ОТПУСКАМ 1084 ОТПУСКАМ
10. Обикн. с предл. в, н а и следв. същ. или със следв. гл. и съюз да. Позволявам си, разрешавам си да извърша действието, изразено със съществителното или с втория глагол. Макар че изглеждаше затворен и никога не се отпускаше в разкази за себе си и някакво фамилиарничене, хората чувст-вуваха цялата му естественост и им се струваше, че тя иде от доброто му, изстрадало, широко сърце. Ст. Даскалов, СЛ, 354. Мама ще положи възглавницата, ще е изправена край прозореца под куностаса и ще се отпусне да поседне. Т. Влайков, Пр I, 85-86. Разговорите ни измъчват. Отпускаме се, все ще кажем нещо повече. Д. Шумнали-ев, ПЛ, 23. Не се отпущах да ходя твърде из града, защото местните турци гледаха зле на мене като бунтовник, уловен с оръжие. Ив. Докторов, ЗД, 131. Сичките вар-дяха приличие, никой не се отпущаше да говори надълго. 3. Стоянов, ЗБВ II, 135. — Майчице млада, не ся отпущай на забави, които докарват и теб, и на детенцето ти пакост! Й. Груев, КН 7 (превод), 12. Кога ся уморите, попочинете си, но не да ся от-пустите на леност. Лет., 1871,230.
11. Преставам да се държа неестествено, сковано, да се притеснявам, срамувам от някого. Отначало Станка се сви и като че занемя пред този учен човек, пред този офицер. Но постепенно започна да се отпуска. Г. Караславов, ОХ II, 269. Отначало свито и нерешително, селянчето скоро се отпусна. Тичаше пъргаво нагоре-надолу из къщи и все си пееше. В. Геновска, СГ, 145. Макар че нищо вече не го спираше, Колчо все още не можеше да се отпусне и да бъде свободен на хорото като другите ергени. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 194. Страх я беше да се отпусне пред Петър, премисляше всяка дума, преди да му я каже. И. Петров, НЛ, 165-166. Само пред приятеля си Хаджи Смиона той се отпущаше и я наричаше сладостно: фамилия. Ив. Вазов, 3,1885, кн. 2,9.
О Отпуска ми се (отпуща ми се) / отпусне ми се сърцето. Разг. Преставам да се тревожа, да се притеснявам за нещо; успокоявам се. Ох, как се вълнуваме двамата с Марга-ритка — ами ако мама се смути, ако сбърка нещо. Чак когато завесата се затваря и се чуват силниръкопляскания, сърцата ни се отпускат. П. Незнакомов, МА, 80. Като ме извикаха да излеза, рекох си: „Сега я оцапахме! Какво ще казвам па сега!“ Добре, ама те ми изръкопляскаха... Чак тогава сърцето ми се отпущи. Ст. Даскалов, СД, 520. Отпускам (отпущам) / отпусна врат (глава). Разг. Угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се. — Защо си отпуснал глава, когато можеш да се пребориш и с това зло? Отпускам (отпущам) / отпусна глас <а> <си>; отпускам (отпущам) гърло. Разг. Започвам да говоря или пея високо, или да плача силно, неудържимо. Яна пееше на седянка. Гласът й мамеше и събуждаше селото.. Обади се свирка и същата песен засвири. Но Яна отпусна пълен глас и свирката замлъкна. К. Петканов, СВ, 151. — Не бой се, момченце! Отпусни гласа си и кажи още веднъж, каквото има да казваш, ей така! Г. Русафов, ИТБД, 66. — Е, — раздрусахме си ръцете, — доживяхме да се видим, — заговори той.. Отпуснахме гърла и се наприказвахме. Кр. Григоров, Н, 184. Отпускам (отпущам) / отпусна кесията си. Разг. Давам пари за нещо, почвам да харча, проявявам щедрост. Той не беше от хората, които си отпускат кесията, пестеше и трупаше пари, за да остави на децата си. Отпускам (отпущам) / отпусна колана <с още една дупка>. Разг. 1. Много съм ял и се чувствам прекалено сит; пре-ядох. 2. Преставам да правя икономии от храната си, почвам да си угаждам. Сега трябваше само да ги [посевите] затрупа снегът, за да не измръзнат през зимата, и всичко щеше да бъде наред. Можехме спокойно да отпуснем коланите си, както казваше баба, загледана в бъдещето. К. Калчев, ПИЖ, 92. Отпускам (отпущам) / отпусна коляно от някого. Разг. Преставам да притеснявам, да измъчвам някого. Сетне посплашил татаркъойските бейове да отпуснат коляно от раята. Щом турчин започвал да шета много-много из селата за баници и кокошки, причаквал го на някой кръстопът и го давал курбан на гарваните и лисиците. Н. Хайтов, ШГ, 138. Отпускам (отпущам) / отпусна му краят. Разг.
1. Преставам да върша добре работата си и да изпълнявам задълженията си. Един плаща колкото ще, друг дума: „аз за утре ще си платя., и тъй, един от тази врата, друг от онази, измъкнат се полекичка всичките..“ Дядо Хаджи му отпусна края! Ил. Блъсков, ПБ I, 64. 2. Преставам да се интересувам от каквото и да е, за нищо не ме е грижа. Нашите съграждани, докарани до отчаяние от своето по-лошо от скотско положение,., отпуснали са му края и захванали са почти сичките да пият. НБ, 1877, бр. 70, 272. 3. Започвам да живея нашироко, разточително или лекомислено, неморално. Мнозина, като си казваха, че ги чака пъкълът поради греховете им, отпущаха му края и се предаваха на рогатия. Ем. Станев, А, 104. То се е залутало да дири друг образ, най-напред между Марковите другари, които .. макар да са по-силни и физически, и нравствено от Марка, нерядко юнашки му отпущат края, както си е обичай у луди гидии. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 30. Отпускам (отпущам) / отпусна поводите (юздите, юлара) на някого. Разг. Давам прекалено голяма свобода на някого, оставям го без надзор, оставям го да върши каквото си иска. — Първен ще свърша с Кантакузин .. Много тъпче той бедните хора и на калугерите е отпуснал поводите. Ст. Загор-чинов, ДП, 363. — Ох, како Иваницеее, какво ми доди на главата! — Ще ти доде зер,
