ОТПУСКАНЕ 1085 ОТПУСНАТ
като си му отпуснала юздите. Мъж е туй, трябва да го държиш вързан със синджир, като мечка за джуката. А. Каралийчев, В, 85. По пътя се канеше да смъмри дъщеря си не само задето е отпуснала юлара на мъжа си, но задето и сама във всичко го следваше и подтикваше. Г. Караславов, ОХ IV, 61. Отпускам (отпущам) / отпусна ръце. Книж. Преставам да действам, отказвам се да предприема нещо, защото се чувствам безсилен, отчаян. Соломона, най-после беше отчаяно отпуснал ръце и казал: суета, сует! Ив. Вазов, Съч. IX, 39-40. Има ръководители на някои предприятия, които, вместо енергично да се борят против .. лошото качество, не само че отпускат безпомощно ръце, но извиняват дефектите със смешни и несъстоятелни доводи. ОФ, 1950, бр. 1823, 2. Отпускам <си> (отпущам <си>) / отпусна <си> душа <та> си; отпускам <си> (отпущам <си>) / отпусна <си> сърце <то>. Разг.
1. Преставам да се тревожа, да се притеснявам за нещо; успокоявам се. — Де да знам колко имам още да живея, дошло ми се е да си отпусна душата, ама цялата, и като гледам това студено небе и тези умрели звезди, виждам, че само в Липен мога да срещна Новата година. С. Северняк, ИРЕ, 248. — Направи салата и дай плоската с ракията, да ни отвори похта — рече тъстът. — Всички искат да са чорбаджии, а не питат кой ще ги храни. Отпусни си сърцето, зет-ко, нищо не е станало. Ем. Станев, ИК III и IV, 409. И прекрачил прага, ти отпущаш / най-подир облекчена душа. Н. Марангозов, НПС, 39. 2. Пред някого. Споделям чувствата, мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. Всичко ще му кажа, така като пред брат ще отпусна сърцето си, ще му река и за покрусените домове, и за тебе, и за мъките ти, и за неволите на людете. М. Смилова, ДСВ, 180. Тетка, като видя толкова хора около мъжа си, отпусна сърцето си и се разприказва. К. Петканов, ЗлЗ, 234. Отпускам си (отпущам си) / отпусна си езика; отпускам си (отпущам си) / отпусна си устата. Неодобр. Разг. Приказвам повече, отколкото трябва (обикновено лоши, неуместни неща).
ОТПУСКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отпускам и от отпускам се; отпущане. Животът на Пенчо Славейков в чужбина протича при голяма оскъдица. Правителството отговаря с тъпо равнодушие на молбите на близките му за отпускане на пенсия. Лит. XI кл, 1964, 39. Полезно е като изправителни упражнения да се използват упражнения за балансиране и равновесие. В тях вземат дейно участие и гръбначните мускули с посменно напрягане и отпускане, като с това се възстановява и усилва координацията на работата им. Ив. Мангъров, ПГ, 31-32. Неправилно е схващането, че на възрастните хора е необходим по-голям покой и психическо отпускане. ПЗ, 1981, кн. 10, 9. Не забравя обаче [Владимир Димитров] никога задачата си. И рисува: без принуда, без отпускане, без очакване на някаква награда. Е. Каранфилов, Б Ш, 80. Горе в рудника беше стегнат като в железен обръч. Но сега, след като замахна по нея, почувствува лекота, сякаш обръчът беше прерязан и се разхлаби. Вече можеше да говори.. Почувствувала отпускането му, Емине изхълца и даде воля на сълзите си. Б. Несторов, АР, 194.
ОТПУСК АР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Човек, обикн. войник в отпуск. Другата неделя.. Стойчо отново отиде в отпуска, а останалите отидоха в кухнята да белят картофи.. Вечерта единственият отпус-кар се прибра рано-рано. К. Грозев, СС, 122. Майките на мобилизираните ходеха като болни и тичаха при всеки отпускар, за да научат нещо за своите чада. И все им се струваше, че отпускарите не казват истината. Г. Караславов, ОХ I, 372. Войникът отново си пое дъх и продължи: — От нашата рота се върна отпускар.. — Е, какво?
— запита Чавдар. — Върнал се войник от домашен отпуск, сетне? В. Нешков, Н, 110. Буйната радост на отпускарите.. винаги предизвиква в сърцето на фронтовака., или незлобива завист, или сподавена скръб по близките хора и родните огнища. А. Гу-ляшки, ЗВ, 342.
ОТПУСКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до отпускар. — Не си само ти, Димчо. Не сме само ние... Война!
— Война! Война, ала нас отменят от от-пускарските списъци, нас, запасняците, правят оперативни командири. С. Северняк, ОНК, 193.
ОТПУСКАРЧЕ, мн. -та. ср. Умал. от отпускар.
ОТПУСНА. Вж. отпускам и отпущам.
ОТПУСНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отпусна като прил. 1. Който е увиснал, клюмнал поради умора, липса на сили или в резултат на някакви чувства, лошо настроение и под. Почнало да ръми. Пътят се разкалял и мъгли забулили всичко наоколо. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки, а кочияшът се намята презглава. Д. Габе, Н, 9. Тя надвеси своето бледо лице над неговото, хвана отпусната му ръка и я стисна с всичка сила на любовни желания. Елин Пелин, Съч. III, 41. Не виждам лицето й, но по отпуснатите й рамене чувствувам, че не само дълъг път е вървяла, но и тежка скръб носи със себе си. Л. Александрова, ИЕЩ, 38. Други две заптиета и неколцина преспански турци държаха в ръцете си тялото на някакъв човек, тъкмо до прага на вратата висяха отпуснатите му нозе. Д. Талев, ПК, 701.
