чин да му. кажеш една истина, без да ме обидиш. И. Вълчев, СКН, 272. — Ти трябва с ума си да разбереш, че не е хубаво, дето са млъкнали хората и дума не отронват отпреде ти. Н. Каралиева, ЗБ, 20. Той [Виктор] бърка в сакото си, напипва грапавото желязо и го измъква, като се дере неистово, с цяло гърло: — Ще стрелям... Ще стрелям... Секунда мълчание, сетне някой отронва саркастично: — Блъфира, вече не им позволяват да ходят с патлаци. Др. Асенов, ТКНП, 132. Устните му помръдваха, без да отронят звук. Ж. Колев и др., ЧБП, 105. Отронят само каменни гърди / въздишка глуха в тягостната нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 125. отронвам се, отроня се страд.
ОТРОНВАМ СЕ несв.; отроня се св., непрех. 1. За част от някаква цялост, напр. камък, листо, плод, сълза и др. — отделям се, откъсвам се и падам надолу. Едно камъче се отрони изпод нозеще му и се търкулна по склона към вълка. И. Радичков, СР, 9. Отронва се шумата от буките, лист след лист. Кр. Велков, СБ, 148. Една дюля се отрони и тупна на земята. А. Каралийчев, ПС I, 133. Колко е тежко да гледаш как плаче мъж. Без хлипане, без вик. Само от очите се отронват едни едри, тежки сълзи. М. Гръбчева, ВИН, 248. Пепелта от цигарата му се отрони и падна на бюрото. П. Вежинов, ДБ, 205. • Обр. Тозчас звезда се отронва от небесния купол и прелита сред безкрайното ширине. Т. Влайков, Пр I, 40. Една звезда се отрони и потече като сълза по небето. Ил. Волен, БХ, 85.
2. Прен. За звук, глас, стон и под. — прозвучавам, отеквам, чувам се ясно. Черният клюн на пръста му [на Ванчо] клъвна един горен бял клавиш. Отрони се висок, еклив като звънче тон. Бл. Димитрова, ПКС, 274. От гърдите на дядо Михал се отронва тиха, съвсем тиха въздишка. О. Бояджиев, П, 59. Той оглежда залата с ясни южни очи и от устата му се отронват думите: — Мила майчице... Мое слънце. С. Северняк, ОНК, 224. И в сумрака устните бърже се слеят / и плахо отрони се смях или вик. Хр. Смирненски, Съч. II, 145.
ОТРОНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отронвам и от отронвам се.
ОТРОНЯ. Вж. отронвам и отроням.
ОТРОНЯМ, -яш, несв. (рядко.); отроня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отронвам. Гърбу-на впрегна каручката и се готви за село. Слави бавно и разсеяно пристъпя към него и .. устните му някак сконфузено отронят: — Бива си го туй лято — няма що да се каже. Д. Немиров, Д №9, 32. Вихрушка бясна лист по лист отроня, / завърта ги, отнася ги. Бл. Димитрова, Л, 107. отроням се, отроня се страд.
ОТРОНЯМ СЕ несв. (рядко.); отроня се св., непрех. Отронвам се. И видя ред по ред / пред погледа му да минават сенки: / .. / .. Мария / над трупът на божествений свой син / там плаче — но сълза не се отроня / от нейните страдалчески очи. П. ГГ. Славейков, ЕП 190/, 121.
ОТРОНЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от отроням и от отроням се.
ОТРОПАМ СЕ. Вж. отропвам се.
ОТРОПВАМ СЕ, -аш се, несв.; отропам се, -аш се, св., непрех. Диал. Тупам силно със стъпала по земята, за да се отърся от кал, прах и под., обикн. преди да вляза или когато пристигам някъде. Козарят Танчо слезе от егрека да дири пушка, да си брани стоката .. Една сутрин Танчо се отропа в дядо Мирю — най-добрият ловец в града. Ем. Станев, К, 31-32. Докато се отропва и отрупва от снега, тя също ме оглежда. В. Ченков, ЗХ, 106.
ОТРОЧЕ, мн. -та, ср. 1. Новородено, малко дете; бебе, младенец, отрок1. Следващата неделя в новата преспанска църква се кръстиха четиои мъжки отрочета. Д. Та-лев, ПК, 634-635. В родилния дом нещата са ясни: идва на бял свят отроче от мъжки или женски пол, което още от първия ден на зачатието си е вече в голяма степен програмирано. К. Топалов, СТ, 21. Денят, когато щеше да са даде името на отрочето, ето, че отредом са набраха стари баби и дърти дядове, вещи магьосници. Ил. Блъсков, РК, 4. Рождението на онова отроче [Христос] във Витлеем, преди повечето от 1800 години, беше най-великото събитие в историята на света. ИЗ 1877, 446.
2. Остар. Вече отраснало дете, но още не-навършило пълнолетие; отрок. За детството на Исуса не се говори почти нищо в каноническите евангелия. Само у Лука (..) е поменат епизодът за дванайсетгодишното отроче Исус между книжниците в Еруса-лимския храм. БР, 1931, кн. 7, 250. Чрез на-родното българско училище да могат невинните отрочета да успеят и са изучат в матерний си язик. ДЗ, 1868, бр. 44, 166. Карат [татари], мале, три синджира роби. /.., / децата, мамо, отделно беха. / Едно отроче ден и нощ писка. Нар. пес., СбВСтТ, 360.
ОТРОЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от отроче. А беше вехта ниската япия, / навън зловещо съскаше студа, / а малкото отроченце видя / как тихо плаче майка му — Мария. Хр. Радевски, Избр. пр II, 29.
ОТРОЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от отрок1 и от отроче. Така са преминали отроческите години на пресвета Дева Мария. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 230.
ОТРОЧЕСТВО1, мн. няма, ср. Истор. Качество, положение на отрок2. Вземай от болярската житница, вземай и яж бели погачи и ей на, заробихте в отрочество и себе си, и нас. М. Смилова, ДСВ, 221.
