ОТПЛЙТАМ, -аш, несв.; отплета, -еш, мин. св. отплетох, прич. мин. св. деят. от-плел, се., прех. Освобождавам, разплитам нещо заплетено. Гмурнаха се (Коцето и Павката] и двамата. Хванаха клона и от-плетоха мрежата. ВН, 1963, бр. 3686, 4. Баща й простря ръката, отплете пеперудата, която пак почна да подхвърква. ИЗ 1874-1881,1882, 59. отплитам се, отплета се страд. и възвр. Злочестата пеперуда колкото повече ся мъчи да ся отплете, толкова повече ся заплита. От друга страна пък неприятелят й почна да увива ситна мрежица около нея, тъй щото тя вече ся отчая за живота си. ИЗ 1874-1881,1882,59.
ОТПЛЙТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отплитам и от отплитам се.
ОТПЛУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Заминавам, отдалечавам се с плуване (обикн. с плавателен съд) нанякъде; отплавам. — Кажете, понякога не ви ли се иска да отплувате навътре, навътре в океана, докато се изчерпят силите ви. Н. Драганов, ТМС, 37. Мислите му летяха назад към неговото завинаги изчезнало момиче.. Тя се бе качила на гемията, преди да отплуват. А. Мандаджиев, ОШ, 34. Той гледаше от мостика Мурманск.. рибарските ко-рабчета, които отплуваха или се завръщаха обледени. Н. Антонов, В ОМ, 44. Закрепна у него желанието., да ся впусне на открития.. И тъй, качи ся пак на кораб и отплува за Мадера. П. Кисимов, ОА I (превод), 8.
ОТПЛУВАНЕ, ср. Отгл. същ. от отплувам; отплаване. От отплуването на журналистката от Нюйорското пристанище били изминали точно 72 дни. ВН, 1960, бр. 2648, 4. Пред самото отплуване на флота, случи са в Ажини едно произшествие. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 215.
ОТПОДЙР. Вж. отподире.
ОТПОДЙРЕ и (съкр.) ОТПОДЙР на-
реч. Диал. 1. Отзад. Рано сутрин тръгват по тях мъжете. Забулените им жени — от-подир. Най-отзад — дечурлигата. Отеч., 1979, кн. 17, 20. „Хайде, хайде, ставайте да впрегнем и да вървим..“ Щеш не щеш, надигнеш са, попрозееш са, разтриеш очите си, станеш.., керванът потръгне и ти закрачиш отподире мързеливо. Ил. Блъсков, ПБ П, 30. „Кучето залаяло и се хвърлило на коня отгоре на капулата, та хванало турчина отподир за врата.“ М. Кънчев, В, 124.
2. След това, по-късно; отпосле. — Със свито от болка сърце ги будеше майка им. — Хайде, още някоя и друга заран, па отподире ще си отспите. М. Кюркчиев, ВВ, 61. Другите стари селяни и селянки, които отподир сполучих да разпитам, бяха твърде наклонни да разказват за своите приключения, страдания и теглила. С. Бобчев, Н, 1883,1ш. 1, 29.
ОТПОЙВАМ, -аш, несв.; отпоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Отпоявам. от-пойвам се, отпоя се страд.
ОТПОЙВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отпойвам и от отпоивам се; отпояване.
ОТПОР, мн. няма, м. Противодействие, противопоставяне, отблъскване на нападение; съпротива. "Той [Скобелев] ни посочваше къде можем да дадем отпор на турските войски, ако те се опитат да навлязат. " С. Радев, ССБ I, 137. Трябва да се подчертае, че всичките военни подвизи на нашия народ не са били никога плод на насилието ни върху другиго, а винаги са били един наш съществен отпор срещу чужди нашествия и зли попълзновения. Д, 1990, бр. 46-47, 4. Три деня младите дружини / как прохода бранят. /.. / Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Ние тряба сериозно да подхванем делото и да бъдем готови да дадем отпор на произвола над нас. П. Р. Славейков, ПХС, 9а
ОТПОРВАМ, -аш, несв.; отпоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отпарям, отпирам2. отпорвам се, отпоря се страд.
ОТПОРВАМ СЕ несв.; отпоря се св., непрех. Отпарям се.
ОТТЮРВАНЕ ср. Отгл. същ. от отпорвам и от отпорвам се; отпаряне, отпира-не.
ОТПОРЯ. Вж. отпарям и отпорвам.
ОТПОСЛЕ нареч. Диал. 1. По-късно, след известно време; отподир, отподире. — Колко жени, докато са момичета, само защото са no-весели, по-палави.. смятат ги за некадърни да свъртят дом и къща, а те отпосле стават щй-дрбри къщовници и най-добри майки. И. Йовков, АМГ, 161. Стига на един народ да е образован и той отпосле може много лесно да стане богат. Ч, 1875, бр. 7, 298. Останали само жените, които от най-напред странели, но отпосле, като чули, че гостите говорят на техния език, доближили се, захванали да се кръстят и целуват байрака. 3. Стоянов, ХБ, 343.
2. Отзад; отподир, отподире. Йодеха, караха / двамина вързани, /.. / Отпосле вървяха / две малки девойки / с коси разплетени. Нар. пес, СбНУ XXXIX, 130.
ОТПОСЛЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който става, който се извършва по-късно, след известно време. С втория от тях поетът се е познавал заочно и от по-напред, на което обстоятелство се дължи, види се, отпослешната им интимност. П. П. Славейков, Събр. съч. 1,9.
ОТПОСТЯ, -иш, мн. св. -их, св., непрех. Престана да постя. Яж сега, че като отпос-
