ОТПУСНАТОСТ 1087 ОТПУШВАМ
ОТПУСНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отпуснат. Петър се показа бързо на вратата. Нямаше и следа от предишната отпуснатост на лицето му. То сега бе напрегнато, веждите сключени, в очите му святкаха зли и предизвикателни пламъчета. В. Райков, ПВ, 13. Манол изгледа накриво жена си. Не му хареса нейната отпуснатост,., просташката й талия, походката й. Ем. Станев, ИК I и II, 202. Упражненията за разхлабване имат за задача да възстановят нормалната отпуснатост, халтавост и мекота на мускулите, които са извършвали някаква дейност. Ив. Ман-гъров и др., ПГ, 29. Правеше ми впечатление, че през тези дни хората вървяха малко небрежно.., чувствуваше се някаквд небрежна отегченост и отпуснатост. И. Радичков, СР, 234.
ОТПУСТ, м. 1. Църк. Молитва при свършване на богослужение; отпуск, отпус. После тия молитви [над светите дарове] бива отпуст. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 93. Земем сички по две вощенички в ръка, дядо напред, ние подире и хайде в черква. Там стоим до отпуст, изчакаме дяда попа на олтарените вратца, конкаме се. Ил. Блъсков, С, 9. Кръщението обикновено се извършва след пет до осем дни от рождението и в празничен ден след отпуст от божествената служба в черквата. Св. Шишков, ЖБ, 67. Без страха и ужаса да обажда е от Спасителя Христа повелено, сиреч истината, зато и Христос, Истин-ний Бог наш, на всякои отпуст говориме. Ч, 1871, бр. 14,447.
2. Остар. Отпуск, разпускане, пускане. Той [Злоческо] поиска отпуст от господаря си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 76. Граф Ва-левски, преди да даде отпуст на собора, на-поминува, че време е, щото Конгресът, в будущето си собрание, да ся занимае за развитието на основанията. ЦВ, 1856, бр. 276, 1.
ОТПУСТЯ. Вж. отпускам и отпущам.
ОТПУША. Вж. отпушвам.
ОТПУШВАМ, -аш, несв. отпуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Махам това, с което е затворен отворът на нещо. Противоп. запушвам. Докато отпушваше бутилката и наливаше коняка, той [Томов] я канеше — заповядайте, другарко Стоядинова, какво правите. Ст. Поптонев, НСС, 74. Постлаха пред колибата черги и губери, отпушиха дамаджаните и плоските, завъртяха шиш-кебапи и пилета. Ем. Станев, ИК I и II, 491. След малко той [морякът] ще отпуши някакъв кран и ще започне да облива дъските на палубата със силна водна струя. Св. Минков, ДА, 18. Вощака отпуши манерката, наля вода в едно алуминиево канче и я поднесе на Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 518. Чак на шестия месец ми даде гайдуница: „Хайде, каже, свири!“ „Кажи ми де как да играят пръстите — питам го, — коя дупка да запушвам и отпушвам?“ Н. Хайтов, ШГ,
64.
2. Махам преградата на нещо (обикн. река, поток и под.), за да пусна водата. Противоп. заприщвам. Той отпушваше водата и кречеталото затракваше. Й. Йовков, СЛ, 21.
3. Прен. Оставям, пускам нещо да се проявява свободно, без да го потискам, спирам. Денят беше дошъл, но не точно така, както си го представяше, а тъй, както идват такива дни, в които хората отпушват затаените си страсти, слабости и въжделения. Ем. Станев, ИК III, 458. Отпушил един глас, пее, та земята се дъни... Треперят звездите. Н. Хайтов, ШГ, 45. отпушвам се, отпуша се страд. Те се хвърлиха с ожесточение върху ужасените турци и биеха, сеча-ха — докато най-сетне изходът на коридора се отпуши и целият този порой., заля вътрешността на стражницата. Ст. Дичев, ЗСI, 179.
ОТПУШВАМ СЕ несв/, отпуша се св., непрех. 1. За нещо (обикн. отвор) запушено, затъкнато, затиснато — освобождавам се от това, което ме запушва. Противоп. запушвам се. Подскачах да ми се отпуши ухото, като че вода е влязла в него, но не се отпуши. К. Видински, НСП, 58. Ушите на бай Тано се отпушиха и започнаха да улавят вече звуковете. Ст. Даскалов, ПЯ, 75.
2. За нещо (обикн. река, поток и под.) — освобождавам се от преградата, която ме за-прищва. На 20 януари отпуши са тая голяма река, грамада ледове потекоха. Ил. Блъсков, ПБ III, 78.
3. Прен. За нещо потиснато, задържано, спряно — проявявам се свободно. Пак го обхвана вчерашното веселие. Запя. Отпуши се дебелият му глас, прокънтя празната черква. А. Каралийчев, В, 70.
4. Прен. Отпускам се, разпускам се. — Хайде, отпуши се, говори! — със сдържано раздразнение каза Чорни. —■ Нека поне ти олекне! П. Вежинов, НС, 237. Писмото ми стана май длъжко, но ти, приятелю, знаеш — като се отпуши човек понякога, спиране няма. Ем. Манов, ПС, 18. И много време не попипна проклетите карти.. Но един ден Мъдръо се отпуши.., какво са играли, не зная, но Мъдръо проигра парите. М. Кюрк-чиев, ВВ, 112-113. Ако книгата я заинтригуваше със заглавието или съдържанието си, аз се отпушвах на дълги преразкази и гледах с красноречието си да направя незабележима границата на раздялата. К. Георгиев, ВНП, 32.
О Отпушвам си / отпуша си ушите. Разг. Преставам нарочно да не чувам нещо, да не обръщам внимание на нещо (обикн. нещо, което ме засяга или е отправено към мен — клюки, подмятания, молби). — Внимавайте всички! Слушайте! И ти, отче, отпуши си ушите най-сетне! Д. Мантов, ХК, 106.
