ОТПЪЖДАНЕ 1089 ОТПЯВАМ
отечество требува да скочи сговорно на крак, когато дотребува да отпъди някой неприятел, насилник отвън. КН, 1873, кн. 1,29.
2. Прен. Отстранявам, съзнателно забравям, пренебрегвам някаква мисъл, чувство и под.; прогонвам, пропъждам, изгонвам, изпъждам. Нелепа мисъл започна да ме занимава и през следващите дни, колкото и да се мъчех да я отпъдя, не успявах. И. Радичков, СР, 175. Веднъж върнали се отдалеко, спомените не искаха да го оставят току така, а и той не ги отпъди. Бяха му умилели. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 16. Не се излагай, съветваше сам себе си Киро; дръж се.. Ала добре знаеше колко безполезно е да се успокоява. И не с помощта на волята отпъждаше обзелия го страх, не; страхът си отиваше сам. Р. Михайлов, ПН, 113. Кога усетите, че завист или гняв иска да се вмъкне в сърцето ви, събирайте всичките си душевни сили да ги отпъдите. С. Радулов, НД (превод), 33. отпъждам се, отпъдя се страд. След малко тези мрачни мисли се отпъдиха от други, които от невидено дойдоха и обориха първите. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 247.
ОТПЪЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отпъждам и от отпъждам се. Като отбелязва, че и в България били настъпили от 20 до 30 години насам честити дни за отпъждане на невежеството и за развой на учението (..), авторът говори за важната проява на народното ни самосъзнание, създаването на.. Книжовното дружество в Браила. М. Арнаудов, БКД, 211.
ОТПЪНА. Вж. отпъвам.
ОТПЪРВЕН нареч. Остар. и диал. От-първо, отпървом, изпърво, изпървен, из-първом. Отпървен той [косът] обръща глава и глади перата си, н§ щглежда нито напред, нито наоколо си. И. Йовков, АМГ, 197. Вижда в мракчето далеко негде да свети един огън.. Той отпървен се израдвал. Нар. прик., СбНУ III, 153. Отпървен и самите римляни се наричаха варвари, а отпосле се научиха да прикачат същото название на синките народи. Т. Шишков, ИБН,
24.
ОТПЪРВО нареч. Остар. и диал. Отначало, най-напред, първоначално; отпървен, отпървом, изпърво, изпървен, изпървом. — Не ме гледай, ами ме вземи, — казал той [Езоп]. — Ако ме вземеш, ще спечелиш. — Как ще те взема, — рекъл Философос, — когато децата ми ще пищят и ще бягат от тебе. — Тъй ще бъде отпърво, ала после всички ще ме обикнете. Д. Немиров, Б,
44. — Ето ни и в Черепиш! .. Дали направо да потропаме, или да разберем отпърво кой му е господар сега? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 79. Тая отпърво не сакала да му би-дит стопанка на царот и му велела: „отсега ти сум веке сестра, а не стопанка“. Нар.
прик., СбНУ XXIX, 194. Тия написаха на дя-да ми, че ма проводили на отечеството ми, защото не можели вече да ма търпят заради голямата ми лошотия.. Дядо ми отпърво охладя към мене, но подир няколко време пак си промени мнението. Ч, 1871, бр. 18, 602.
— Друга форма: от първа и отпърве.
ОТПЪРВОМ нареч. Остар. и диал. Отпърво, отпървен, изпърво, изпървен,изпървом. — Захвана се една борба срещу мене: отпървом с шушукане из миши дупки по чаршията, след туй се разщърка и между раята. П. Тодоров, Събр. пр II, 354. Отпървом те приказваха по-тихо, сетне отпуснаха гласове, та процепиха нощта. Кр. Григоров, Р, 117. — Отпървом Иванко искаше да ме коли, да ме беси.., а сега го гледаш, че се с царска корона сънува и бълнува. В. Друмев, Й, 13.
ОТПЪТУВАМ, -аш, св., непрех. Заминавам, тръгвам на път, обикн. с превозно средство. И тъй, вместо да замина за Холивуд, аз отпътувах с един параход за добитък към Европа. Б. Шивачев, ПК)А, 169. Няколко пъти през нощта Фани си казваше уверено, че на другия ден ще отпътува за Мадрид. Д. Димов, ОД, 174. За България [Нако] отпътува с едно сандъче, в което бил скътал за спомен няколко златни монети с образа на Линкълн. Г. Алексиев, ДЦ, 85. Той [полякът] ми каза, че ще отпътува за в Турско, за да познае живота и обичаите на тамошните. АНГ I, 702. // За превозно средство — заминавам, потеглям. Архиепископът и Славейков се качили на парахода, който веднага дигнал котва и отпътувал за Одеса. Ст. Дичев, ЗС I, 33. Параход-ната сирена изсвири тревожно и машините затрещяха в черната вода. „Левиатан“ се заклати и отпътува към миражната обетована земя. Св. Минков, Избр. пр, 68.
ОТПЪТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отпътувам. След отпътуването на Васил Стоянов за България., всичките грижи по ръководството на дружеството и уреждането на списанието са лягали изключително върху Васил Друмев. М. Арнаудов, БКД, 232. През лятото на 1898 г. баща ми реши да посети родния си град и ние с братчето ми нетърпеливо чакахме определения за отпътуването ден. Д. Казасов, ВП, 56. За превозните средства е необходимо да се създаде ясна и прегледна връзка между всички вливащи се [на гаровите площади] улици, като се предвидят места за пристигане, отпътуване и паркиране. Т. Горанов и др., ПА, 171.
ОТПЯВАМ, — аш, несв.; отпея, -ееш, мин. св. отпях, прич. мин. св. деят. отпял, -а, -о, мн. -отпели, прич. мин. страд. отпян, -а, -о, мн. отпени и отпят, -а, -о, мн. отпети, св.
1. Непрех. и прех. Обикн. при изпълнение на народна песен — повтарям част от песен,
