св. Четриков, ОУМ, 46.
— От рус. отрывистый.
ОТРИВЙСТО. Книж. Нареч. от отривист; рязко, отсечено. Очите си рядко повдигаше и рядко дума продумваше, но отвореше ли уста, произнасяше всичко отривисто, като заповед. Б. Геронтиев, Б, 31. [Методи] отривисто почука на вратата на таванската стаичка и шепнешком каза: Отваряй бърже! М. Грубешлиева, ПП, 307. Попоглеждаше в съседния двор, виждаше как там ту тяло се размърда, ту ръце се размърдат отривисто и падат като отсечени. Й. Радичков, СР, 138. Кети отривисто стана и седна малко встрани от него, за да може да го наблюдава добре. В. Неш-ков, Н, 377.
ОТРЙВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кърпа, пешкир.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТРЙНА. Вж. отривам2 и отринвам.
ОТРЙНВАМ, -аш, несв.; отрйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отрйнат, св., прех. Отривам2. отринвам се, отрина се страд. По омекналия сняг конете затъвали дълбоко и много пъти трябвало да се от-ринват. ПН, 1933, кн. 7,102.
ОТРЙНВАНЕ ср. Отгл. същ. от отринвам и от отринвам се; отриване2. Конете, макар и дооре охранени, едва пробивали дебелия сняг. Особено под селото вятърът бил натрупал такива преспи, щото без отринване конете не били в състояние да пробият. Сл. Трънски, Н, 426-427.
ОТРЙПВАМ, -аш, несв.; отрйпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отскачам. [Соко
