ОТПУСКАМ 1083 ОТПУСКАМ
отпуснаха, придобиха нещо хитро, мазно, по устните му заигра приветлива усмивка. Д. Спространов, С, 57. Устните му бяха стиснати — тънки и безцветни, прорязани от дребни бръчици... После те се отпуснаха и той загледа почти весело момъка. К, 1967, кн. 7, 1. Пръстите на свободната му ръка [на момичето] нервно се стягаха и отпускаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 261-262. Пред сънят дохожда сънливостта. Чувствата ни угасват едно по едно, тялото са отпуща. Ч, 1871, бр. 23, 718.
5. Прен. Преставам да бъда в напрежение; успокоявам се. Докато го [Петър] слушаше, Нонка не можеше да се освободи от едно тежко, неясно чувство, което я гнетеше и не й даваше да се отпусне. И. Петров, HЛ, 16. — Е, деца, сърдите ли ми се, че ви съб-
ах тука? — каза Васил. — Знам, иска ви се
а играете... Момчетата и девойките се усмихнаха, отпуснаха се, загледаха се облекчено и доверчиво. Той не им се караше. Ст. Дичев, ЗСI, 355. Дядо Йордан се отпускаше за миг, но колчем си спомняше за арестувания унук, една мъчителна буца засядаше на гърлото му. Г. Караславов, СИ, 261. Най-сетне Маргаритка стана., и излезе навън. Николай се отпусна. Вече нямаше кой да му пречи. П. Проданов, С, 66.
6. Преставам да се съпротивлявам, оставям се на силата, обикн. на някаква стихия и под. Братовчедът викаше високо, за да чуе какво трябва да прави. — Не така,., отпускаш се свободно, водата ще те носи. Д. Фу-чеджиев, Р, 32. Върлините и дъските, които служеха вместо гребла, ставаха излишни. Всички се отпуснаха радостно на течението. Н. Здравков, НД, 36. Тъй онзи, който се дави, прави извънмерни усилия, за да се избави и като види, че не му остават сили, отпуща се на произвола на вълните. Н, 1884, кн. 11, 924.// Прен. Преставам да се противопоставям на нечия власт, воля и под. Като разбра, че усилията й да запази своята почтеност на съпруга и майка ще останат напразни и този път, тя се отпусна безволна в прегръдките му. Д. Ангелов, ЖС, 39. Тя [девойката] потръпна от неговото докосване.. Някаква утринна мъгла пред изгрев, някакъв розов облак застлаха очите й и тя се отпусна в неговите силни, притискащи я до болка ръце. Д. Спространов, С, 54.
7. Обикн. с отриц. Намалявам, отслабвам жизнеността, бодростта, енергията, дисциплината, която ми е необходима, за да направя, да осъществя нещо. Богдан беше се наложил над всички, държеше се като воево-да на дружината. Пък бе като вълк — очите му, черни сливи, играеха на всички страни.. Ни денем, ни нощем не се отпускаше, винаги беше нащрек. К. Петканов, X, 141-142. — Напразно ме смяташ за негоден .. — Не те смятам. Но лесно се отпускаш... Пък
и... слабоват си малко. М. Грубешлиева,
ПИУ, 258-259. Но камионите все повече се отдалечават, изчезват зад отсрещния хълм, няма ги вече... Да не би това да е някакъв трик? Не, не бива да се отпускаме още, трябва да бъдем нащрек. П. Незнако-мов, СП, 57. — Ако има грешки и пропуски, не бива да се отпускате, не бива да се отчайвате от тях. П. Вежинов, ВР, 171. Някои хора извънредно енергично се залавят за работа, но скоро „се отпускат“; те са способни само за краткотрайно усилие. Псих. X кл, 1951, 155. // Занемарявам се, изоставям се. Скоро и сама свикна да гледа на себе си като на лишен човек, дошъл на света за пакост на другите. Отпусна се, не се грижеше за външността си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 205. Рафчо излизаше на циментовата площадка, пушеше цигара от цигара.. — Аз съм бил безплоден! .. Отпусна се, напълня, взе да пие. В. Пламенов, ПА, 25. Човек, когато е беден, отпуща се — не обръща внимание на себе си. Д. Немиров, БЛ, 35. // Отчайвам се, обезкуражавам се. Златко Чучев никога не униваше, не се отпускаше — и при най-тежкото положение намираше слова, за да ободри и за да окуражи. Г. Караславов, ОХ I, 240. В гласа му нямаше нито надежда, нито отчаяние. Стори ми се някак отпаднал и примирен. — Викторе, не бива да се отпускаш! .. Трябва да се бориш, трябва да си даваш кураж. П. Вежинов, ЗНН, 113. Надя я подръпваше лекичко напред: — Да вървим, мойто момиче, хайде. Знам, че си разстроена, но не бива така да се отпускаш. Ем. Манов, ДСР, 84.
8. С предл. в. Рядко. Отдавам се напълно на някакво чувство, спомен и под. И колкото искаше нея [снаха си] да утеши, толкова и сам искаше да се оплаче — да се оплаче най-напред от Султана, която стоеше като съдия пред него и вечно загрижена за нещо..: а той все гледаше да се отпусне — и в скръб, и в радост, да потъне до самото дъно. Д. Талев, ПК, 349. Велика не изслуша молитвата, изгуби слух., и тя се отпусна в мъката си, зарони сълзи. К. Петканов, МЗК, 90. Тя се помъчи да си спомни планината... Оттам идеше спокойствие, унасяше я тишината. Отпущаше се тя в спомени, а по устните й пълзеше тиха усмивка, като гаснещ слънчев лъч. А. Гуляшки, СВ, 314.
9. Увличам се, загубвам мярка; разпускам се. Христакиев забеляза, че несвикналият с алкохола Кольо е на път да се отпусне и го насърчаваше. Ем. Станев, ИК П1, 76. — Ан-тица, майка ти,., дохождаше време и ставаше много весела ..Ида речеш, че ще се забрави, че ще се отпусне — не, гледаш я — знае себе си, държи се като царица. И. Йовков, ЧКГ, 106. — Бае Стояне, дай още половин кило! — Стига, бре Атанасе, ти уж беше въздържател, пък днес какво си се отпуснал. Елин Пелин, Съч. IV, 129.
