с всичката си сила, шутира, но топката се отплесна настрани и прелетя вън от игрището. Д. Калфов, Избр. разк., 315. Веднъж Юрталана стягаше едно орало и докато си одялкваше унището, теслата се отплесна и го посече по ръката. Г. Караславов, С, 183. // Изплъзвам се. Аз притиснах с две ръце дебелата верига о земята, отпуснах се върху й, а бати пак тикна желязната пръчка в халката.. Не можах да завърша думите си, тъй като от натиска веригата се отплесна от ръцете ми, изви се, издрънча. Ст. Дичев, Р, 33. Мотрисите нямаха горе лири.., а само с по един прът — тролей. И интересно... Тоя прът тогава, преди шестде-сетина години, като че ли много по-рядко се отплесваше от жицата, отколкото далеко по-усъвършенствуваните, рационализирани прътове на сегашните тролейбуси. Д. Калфов, Ст, 1963, бр. 918, 2. // За куршум
— рекуширам. — Гръмнал се е в сляпото око: това място е сигурно, ако куршумът не се отплесне. М. Кремен, РЯ, 449. // Хлъз-вам се, подхлъзвам се. Детето не е виновно, то хвърляше плоски камъчета, за да види колко пъти ще скочат над водата. Тъй се отплесна и падна. Л. Стоянов, X, 41. — Колко е стръмно! Отплеснеш ли се оттук, чак доле ще се намериш. Т. Влайков, Пр I, 203. Той [пияният] се отплесва от пътеката, спъва се в набраздената неравна почва, поринва по очи и се разплюва като труп на земята. Ал. Константинов, Съч.1, 228.
2. Прен. С обет. поясн. за място. За мисъл, реч и под. — насочвам се другаде. Мислите й шареха около днешните тревоги.. После се отплеснаха назад, в миналото. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 475. Той тръпнеше разговорът да не се отплесне в нежеланата посока. А в същото време как искаше да стане от масата, да избяга някъде далеч и да блъска с юмруци главата си. Лъжата го изгаряше. Сл. Чернишев, ВМ, 90. А Колчо седне пак на дъската при дядо Марин и уж слуша неговите старешки приказки, ала ухото му се не откъсва от крехките песни, що долитат из уличката и погледа му то-ко се отплесне към малкото, живо хорце на коританите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 191. Тодор се мъчеше да бъде по-спокоен и да не мисли за най-лошото, но умът му се отплесваше все натам — към затвора и килията. Г.Караславов, Т, 50.
3. Обикн. с предл. в, по и следв. същ. или със следв. гл. и съюз д а. Увличам се по някого или нещо, като преставам да забелязвам или забравям всичко друго; заплесвам се, залисвам се. Тошка мислеше как да се затрие. И всеки миг се отплесваше в спомени за Минча. Да вярваше, че след смъртта ще се съберат, по-лесно би се решила. Г. Караславов, Тат., 95-96. — Ти си лошичко момче
— казваше тя, когато я ревнувах.. —Лоши-чък — когато бях нежен.. И когато на улицата се отплесвах в разговор с някой приятел, докато тя чакаше и нервничеше. Г. Крумав, Т, 77. Тя [жената] се оттегли в мрака на кухнята. Там неволно щеше да се отплесне да мисли пак за болести, пари, храна, дрехи, квартири. Бл. Димитрова, ПКС, 86. Напразно се хабят силите, когато човек се отплесва по химери. Сл. Боянов, СК, 309.
4. Отклонявам вниманието си, обикн. по незначителни неща; разсейвам се, заплесвам се. Ако се намереше някой да го заговори, преди да си е влязъл, баща му се отплесваше, започваше дълъг разговор и разсеяно потупваше децата си, докато те притича-ли подскачаха и се блъскаха наоколо. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 275. Нейната задача сега беше само да варди. Не бива да се отплесва — може да пропусне някой подозрителен шум. П. Спасов, ХлХ, 267. — Впрочем.. как се отплеснахме! — каза Коста. — Откога говорим, а още не съм ви запознал с майстора. Г. Мишев, ЕП, 232. — Но да не се отплесваме. Сега идва най-важното. В. Цонев, ОК, 43.
ОТПЛЕСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отплесвам и от отплесвам се. Ако трябва да се работи с два единични крика, те трябва да се превържат един към друг с омотано няколко пъти около тях здраво въже или синджир. По този начин се предотвратява отплесването на някой от криковете при натягане. Хр. Марков и др., ТБ, 247. Ема изглеждаше угнетена: очите й изрядко се обръщаха настрани, по тъмните силуети на минувачите. И не беше красиво това отплесване на нейния поглед: откриваше се бялото на очите й. А. Стра-шимиров, Съч. V, 155. Започнах да се отплесвам. Щом човек веднъж се разсее, от-плесванията идват едно след друго. Б. Рай-нов,ЧЪ, 110.
ОТПЛЕСНА. Вж. отплесвам и от-плеенувам.
ОТПЛЕСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отплесна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отплеснат, св., прех. Отплесвам. отплеенувам се, отплесна се страд. ОТПЛЕСНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отплесна се св., непрех. Отплесвам се. Човек трябува да са обучава изпървом да са държи на равновесие само с един крак;., подире, да са учи да ходи по един проснат бор от единий край до другий без да са отплес-нува настрана. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 1, 25.
ОТПЛЕСНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отплеенувам и от отплеенувам се; отплесване. Гредата са вдала под самохода и направила едно слабо от-плеенуване без вреда. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 27.
ОТПЛЕТА. Вж. отплитам.
