уважение, както мислеха че прилича на сана му и на името му. К. Величков, ПССъч. I, 140.
2. Предопределям, предназначавам за някого нещо (да изпита, да преживее и под.).
— Нима за тебе и за твоето учение няма разлика между приятел и враг? Нима ти за всички отреждаш еднаква грижа в сърцето си? М. Смилова, ДСВ, 145. — И моля ви се, не тревожете сега душата ми, че ще извършите непростим грях пред Господа Бога, защото той отрежда на човека какъв да бъде и не пита родителите му. Ем. Станев, А, 62. И едва сега прозрях.., че щастието на човека е понякога тъй близо до него, че той дори не може да го види. Боговете отредиха да разбера това на преклонна възраст. П. Константинов, ПИГ, 12. — Една орисница ни в люлки орисала, еднакъв късмет и на двама отреди. П. Тодоров, Събр. пр II, 203. Вредом ергени изглежда [майката] /и за мен един отрежда, /де немам е него надежда! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 85.
3. Остар. Обикн. със същ. Определям, нареждам да бъде извършено нещо, означено със съществителното. — Защо мълчите, мои люде? Или мислите, че е дошло време и младите да вдигнат глава против мене, да смеят очи в очи да ми кажат, че няма да изпълнят повелята ми. — Прав си, царю. Къде могат младите така без брод път и чест да ти подминават. Ще му отредим казън. М. Смилова, ДСВ, 74. А сега молиме тукашните наши патриоти., да отредят една комисия, която да са погрижи да събере каква-годе помощ за нещастните майки, жени и деца на въстаналите наши братя. Хр. Ботев, Зн, 1874-1875, бр. 23, 420. С това си благодеяние Дженер се прочу навсъ-де..; английският парламент му отреди на-родна награда. Лет., 1874, 80. Решено е, — ще стане / на своя ред и то. Редът е да решим / тук друго, — не едно, не две — и отредим / кой, де, какво и как. Размисляйте, решете / и казвайте. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 64.
4. Диал. Извършвам, уреждам, организирам нещо (обикн. погребение, помен, кръщене, сватба и под.), както е редно, както трябва.
— Аз съм кадърна и пред хора да се отсра-ма, и кръщене оа отреда, ама за добър живот не съм кадърна. Т. Влайков, БСК I, 274. „Сигурно, казва, аз ще си отида по-напред, да можеш лесно да ме отредиш. Без сандък не искам да ме погребете“ Кр. Григоров, Л, 60. Службата — това бе за нас най-важно-то събитие през годината. Мама полагаше извънредни грижи и усилия да я отреди колкото се може по-хубаво. Т. Влайков, Пр I, 228. Ходили да го видят,., питали, сънувал ли е нещо, защото и за него писали другари, че е убит, а майка му и жена му правили помени, отреждали и на четиридесет дни, и на три месеци. Ел. Огнянова, НШ, 115. А волко й отгоори: / — Ой маю льо, мила маю! / Оставам ти, мила маю, / три сандъка дребни аспри: /.. / Трети сандък, мила маю, / да отредиш сирак волко. Нар. пес., сбНУ XXXVI, 30. отреждам се, отредя се — По царска повеля и милосърдие ти се отрежда още един ден живот — доложи той по войнишки. М. Смилова, ДСВ, 285. И като показа степените на делата на виновниците, поиска да им ся отредят потребните наказания според закона. Дун., 1876, бр. 1092, 50. Дянди и Дайна се оженват и в чест на това се отрежда едно танцувално празненство. К, 1927, бр. 106, 1.
ОТРЕЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отреждам и от отреждам се. Запланираното развитие на индустрията по този план налага своевременно и правилно отреждане на индустриални зони и квартали в съществуващите селища. РД, 1970, бр. 11,
4. След това се съобщава, че останало да се изпълни второто отреждане, именно да се напишат трудове за печатане, за да се започне издаването на списанието. М. Арнаудов, БКД, 27. — Слушайте, момчета, и да не бъркам в пояса все това си е .. Но бабата е прикътала някой лев за отреждане. Кр. Григоров, Р, 59-60.
ОТРЕЗ м. 1. Отрязана част от нещо; от-резка. Свит до печката, Кръстьо подбираше най-хубавите листа от тютюна,., редеше ги и ги режеше тънко със стар, остър стоманен нож. Тънките отрези падаха леко от трикракото столче. Г. Караславов, ОХ I, 397.
2. Отделна част от нещо; участък, отрязък. Като че ли за изпитание на силата му, на Горазд се случи най-трудният отрез от пътя. Стига до най-стръмното: сега е моментът. Бл. Димитрова, Лав., 50. Удостоверението.. може., да служи за доказателство на правото на собственост или за владение на поземлени отрези (участъци) и за ползвание от тях. ВП, 29.
О Кръгов отрез. Геом. Част от кръга, заградена от дъга и хорда; сегмент.
ОТРЕЗВЕНИЕ ср. Книж. Отрезвяване, опомняне. Пред тия горчиви факти отрез-вението не може да не настъпи. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Сега се прави първата стъпка, сега се показват първите признаци на отрезвение. БД, 1909, бр. 21, 1. Отрезве-нието трябва да настане. Фатално ще бъде, ако събитията ни заварят дебнишком.. и ни наложат решения, които ще струват скъпо за бъдещето ни. Бълг., 1902, бр. 449,1.
ОТРЕЗВЕЯ. Вж. отрезвявам1.
ОТРЕЗВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който отрезвява пияния или опиянения; освежителен, опомнящ, отрезвяващ. Кафето има отрезвително действие. Сблъсъкът с действителността има отрезвителен ефект за прекалено романтичния човек.
