ОТПЯВАНЕ 1090 ОТРАВЯМ1
изпята от този, който запява; припявам. Отначало Сашко не разбра, че се сговарят за песента, но когато двете моми и чинка Минка я извиха с все сила, а другите три започнаха да им отпяват, тогаз Сашко се досети защо са се навеждали една към друга и какво са си шушукали. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 306. Дядо Мито обичаше песните на жена си, подсказваше й при случай коя да запее, но никога не дигаше глас да приглася или да отпява. Е. Огнянова, НШ, 242. Лала Караджункина и Найда поеха да отпяват същите стихове. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 16. Хорът отпя веднъж „Господи помилуй“, отпя втори път, макар че нямаше нужда, отпя и трети път, но от олтара никой не се обади. Ст. Даскалов, МЧ, 99. Крал Степан викна, запея. / Малка му мома отпея, / от камик, от про-сеченик: / „Честити, царю Ясене“. Нар. пес., СбНУ II, 81. • Обр. — Като кацна аз отгоре над скалите — да ми запее кавалът: кърджалийски писък и врява ще му отпява! П. Тодоров, Събр. съч. II, 57. Наблизо татък чук играе / и наковалнята отпява. П. К. Яворов, Съч. 1,46.
2. Прех. При църковен ритуал — чета, пея, отслужвам молитва и под.; отчитам. — Хвала на тебе, отче игумене.. — рече царят ба-вно — отпяхте литургия, каквато подобава на това свято място. Ст. Загорчинов, ДП, 367; Попът отпява мъртвешко опело на софрата, сядва заедно с присъствующи-те роднини и приятели. СбНУКШ, ч. III, 154. отпявам се, отпея се страд. Обадили му [на Марин], че неговият брат Стефан умрял юнашки.. Тогава, като всеки брат, смирен, пожелал да му се отпее парастас в черквата. Н. Ферманджиев, РХ, 15о.
ОТПЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отпявам и от отпявам се. Дочувах също така приглушеното отпяване на мъже. Н. Инджов, ПП, 30.
ОТПЯВКА ж. Част от песен, повторена в отговор на същата песен, запята от друг. След последната отпявка на момите Добра и Яна се спогледаха, казаха си няколко думи и когато песента се свърши, не се пуснаха, подхванаха друга, още по-игрива песен. К. Петканов, X, 87. Момци.., съдружени от свирци и привлекаеми от девичини задружни засобни отпявки, отхождат на посещение им от тлъка на тлъка. Г. С. Раковски, ПI, 94.
ОТРАБОТВАМ, -аш, несв. отработя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Работя, вместо да заплатя нещо, което съм получил предварително. Сетне научили, че агата щял да дава комуто не достигне зърно под лихва. А аргатите, нали нямали сухи пари, щели да му отработват и зърното, и лихвата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 44. — Ти прощавай, отче, аз отивам на копан в лозето на хаджи Нено. Вземала съм на вересия от дюкяна туй-онуй за вкъщи, та сега отработвам на хаджията. Д. Марчевски, ДВ, 28. — Чичко Семо, жив да си! Дай ми малко медец да се отсрамим пред хората... Нямам пари, но ще ти го отработя. Д. Ангелов, ЖС, 528. Той така нагласяваше работата, че кому кон дал да си услужи, което, разбира се, рядко се случваше, кому брашно до новата реколта или пък някой взел ракия, че му трябвала за сватба или кръщенка — всички отработваха взетото назелено. Кр. Григоров, ОНУ, 110.
2. Прех. Работя, изработвам извънредно това, което е трябвало да изработя за определено време. Трудещите се не работят в празничните дни, но са длъжни да ги отработват през някои от почивните дни. Мор. пр VIII кл, 84. Той е работил редовно, като в някои дни., е отработвал по един и половина, два и повечко трудодни. РД, 1950, бр. 127, 4.
3. Прех. Чрез работа, повтаряне на отделни детайли, усъвършенствам, правя нещо по-добро или постигам, достигам до нещо. Той дълго време отработва една по една стъпките на танца, отработвам се, отработя се страд. Упражненията, с които се отработва издръжливост, изискват най-голям брой повторения със средно утежняване. Ем. Жечев, Б, 189.
ОТРАБОТВАНЕ ср. Отгл. същ. от отработвам и от отработвам се. Наемането на добитък беше свързано с отработване: за един ден оран с добитък на феодала фе-лахът му дължеше цели три работни дни. П. Цолов, Й, 29.
ОТРАВЯМ1, -яш, несв.\ отровя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Умъртвявам чрез отрова. Младеж отровил жена си, млада невеста, сложил мишеморка в хляба й. К. Калчев, ПИЖ, 131. Някои говореха.., че мъжът й Павел я отровил, за да се ожени за друга. Елин Пелин, Съч. III, 72-73. Крадците .. безшумно нахълтвали между къщите и като отравяли кучетата с парчета сланина,.. отвързвали волове,., коне и се изпарявали със стоката в мрака. Д. Вълев, Ж, 31-32. Фосфорът е яд и такъв силен яд, щото с него отравят мишките, като го размесват с тесто. У, 1871, бр. 1, 345. Уле-зна си цръна арапина, / пресретна я Мара кръчмарица, / сипала ю чаша руйно вино, / у виното билки и корене, / да отрови цръна арапина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 7. // За билка, храна, питие и под. — действам като отрова; увреждам или умъртвявам, унищожавам. Тя изсипа половината от черния пипер във виното, разбърка го с една лъжица,.. усмихна се и разгъна пак книжката. „Я да го изпия всичкия, няма да ме отрови, я!“ — рече си тя и го изсипа до прашинка над виното. Г. Караславов, Т, 259. Подобна храна не само че не би могла да поддържа живота, а отровила би ни окончателно. Знан., 1875, бр. 10, 150. Такова нещо, що е
