ОБЛАГАЕМ 110 ОБЛАГВАМ
измама, дъще, облага. Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 1899.
ОБЛАГАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Фи-нанс. Който подлежи на облагане с данък, мито и под.; облагателен. Облагаем доход. Облагаеми стоки.
ОБЛАГАМ*, -аш, несв.; обложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обикн. с предл. сив съчет. със същ. данък, мито и под. Определям да се заплаща от някого данък, мито и под. в някакъв размер. Облагах народа си с големи данъци, мъчех хората и те се отвърнаха от мене. А. Каралийчев, МО, 18. Понеже във финансово отношение турската държава е била съвсем изтощена, облагала е с все по-големи данъци своите поданици. Б. Пенев, НБВ, 30. На нашето поселище са нужни занаятчии.. Ако има такива, ние с наши средства ще им построим къщи.., и с никаква кирия няма да ги облагаме за това, дето ще пият вода от нашите кладенци. А. Гуляшки, СВ, 14. Манаф Ибрахим прехвърлил Дунава през април 1803 г., вече не за да граби влашките села и да облага с товари жълтици болярите. В. Мутафчиева, КВ, 280. Ако някой градски магистрат е държал страната на папата, Филип е облагал градът му с голям налог. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 15. облагам се, обложа се страд. За насърчаване на местната индустрия Стамболовото правителство сключило с Англия и Австро-Унгария митническа спогодба, съгласно която някои от внасяните стоки се облагали с по-високи мита. Ист. VII кл, 100.
ОБЛАГАМ2, -аш, несв.; обложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Диал. Поставям нещо (мокра кърпа, лапа и др.) за лек върху ана, болно място; налагам. Сутринта ви-ях през мъгла баща си, надвесен над мен, да облага челото ми с кърпа, потопена в оцет. Д. Казасов, ВП, 26.
2. Диал. Слагам, поставям нещо наоколо, около някого или друго нещо (Н. Геров, РБЯ).
3. Остар. и диал. Оковавам някого в окови; обковавам. Обложиха го с цепи. Н. Геров, РБЯ III, 299. облагам се, обложа се
I. Страд. от облагам2. И. Възвр. от облагам2 в 1 и 2 знач.
ОБЛАГАМ СЕ1, -аш се, несв.; обложа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. За език1 (в 1 знач.) — покривам се с налепи, побелявам. Изглежда, ме удари в бъбреците, защото устните ми взеха още повече да съхнат и да ми се облага езикът. Ст. Даскалов, ЕС, 295.
ОБЛАГАМ СЕ2, -аш се, несв.; обложа се, -ищ се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. С предл. с. Обзалагам се. Облага се Марко, млади Марко, /облага се с дете Андреяше: / По неделя вода да не пият, / нито вода, нито руйно вино, / се да яздат воз гора зелена. Нар. пес., СбАИ, 320. Облагали са се момче и момиче, /.., / на едно да легат да се не засегат. Нар. пес., СБВСтТ, 1003. Облагала се Петкана / със Денко млади девера, / допладне нива да ожнъе, / да ожнье и да изв-ръже. / Она си дава детенце, / девер ю дава биволе. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 39. • Нар.-поет. Облог се облагам. Живко: — И аз изпит търся. Добри: — Облог ли мислите да се облагате? Живко: — Облог, ако приема Найден. Р. Стоянов, М, 38.
ОБЛАГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облагам1 и от облагам се. Ораторът каза, че трябва да се създаде закон за облагане на свръхпечалбите през време на войната и конфискуване на незаконно придобитите богатства. Г. Караславов, ОХ II, 622. В достигналите до нас закони,.., са посочени облаганията върху продуктите за пазара. Л. Петров и др., БНК, 17. Понеже главният извор на приходния бюджет бе прямите данъци, с облагане недвижимите имоти безразборно,.., селското население наистина се чувствуваше онеправдано. БД, 1909, бр. 20, 1 .Данъчно облагане.
ОБЛАГАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от облагам2 и от облагам се.
ОБЛАГАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облагам се1. Покрай споменатото беза-петитие и облагане на езика, могат да се наблюдават болки в корема. Пр, 1952, кн. 5,
48.
ОБЛАГАНЕ4, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от облагам се2; обзалагане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛАГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Спец. Който извършва облагане с данък, мито и под. С новия закон за данъка върху общия доход се премахват облага-телните данъчни комисии. ОФ, 1950, бр. 1811,2.
2. Рядко. Облагаем. Това [феодалното] ограбване намаляваше благосъстоянието на задругата, без да я разлага. Напротив, то действуваше специално върху нея: първо — защото в повече случаи облагателна единица беше задругата, а не отделното лице. Ив. Хаджийски, БДНН I, 97.
ОБЛАГВАМ, -аш, несв. (рядко); облаг-на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. За болно място — под въздействието на някакъв лек се успокоявам и причинявам по-слаба физическа болка. След като изтече лошата кръв, зимат белтъка от едно яйце, смесват го със стипца и тази материя турят върху окото — да облагне. СбНУ VI, 100. „Викайте Стефана баятелка да побае със белд перо,.., та са олекне да облагне като младо ягне на зелена трева!“ СбНУ Х1Л, 453. • Обр. Не беше шумно и весело, както други години на тоя празник,.. — но сърцето на Султана беше пълно, стихнали бяха и облагнали всичките й рани и болки. Д. Талев, ПК, 823.
