ОБКРЪЖАВАНЕ 109 ОБЛАГА
се страд. Човекът, работникът е най-ценният капитал в нашата страна и за него трябва да се полагат топли грижи, да се обкръжава с любов и внимание. РД, 1950, бр. 212, 3.
ОБКРЪЖАВАМ СЕ несв.; обкръжа се св., непрех. С предл. с. Създавам си кръг от познати, близки или някаква социална среда, с която активно общувам; заобикалям се, обграждам се. — И накрая ще ти кажа, татко, не аз свято следвам твоя пример — да се обкръжавам с предани хора. А. Гуляшки, ЗВ, 420. Ала на поста оня се държи, / с пос-редственици що се обкръжи. / За неговия дребен монумент / бездарникът удобно е подноже. Ем. Попдимитров, СР, 69.
ОБКРЪЖАВАНЕ, ми. -ия, ср. Отгл. същ. от обкръжавам и от обкръжавам се; обграждане. Бригадата на Славчо Трънски предприе действия в друга посока, обърка намеренията на войската и избягна подготвеното й обкръжаване и унищожаване. П. Илиев, ЛВ, 232. В 1777 г. обаче една пет-хилядна английска армия, изпратена за обкръжаване на американските войски, била пленена от войските на Вашингтон. Ист. VIII кл, 26.
ОБКРЪЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Воен. Положение, при което бойна част, обект или територия е обградена от всички страни от неприятелска войска. — Друг един генерал,.., враг на нашия човек, попада в обкръ-жение-е-е. Като вижда, че работата става дебела, скъсва си пагоните, изгаря документите. Н. Антонов, ВОМ, 16. Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг. Д. Ангелов, ЖС, 424. // Разположена в кръг около бойна част, обект или територия неприятелска войска. По отношение на мирното население: той забранил всякакво излизане от обръча на обкръжението, заповядал претърсване на всички кошари, къщи, махали и села. Сл. Трънски, Н, 454. Само една незначителна част от римската войска успяла да се измъкне от обкръжението и да се спаси. Ист. V кл, 197-198.
2. Средата (хората, взаимоотношенията, условията), която заобикаля, обкръжава някого. Уж беше в страната, която смяташе за своя родина, а се чувствуваше като във враждебен лагер. Дори прогнилите бараки в Гърция,.., бяха за предпочитане пред това враждебно обкръжение. М. Марчевски, П,
147. Човек винаги е в обкръжение на други хора — в училище,.., на стадиона, в автобуса или трамвая. Мор. пр VIII кл, 47. Още от юноша нашият Яворов влезе в тежък двубой с порочния свят на капитализма.. Но и злобното обкръжение, в което попадна той, нему остана длъжно. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Двамата братя са се родили и израсли в намиращия се в гъсто славянско обкръжение Солун, втори по важност в обширната Византийска империя. К, 1963, кн. 7, 39.
3. Кръгът от познати, близки или някаква социална среда, с която дадена личност активно общува. — Преди всичко трябваше да се добера до обкръжението на жертвата, тоест да съсредоточа вниманието си върху онези личности, които са били в контакт с В. Д. Й. Попов, БНО, 124. — Вик-торе, този човек ни познава лично!.. Няма съмнение, че авторът на заплахите познава своите адресанти отвътре, може би ин-тимно.. — Този тип е от нашето обкръжение. Др. Асенов, ТКНП, 213. — Гита не е в обкръжението ти — възрази Ружа. — Тя също е жертва, както си и ти. К. Калчев, СТ, 182. Кралят бил принуден да напусне Лисабон заедно с фамилията си, свитата си и аристократическото си обкръжение. ОФ, 1958, бр. 4395, 3.
ОБКРЪЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е предназначен за обкръжение. Големият немски обкръжите-лен маньовър започна с три концентрични удара, които имаха в центъра си големия индустриален унгарски град Пейч. П. Ве-жинов, ЗЧР, 145.
ОБЛАГА ж. 1. Благоприятна, изгодна за някого последица от нещо, най-често от заемано служебно или обществено положение; изгода, полза, печалба. България бе раздирана от крамолите на болярите, разделени на партии, от които всяка се домогваше да види на престола своя претендент, за да се докопа до облагите на властта. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14. От време на време започнаха да го задяват и с разни молби — за застъпничество пред околийския началник,.., за облаги някакви, за служби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 193. Хората, които някога се бяха борили за църква, за език, за просвета... дори тези, които бяха вдигнали оръжие, сега са се втурнали към печалби и политически облаги. В. Геновска, СГ, 271. Първи го напускат ония приближени, които преди са търсили от силата му всички свои лични и служебни облаги. В. Нешков, Н, 36.
2. Остар. Полза. Орачът и пастирът принасят голяма облага на хората; нъ не е по-малка облагата и от вооеничара, който меле жито та прави брашно. Лет., 1873, 184. Пчелите принасят голяма облага чло-веку, комуто дават мед и восък. Д. Мутев, ЕИ, 74. Облагата от горите е твърде голяма. Горите пущат дърва за горене. Ив. Богоров, СИНЕ, 45. Торът изкароват на нивите повечето зиме и го изтръсоват на купки. Тор на купки малко облага дава: трябова да се разоре със земята, па после да се сее. Д. Манчев, БЕ II, 88.
3. Диал. Нещо, което се прави, за да бъде някой измамен. Майка Иринка не пуща: / седи си, дъще Иринке, / това е връла измама, /
