дурджийската чаршия. Н. Хайтов, ДР, 31. В такива случаи [руснаците] пият жестоко и страшно.. А после, когато отрезнеят, си спомнят, че прогуляните пари са били предназначени за връщане в Русия. Б. Шива-чев, ПЮА, 70-71. Когато пияний ся пробуди и отрезнее, усеща ся отслабнал и трепери. У, 1871, бр. 6, 93.
2. Прен. Идвам в нормалното, в обикновеното си душевно състояние след силна възбуда или опиянение от нещо; изтрезнявам, отрезвявам1. Мъдростта, самообладанието и вярното чувство на Анри карат Елен да отрезнее. Ив. Димов, АИДЖ, 148. Тя като че ли отеднъж отрезня и сега виждаше всички опасности по-добре от тях самите. Д. Талев, ГЧ, 259. — Вземай си куфара и да вървим.. Отрезней вече, моето момиче.. Знам, и друго знам — той е честен човек. Но разбери, това е... затова е по-опасен. Н. Русев, П, 137. Отрезнял сякаш от изблика на сантименталните размишления, обущарят се усмихваше на себе си. Г. Караславов, ОХ П1, 230.
ОТРЕЗНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от от-резнявам; отрезвяване1, изтрезняване. В „Народ“ ще излезе с червено заглавие и уво-дна статия за Първи май като празник на братско всеопрощение и силен протест.. Втора статия ще има за предателската роля на комунистите и зов към работни-чеството за отрезняване от опиума на класовата борба. Хр. Радевски, Избр. пр III, 227.
ОТРЕКА. Вж. отричам.
ОТРЕПВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Причинявам болка, нараняване от притискане, търкане; убивам, наранявам. Затуй и не губят [гърците] време в настаняване, а гледат колкото по-скоро да са разтоварят те, че нам и да ни отрепва [самарът] ние сами ще си го нагласяваме. Г, 1863, бр. 2, 13.
О Къде (де) му отрепва обувката. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изр. Диал. Какво тревожи, мълчи, притеснява някого. Всякой знай самси де му отрепва обувката. Погов.
ОТРЕПКА ж. 1. Диал. Дрипа, парцал. Младите жени се чернеха със сажди и се забраждаха с отрепки. Ц. Гинчев, ГК, 352. Ето ти старата домакиня, баба, изтърку-ли питата из огнището, отърси я с отрепката.. и я сложи на софрата. Ил. Блъсков, С, 5. Опасала една престилка като отрепка, половината й виси отпред, половината — отзад. Ил. Блъсков, ПБ 1,19.
2. Прен. Човек без достойнство, без нравствена устойчивост или чистота; презрян човек, нищожество. Брат му, който според него беше станал една отрепка, който се водеше по гайдата на опърничавата си жена.., още се мъчеше да се държи като някакъв батьо и да го гълчи като настойник. Г. Караславов, ОХ III, 460. — Бояне, вече всичко свърши... Познавам те добре. Ти какво си мислиш? Че аз съм отрепка, с която цял живот ще си играеш? М. Грубешли-ева, ПП, 85. — Ето с каква отрепка съм длъжен да прекарам живота си... С каква проста и подкупна душа, готова и Светата Дева да продаде за шише първак... Ц. Лачева, СА, 84. — Аз съм бил виновен. Не съм знаял сигурно да се поставям, да се държа, бил съм свит, вързан, някаква отрепка! Д. Калфов, Избр. разк., 9.
О Барабар Петко с мъжете и отрепката на пояс; и наш Петко с мъжете и отрепка му на пояс. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите, без това да е по силите му.
ОТРЁЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отказ, отказване от нещо. Струва ти се, че в удълженото му [на въдичаря] от чакане лице, в угасналия му поглед се таи злобно безмислие и отреченост от живота. С. Северняк, ОНК, 82.
ОТРИ нареч. Диал. Тройно, три пъти. Не е зле, ако селяните посаждаха секи в двора си по няколко корена барабой и тогава не ще имат потреба да зимат жито назаем и да го връщат насетне по жътва одве и отри. Ив. Богоров, СЛ, 2-3. Три лак-тие са отри повече от един лакът. Хр. Г. Данов, Ч, 1872, бр. 6, 122.
ОТРИВАЛКА ж. Диал. Изтривалка, бърсалка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТРЙВАМ1, -аш, несв.; отрия, -йеш, мин. св. отрйх, прич. мин. страд, отрйт, св., прех. Диал. Избърсвам, обърсвам, изтривам. Както си стоеше изправен, Теодосий вдигна десницата си и благослови гората и манастира, а от очите му рукнаха сълзи. Но той не ги скри от спътника си, нито пък ги отри с ръкава, а ги остави да текат по въсите и по дългата прошарена брада. Ст. Загорчинов, ДП, 237. Песвикнала да го вижда в такова добро настроение, Славка отри мокрите си ръце в престилката и седна на леглото до него. Ст. Марков, ДБ, 106. Той бил полугол и час по час отривал лицето си, по което текли изобилни вадици пот. Л. Каравелов, Съч. VI, 64. Накарат българките да им изуят ботушите и да им умият краката, а някои турци искат даже да им отрият поганските крака жените и девиците с косите си. С, 1872, бр. 31, 243. Радул майки си думаше: /../ Да ми Иринка доведеш, / Иринка мойта прилика, / да ми сълзите отрива / с нейната руса коса, / с нейните бели ръце. Нар. пес., СбГЯ, 62. отривам се, отрия се страд, и възвр. Излека след това баба Първа подигна запретнатия ръкав на десния си лакът и го доближи до очите си. Не зная дали се отри от пот или от друга някоя влага на очите... М. Георгиев, Избр. разк., 165. Девицата не дозво-лява ни на едно момче да са отрие с нейната престилка, защото в такъв случай то
