2. Като същ. отрезвителното, ср. Само членувано. Разг. Болнично заведение, в което настаняват пияни хора. Помогнаха ми граждани. Повикаха милиционерска кола. Натовариха внимателно багажа и ме отведоха в отрезвителното. Щом видя корнизите, лейтенантът страшно се зарадва, че забрави да ми даде да надувам балончето. Д. Дублев, П, 38.
ОТРЕЗВЙТЕЛНО. Нареч. от отрезвителен; освежително, опомнящо, отрезвяващо. „Комунистите трябва да знаят и да помнят, че ги е пердашил не тоя или оня, а властта — мотивираше се старият нацио-нал-либерал.. Това ще подействува отрезвително и на ония тесняци, които случайно са били увлечени“. Г. Караславов, ОХ IV, 579. От яд Михаил ритна един камък, но точно пък този камък се случи здраво забит в земята, поради което подметката на обувката се отпра, а това не можеше да не подействува отрезвително на такъв човек като него. Ем. Робов, ТШ, 8. Студеният душ действува отрезвително.
ОТРЕЗВЯ. Вж. отрезвявам2.
ОТРЕЗВЯВАМ1, -аш, несв.; отрезвея, -ееш, мин. св. отрезвях, прич. мин. св. деят. отрезвял, -а, -о, мн. отрезвели, св., непрех. Отрезнявам, изтрезнявам. — Ти си пиян, Недялко, рекох му аз, — или поспи и отрезвей и тогава щем да поговорим. Л. Караве-лов, Съч. IV, 94-95. Двама пазванти хванаха Диня и го отведоха в общината. Той мърмореше нещо заканително, но личеше, че е уплашен и че отрезвява полека-лека от на-кипялата ярост. Г. Караславов, Тат., 160. Оная част от свободното българско общество, която даваше поддръжка на комитета, почна да отрезвява. П. К. Яворов, Съч. II, 232. Отначало симпатиите на жените бяха към началника.. Но скоро отрезвяха и разсъжденията им взеха съвсем друг характер. — Ама той, като е нямал намерение да вземе момичето, защо го е лъгал, защо се е погаврил с него. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152.
ОТРЕЗВЯВАМ2, -аш, несв.; отрезвя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някой да стане трезвен, да изтрезнее; изтрезвявам2. Сега трябваше да се разотидат [компанията]. Чистият въздух малко ги отрезви. М. Грубешлиева, ПИУ, 71. Пи още едно шише ракия и си тръгна.. Още отдалече той позна воловете на брата си и се спря изтръпнал. Това като че го отрезви веднага. Елин Пелин, Съч. П1, 163-164. — Не виждате ли [поручика], че той е един вид злокачествен алкохолик, когото никой не може да отрезви. Д. Вълев, 3, 243.
2. Прен. Възвръщам някого в нормалното, в обикновеното му душевно състояние след силна възбуда, опиянение, афект; опомням. Райнината добра природа и даже ранни нещастия, отрезвяваха сърцето йия предпазиха от модната ветреност. Ив. Вазов, Съч. VIII, 91. Митруш се надигна на пръсти и искаше да пита капитана, какви несгоди търпи той, но погледът на Спас го отрезви. Д. Добревски, БКН, 118. В разгара на тия задгробни радости, когато тъжно-то момиче все по-упорито вземаше облика на Денка, изведнъж ме отрезви откритието, че съм безумно влюбен. К. Георгиев, ВНП, 34. Мене притемне пред очите и аз заборавих себе си. Какво е произходило после това, аз не помня, зная само това, че няколко мои приятели ме доведоха до дома под ръка и отрезвиха главата ми със своето участие и със своите съвети. Л. Кара-велов, Съч. IV, 238-239. отрезвявам се, отрезвя се страд.
ОТРЕЗВЯВАМ СЕ несв.; отрезвя се св., непрех. Опомням се, освестявам се. Той раз- _ читаше, че тя,, като обсъди по-добре постъпката си., ще разбере всичката й нелепост, ще се отрезви. Ив. Вазов, Н, 46. Лич-ната мъка ме бе парализирала и аз не можех не само да се движа, но и да мисля, разсъждавам и чувствувам друго, освен мъка до болезненост. Вчера, след като поговорих с Вас, аз се отрезвих. Ст. Грудев, АБ,
ОТРЕЗВЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отрезвявам1; отрезняване, изтрезняване. Страстта не оправда мечтите.. След отрезвяване — мъничко мълчаливо отвращение един от друг и от себе си. Г. Стаматов, Разк. II, 167. Мъката, скръбта по убитите, отвежда не към безпросветно отчаяние, а към отрезвяване, към протест. Лит. XI кл, 255.
ОТРЕЗВЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от отрезвявам2 и от отрезвявам се; изтрезняване.
ОТРЕЗКА ж. Отрязана ивица, част от нещо; изрезка, отрез. Отрезките, които се получават при., обрязването на кожите, са важен суров материал за получаване на туткал и желатин. Ст. Младенов и др., ОТК, 181. Той седна на креслото си от вътрешната страна на бюрото. На средата на последното имаше хартиени отрезки на някакъв ръкопис. СбАСЕП, 23.
ОТРЕЗНЕЯ. Вж. отрезнявам.
ОТРЕЗНЯВАМ, -аш, несв.; отрезнея, -ееш, мин. св. отрезнях, прич. мин. св. деят. отрезнял, -а, -о, мн. отрезнели, св., непрех.
1. Ставам отново трезвен, идвам на себе си след напиване; изтрезнявам, отрезвявам1. — Минтане, ти си пиян и не знаеш ни какво приказваш, ни какво вършиш! Като от-резнееш, ще се срамуваш от себе си. К. Пет-канов, ДЧ, 329. Песни се пяха, вино се ля, чаши със зъби се трошиха до призори.. Тъкмо да си ходим и забиха черковните камбани на пожар. Излязохме да видим какво е, що е и отрезняхме изведнъж: гореше кун-
