ОТПУШВАНЕ 1088 ОТПЪЖДАМ
ОТПУШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отпушвам и от отпушвам се.
ОТПУЩАМ. Вж. отпускам.
ОТПУЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отпущам и от отпущам се; отпускане. Пряко банката е действувала, като съвсем спряла отпущането заеми на неземеделци и ограничила заемите на земеделци за покупка на имоти. БД, 1909, бр. 8, 1. Наблюдаваше съсредоточено пръстите си. Отначало те трепереха, но постепенно той успя да постигне пълно мусцулно отпущане и да успокои ръцете си. И. Демирев и др., ОС, 89. Подир отпущането на тези наши злочести навсъде ратници за свободата [от румънските власти], повечето от тях побързаха да идат да работят на железния път. СПл, 1876, бр. 28,111.
ОТПУЩЕНИЕ, мн. -я, ср. Рел. Опрощение, опрощаване, прошка (на грехове). Господи, думах си аз, толкова ли съм грешна, че не ми даваш отпущение? Ст. Загорчинов, ДП, 162. При покаянието е необходимо от-пущението на греховете, но не и тяхното изброяване. Д. Душанов, ИПХЧ, 246. Целуват иконите на Спасителя и Майката божия, просещи отпущение на греховете си.
3. Петров и др., ЧБ (превод), 89.
ОТПУЩЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Освободен роб. Чии са тези гробници? Чии са тия бюстове, които ви гледат така безжизнено с излизаните си очи? .. Може на някой императорски любимец, който е раздавал по волята си милостите на империята. Може на някой забогатял отпущеник, който е учудвал Рим с разкошните си обяди. К. Величков, ПССъч. III, 59-
60.
— От рус. отпущеник.
ОТПЪВАМ, -аш, несв.; отпъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отпънат, се., прех. Откачвам, освобождам нещо запънато. Противоп. запъвам. И Добри вече беше се упътил отново към печатницата, когато го сепна чукане .. Докато отпъваше вратата, усети и отвъд и зад гърба си напрежение — епископ Софроний бе застинал, та чак не му се чуваше дъхът, а непознатият пред вратата пък дишаше тъй шумно, че се чуваше и без да си отворил. В.Мутафчиева, ЛCB II, 418-419. Гласът на Али ага прогърмя зад вратата. — Пипнах ли те, куче краставо.. — Много бързаш — изкриви устни войводата и отпъна конда-ка на кремъклийката си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 126.
2. Разг. Открадвам, отмъквам. Ганчо (с упрек): — Къна, винаги със закъснение загряваш... Откъде отпъна тая икона? Кънчо:
— Какво говориш... Даде ми я един колега от родопските села. Имаше някакви неприятности в синода... Помогнах му... Той ми подари иконата. В. Нешков, П, 194. — Какво, бе комшу, пакост ли някаква, а? — Бе, холан, остави се... Сто пари поразили дечурлигата. За газ ги бях приготвил. Отпънали ги от майка си и туй-то. Ц. Церковс-ки, Съч. III, 216. отпъвам се, отпъна се страд.
ОТПЪВАМ СЕ несв.; отпъна се св., непрех.
1. Откачвам се, отплесвам се. Често реката се вижда като в пропаст, по краищата на която колелетата на файтона имат вид на всяка минута да се отпънат и завъртят в пустото пространство. Ив. Вазов, Съч. XV, 11. Изведнъж пушката му се отпънала и гръмнала; мулетата трепнале, се-пнале се и отстъпиле назад. Л. Каравелов, Съч. VIII, 46. Не найде сура елена, / а найде Радка хубава. / Приникна да я целуне, / пуста се пушка отпъна, / йодари Радка в сърцето. Нар. пес., СбНУ XLVI, 146-147.
2. Разг. За човек — отделям се, откъсвам се, откачвам се. Четиринайсет години като катунари се скитаме.. Отпънахме се един път от гнездото си, па и до ден днешен се носим, където ни завей вятърът. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. И аз го [Стоянов] посъветвах да остане в махлата, без да обръща внимание на заплашванията, като освободи къщата на кожабашията. В нея, наистина, не е благоразумно да се денува: кой отдето се отпъне — там влазя. П. К. Яворов, ХК, 66. Най-подир реших веке да се оставя от тези големите и хубавите, но гладните занаяти., и тъй отпъвам се от голямото село и ударих по малките селца дано би да се настаня нейде я пъдар, я говедар. Г, 1863, бр. 5, 39.
ОТПЪВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отпъвам и от отпъвам се.
ОТПЪДЯ. Вж. отпъждам.
ОТПЪЖДАМ, -аш, несв.; отпъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пъдя, отстранявам някого или нещо от някъде (обикн. от себе си или от мястото, където се намирам); пропъждам, изпъждам, изгонвам, прогонвам. — Какво ти е, Стое, — тя все още галъовно го подвикваше, — да не ти е призляло нещо .. — Махни ми се от главата, остави ме сам, че не мога да гледам жив човек пред очите си — едва ли не я изруга Тенкин и я отпъди с ръка. Кр. Григоров, Н, 81. Едва излязло на една полянка, стадото му се смеси със стадото на друг овчар. Ами сега? Как да отдели овцете и как да ги разпознае? .. Пенко се втурна, отпъждаше едните, които смяташе за чужди, но те се оказваха негови, теглеше други, но те се оказваха чужди и бягаха настрана. П. Здравков, НД, 126. На лозницата, разлюля-ла пред потъмнялата дървена къща зелените си гердани, висяха едри гроздове. Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна ли е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките. Л. Галина, Л, 67. Цялото
